"О, велика и ужасна гледка днес се вижда! Тоз, що извор на живота е, смърт прие, като всички искаше да оживи!" (из Опело Христово).

Всяка година на вечерното богослужение на Велики петък в храмовете на светата Православна църква се отслужва последованието на Опело Христово. Събрани около светата Плащаница, символизираща положеното в гроба и покрито с погребални завивки тяло на нашия Господ Иисус Христос, вярващите отправят своите молитви към животочната Лоза, източила нам вино за спасение.

В този най-тъжен в историята на човечеството ден, когато творението вдигна ръка срещу своя Творец, с благословението на Пловдивския митрополит Николай последованието в катедралата на гр. Пазарджик беше отслужено от Константийския епископ Яков – викарий на Пловдивския митрополит и архиерейски наместник на Пазарджик. С него съслужиха прот. Боян Кочев, енорийският свещеник от катедралата свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.

В отредения момент след изпяването на канона всички се събраха около плащаницата с изобразеното мъртво тяло на нашия Господ Иисус Христос, за да благодарят за Неговата жертва и да въздадат слава на Христовите страдания и кръстна смърт, с които Той победи смъртта. Съгласно решение на Светия Синод тази година бе нарушена благочестивата традиция за поклонение и целувание на светата Плащаница, поради което вярващите й отдаваха почит с поясен поклон. Въпреки това сърцата на всички се изпълниха с умиление и печал от затрогващите стихове на Опелото, но едновременно с това и с предпасхалната радост от Христовото Възкресение.

След Великото славословие свещениците понесоха светата Плащаница с литийно шествие около храма. Печалният звън на църковните камбани и умилителното пеене съпровождаха траурната процесия, символизираща някогашното пренасяне и полагане в нов гроб на нашия Спасител. При завръщането си в храма Плащаницата беше издигната на високо и всички присъстващи минаха под нея, прекланяйки главите и сърцата си и просейки от Бога прощение на своите грехове, заради които се наложи Христос да пострада до смърт. При пеене на възкресния тропар "Когато слезе при смъртта, Животе безсмъртни, тогава умъртви ада с блясъка на Божеството; а когато и умрелите възкреси от преизподнята, всички небесни сили викаха: Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе!" духовниците внесоха светата Плащаница в светия олтар и след като обиколиха три пъти светия Престол, я положиха върху него.

Накрая епископ Яков благодари на нашия Господ Иисус Христос за това, че ни доведе до тези благодатни дни, в които стоим на прага на нашето спасение, когато Господ слиза в ада, за да изведе от там душите на праведниците и чрез Своето Възкресение ни дарува вечен живот. Архиереят благодари на богомолците за тяхната молитвена подкрепа и за това, че с делата си показаха, че са ученици Христови, спазвайки с благоприличие призивите на светата Църква. Той отчете, че нашите сърца не могат да стоят далече от Бога и затова се събрахме, щото да молим нашия Господ да спаси всички и да ни избави от всяко зло. Владиката припомни, че след Своята жертва Господ ни остави и Своето Тяло и Своята Кръв, та вкусвайки, ние да можем да достигнем до Него – нашия Изкупител. „Всичко е притихнало – завърши архиереят, - защото тялото на нашия Господ лежи безжизнено! Дори небесата са притихнали, ангелското войнство е притихнало, в очакване на най-великата вест, която небесната Църква е известила на земната – че Христос е възкръснал! Че Той чрез Своята смърт победи смъртта! Нека тази вечер да си отидем в домовете, да притихнем и ние в очакване на Възкресението на нашия Спасител, да молим чрез него да се разпръснат всички поднебесни сили, да се разпръснат всички болести! И така да победим и този невидим наш враг, който се мъчи да ни отдалечи от Бога“.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на митрополит Николай и от негово име благопожела нищо да не помрачава Възкресението на нашия Спасител.