"И рече Мариам: душата ми величае Господа, и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове...“(Лука 1:46-48)

Тези думи на Пресвета Богородица, изречени по вдъхновение на Светия Дух след непорочното й зачатие при срещата с праведната Елисавета, се изпълняват род след род през хилядолетията до свършека на света. Тази любов на християните към Майката на Живота през 626 г. вдъхновява дякона на Константинополската патриаршия Георги Писидийски да състави последованието на нейния Акатист, който и до днес се чете на вечерните богослужения в петъците през Великия пост. В петък на четвъртата седмица от поста се чете четвъртата, последна статия на боговдъхновеното молитвено последование. В него химнографът възпява Приснодевата с думите: "Радвай се, драгоценни венецо на благочестивите народи… Радвай се ти, чрез която се издигат знамена на победи… Радвай се, изцерение на моето тяло; радвай се спасение на моята душа!".

Благочестивите християни на град Пазарджик се събраха в петъчната вечер на 27 март в катедралата на града „Успение Богородично“, за да въздигнат с надежда сърцата си към "драгоценния венец" на верните чеда на Българската православна църква, просейки от нейното всепобедно застъпничество изцерение на телата и спасение на душите. Тук, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, беше отслужено Малко повечерие с четвъртата статия на Акатиста. Богослужението беше възглавено от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, енорийските свещеници в храма свещ. Димитър Попов и свещ. Спас Дичев, председателят на храм „Св. Троица“ с. Динката свещ. Димитър Милков, председателят на храм „Св. Троица“ с. Братаница свещ. Димитър Пеев и дякон Николай Ангелчов.

Пред чудотворния образ на Божията Майка цялото църковно изпълнение с възторжени песнопения възпя нейната девствена чистота. Всички молеха Светата Дева да простре своя небесен покров над тях и техните близки и ги запази от всяко злощастие. По традиция след това епископ Яков благослови принесените хлябове, измолвайки от Бога милост и благодат за принеслите ги и техните сродници.

В края на повечерието владиката се поклони и целуна светите икони, след което се обърна към народа и благодари на Бога, че ни удостои отново да възхвалим Неговата свята Майка. Той призна, че дори и равни на морския пясък песни да принесем на Богоневестата, не можем достойно да възхвалим нейната чистота. „Но ние вярваме – завърши архиереят, - че както досега, така и до свършека на света Света Богородица няма да ни изостави. Защото нейният Син бе разпнат на Кръста заради всеки един от нас и с пролятата Си кръв ни изкупи от греховете. Благодарение на Неговата безгранична любов ние се умиваме и от делата, и от помислите си със силата на светото Причастие. То спасява не само душата, но и тялото на човека. Защото душата е диханието, излязло от Бога, живецът, който ни дава живот. Нима тази светиня може да живее в нещо нечисто? Затова и Христос се разпъна, за да можем това дихание, което носим, да живее в тялото на човека като в храм. В тяло, което не е изпълнено с грях или ако е сторило такъв, да може да се изправи пред лицето на Бога и да каже: „Господи, съгреших!“ и отново да бъде умито и да бъде достойно за диханието. Мислите ли, че Господ няма да се погрижи този храм да бъде запазен и от беди, и от неприятности. Мислите ли, че Господ ще изостави Църквата Си? Сам Той каза, че ще съгради Църквата Си върху този камък – всички вие в днешно време сте краеъгълните камъни, върху които Той съгражда Своята Църква. Това са и камъните, на които се крепи целият свят. Защото, ако затихне молитвата, светът ще бъде погубен! Тогава поднебесните ще надвият и ще унищожат всичко. Но Господ ни уверява, че никога портите адови няма да надделеят и че ние с вярата, с добродетелите си, с любовта си ще побеждаваме всичко! Нека наистина да осъзнаем жертвата, която Господ принася на кръста. Вършили сме грехове и с думи, и с дела – нека спрем! Нека спрем, защото сме се забързали стремглаво да се погубим и Господ ни спря. Спря, за да има време всеки един от нас да осъзнае кое е ценното, кое е непреходното, кое е вечното, да го потърси с молитва, с вяра и тогава ще бъдем избавени. Наскоро празнувахме и тържеството на светото Православие, когато призовахме всички Божии угодници да се застъпят за нас. След това въздигнахме и Кръста – нашето оръжие, нашата победа и с него оградихме и домовете, и телата си, и целия свят. Ето, пред нас предстоят светли празници – скоро ще викаме „Осанна!“, нека след това не викаме „Разпни Го!“. Ако се опазим, то и Господ ще ни опази. Защото Той иска всеки един от нас да се спаси и никой да не погине – това е и нашата надежда. Майката Божия също няма да ни изостави – ще ни укрепи, щото и вярата ни да се разгори, и надеждата ни да не гасне. Моля Света Богородица да пребъдва сред нас не само със своя образ, но самата тя да пребъдва във всеки дом, да го загради, да го предпази от всяка болест и опасност!“.

Накрая епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над всички присъстващи.