На 9 септември светата Православна Църква почита паметта на светите праведни богоотци Йоаким и Аннаа – родители на Пресвета Богородица.

  С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений отслужи по този повод архиерейска света Литургия. Молитвено съучастие в светата богослужба взе Негово Високопреосвещенство митрополит Николай. С епископа съслужиха: ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, митрополитските протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и йеродякон Максим. 

  Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  На светата Литургия в манастирския храм присъстваха поклонници дошли от цялата околия. 

   По време на „Причастния канон”, Знеполският епископ Арсений прочете слово в което каза: Подобава след всесветлата почит на Богородичното рождение специално да почетем и добрите виновници за раждането на Света Богородица нейните родители – светите праведници Йоаким и Анна. Нямало по онова време по земята по-благоприятни на Бога от тия двама люде. Те превъзхождали всички с добродетелите си и двамата произлизали от славни родове, но по Божие усмотрение макар да приживели 50 години съпружество нямали деца. Скръбта им била велика, а хората вместо да им съчувстват в голяма мъка ги презирали като грешници, като недостойни за Божието милосърдие. Но те с упование в Божия промисъл, със смирение и с търпение носели кръста на бездетството. Веднъж, както се разказва в тяхното житие, на един голям празник когато всички принасяли своите дарове на Бога Йоаким също отишъл да пренесе дарове на Господа в Йеросалимския храм. Но първосвещеникът не искал да вземе неговите дарове, обиждал го и го укорявал за неговото неплодство. Дълбоко опечален, вместо да се върне у дома, Йоаким отишъл в пустинята, където се отдал на пост и молитва 40 дена. Също и неговата жена Анна, когато узнала как първосвещеникът не пожелал да приеме даровете им и ги укорил за неплодството им и че мъжът й от скръб отишъл в пустинята, започнала да плаче с горчиви сълзи. С плач и ридание тя молила Бога да се смили над тях сам архангел Гавриил се явил и й казал „Анно, чута е твоята молитва и твоите въздишки преминаха над облаците и ето ще заченеш и ще родиш преблагословенна та дъщеря, в която ще бъдат благословени всички народи по земята. Чрез нея Бог ще даде спасение на целия свят и ще се нарече с името Мария.” От тия думи Анна се изпълнила с неизказана радост и побързала да отиде в Йеросалим, за да въздаде там своята благодарност на Бога, за дето я е посетил със своето милосърдие. В същото време архангел Гавриил се явил и на Йоаким в пустинята и му казал „Бог послуша твоята молитва и благоволи да ти даде Своята благодат и ето твоята жена Анна ще зачене и ще ти роди дъщеря, чието рождение ще бъде радост за целия свят. И ето ти знамение за истинността на това, което ти възвестявам – иди в Йеросалим, в храма Господен, там ще намериш своята съпруга Анна, на която също е възвестено това.”. Така и станало. Двамата съпрузи се срещнали на указаното от архангела място и споделили за случилото се с тях през тези дни. Житието на праведните богоотци Йоаким и Анна, родителите на Света Богородица ни наставляват какви трябва да бъдем, как да се молим. За да бъде нашата молитва чута трябва да се стремим да водим праведен и благочестив живот. Но ние сме хора грешни, затова вместо праведност нека пренесем на Бога искрено покаяние. Свети Йоаким и Анна били много търпеливи и незлобливи хора, те били изпълнени с вяра и надежда, че рано или късно Бог ще им се притече на помощ. Ние нямаме търпение и обикновено искаме Господ да изпълни веднага просбата ни, често се улавяме в лоши чувства спрямо ближния, често изпадаме в малодушие. Затова нека се постараем да отстраним тези недъзи от себе си като гнойна рана. Светите богоотци Йоаким и Анна ни учат на търпение и на смирение да понасяме с твърдо упование в Божия промисъл всяка трудност, всяка несгода и всяко изпитание. Когато Бог види нашето смирение, нашето търпение, когато Бог види, че без ропот понасяме всяка трудност в нашия живот – тогава Той ще чуе нашата молитва, тогава Той ще даде своя дар. Недостикът на добри дела, на щедрост и милосърдие, на вяра и опование нека ги допълнят Света Богородица, светите праведни Йоаким и Анна и всички светии та ние да бъде достойни жители и наследници на онези блага, които Бог ни е обещал за тези, които го обичат в Царството Небесно. По Божието благоволение и благодат дадени ни в Христа Иисуса през всички векове Амин.”

  За поклонение беше изложена иконата на светите праведни богоотци Йоаким и Анна с вградени частици от светите им мощи.