"Буря от недоумение смущава ума ми, как да възпея достойно великото тайнство на Твоето снизхождение, Господи, защото, имайки за престол небето, Ти си се качил на малко осле, търсейки човека и желаейки да развържеш неговото древно безсловесие, за да се сбъдне казаното от пророк Захария: Ликувай от радост, дъще Сионова, тържествувай, дъще Иерусалимова: ето, твоят Цар иде при тебе, праведен и спасяващ, кротък, възседнал на ослица и на младо осле, син на подяремница (Зах. 9:9). Затова прославяме Твоето влизане с мир в Иерусалим, и от цялата си душа Ти зовем: Алилуия" (Акатист на Неделя Вая, кондак 4)
В шестата Неделя от Великия пост Светата Православна Църква следва стъпките на Спасителя, влизащ в Иерусалим, защото дойде времето за Голготското жертвоприношение, което Господ Иисус Христос ще извърши за изкупване човечеството от греха.
В този ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, отслужи празнична Архиерейска света Литургия в катедралата на Пазарджик „Успение Богородично“. С него съслужиха прот. Боян Кочев, енорийският свещеник в храма свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.
Богобоязливи християни пристъпиха към храма в тези дни на изпитания, съблюдавайки призива на Светия Синод за спазване на наложените предписания, като с кротост и благочестие застанаха на необходимото разстояние един от друг, носейки необходимите предпазни средства. Макар и отдалечени телом, всички се обединиха духом и издигаха молитвите си към Всеподателя Бога, просейки от Него милост и пощада за греховете ни, заради които се наложи Единородният Божи Син да претърпи разпятие и кръстна смърт. С цялото си сърце вярващите участваха в радостта на празника, благодарейки на Бога за непресекващата помощ и утеха, които Той дава на призоваващите Неговото свято име.
По време на причастния беше прочетена проповед за празника.
В края на службата епископ Яков поздрави всички с настъпилия празник. Той благодари на Бога, че ни събра в Неговия дом, за да можем да отправим молитвите си към Него. Владиката припомни, че всеки ден ние разпъваме Христос на кръста като вършим грехове, като забравяме доброто, като се отклоняваме от пътя, водещ към рая, а избираме по-лекия път, който ни води към пропаст.
„Господ всекидневно проявява Своята милост – завърши архиереят, - Той ни закриля, Той ни избавя от всяко зло. И няма значение къде се намираме, стига да събираме молитвите си на небесата. Усърдно през тези дни се молим Господ да ни избави от злото, налегнало цялата планета, да изпълни с радост сърцата ни, защото идва денят на Възкресението – денят, в който чрез смъртта Си Христос ще победи смъртта. Това е нашата вяра, нашата надежда, нашата любов, които ние, Христовите ученици, раздаваме на своите близки и на всички хора. Когато сърцата ни са изпълнени с любов, много по-леко се носи кръстът, даден ни 
от Бога. Ние знаем, че Господ никога, ама никога няма да ни даде кръст, който ние да не можем да понесем. Братя и сестри, днес ние посрещнахме Христа в сърцата си, нека през настъпващата страстна седмица да се запазим от грях, за да не станем като народа, който днес посрещна Христос в Йерусалим с „Осанна!“, а само няколко дни по-късно викаше „Разпни Го!“. Нека докажем, че сме Христовите апостоли, хората, на които се крепи светът – защото чрез молитвата всичко може да бъде постигнато. Нека сърцата ни ликуват и прославят небесния наш Отец! Нека тази радост да пренесем в домовете си, където да усилим молитвите си, като не забравяме, че в този миг някой някъде страда. Да кажем и за тях: „Господи, помилуй! Укрепи ги! Дай им сили да понесат изпитанията и болките, щото да можем всички ние заедно да Те прославяме во веки веков!“
Накрая викарният епископ преподаде архипастирския благослов на правоправещия архиерей на епархията митрополит Николай, нашият духовен пастир и молитвен застъпник, уверявайки присъстващите, че митрополит Николай непрестанно се моли за своето паство и призовавайки и ние да се молим за него и един за друг, та заедно да вървим по пътя на спасението.
След това владиката още веднъж прочете молитва към Лекаря на всички, без да гледа на безчислените ни прегрешения, да се смили над Своите чеда, да изпрати Своята всесилна помощ и ни освободи от изпитанията.
Тържеството завърши с многолетствие.
Съгласно решение на Светия Синод на БПЦ, поради въведеното извънредно положение в страната, тази година за празника не бяха раздавани благословени върбови клонки. Въпреки това християните отнесоха в домовете си утехата и радостта на светата богослужба.