На 29 юни, когато Църквата тържествува светите първовърховни апостоли Петър и Павел, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави празничната архиерейска св. Литургия в храм „Св. св. апостоли Петър и Павел” в Сопот, Карловска духовна околия. С владиката съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, архиерейските наместници:  свещеноиконом Любомир Траянов  - на  Пещерска духовна околия, свещеноиконом Атанас Манолов - на Панагюрска духовна околия, свещеноиконом Марко Марков - на Карловска духовна околия, свещеноиконом Васил Кашоров, свещеноиконом Емил Паралингов, свещеници от епархията, митрополитският протодякон Илиян Александров и йеродякон Максим.  Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.  

  В края на Великото славословие за четец и певец на църквата ни бе постриган Атанас Маринов  от Сопот.   На богослужението  присъстваха г-н Димитър Керин, зам.-областен управител на Пловдивска област, кметът на Сопот г-н Деян Дойнов, председателят на Общинския съвет в града г-жа Мариана Кацарова, бригаден генерал Пламен Йорданов, командир на 61-а Стрямска бригада, кметът на с. Анево г-н Николай Николов, както и множество боголюбиви миряни.  

  „В този празничен ден отбелязваме святата памет на светите всехвални, първовърховни и първопрестолни апостоли, покровители на този свят храм и на богоспасяемия град Сопот – светите апостоли Петър и Павел.  Светата Църква е съединила тези две велики имена в едно духовно тържество, защото ги обединява най-дълбокото единство на техния дух. Апостол Петър - най-пламенният Христов воин, стремящ се винаги към действие, винаги стремящ се напред . Ето, той възжелал да върви по водите към Спасителя. Ето, пръв го изповядва като Син Божий, а в минута на опасност той с пламенна ревност грабва меч в защита на Спасителя Христос. Във всичко св. ап. Петър ни показва дух на пламенна ревност, на твърдина, на камък, за който Христос казва: „На този камък ще съградя Църквата си и портите адови няма да й надделеят (Мат. 16:18). Апостол Павел, когото църквата именува „устата на Господ”, е също такъв пламенен свидетел на истините на Богооткровението -  на него е даден огъня на действеното слово, даден му е огъня за устройване на Светата Христова Църква. Изумляваме се и благоговеем, разглеждайки служението на апостол Павел" - 

   - каза в своето архипастирско слово Владиката в края на богослужението. Той добави, че в съдбата на тези двама велики апостоли  има още нещо, което ги обединява - в живота и на единия, и на другия имало един страшен час.  "В това нещо, изпълнено с голяма тайна, се заключава  сходството в съдбите на първовърховните апостоли. И когато ние вникваме в същността на тези моменти от живота и на апостол Петър, и на апостол Павел, пред нас се разкрива това нещо, което допринася за разбирането пътя на спасение на човека. Апостол Петър се отрекъл от Христа. Апостол Павел не се отрекъл, но бил нещо по-страшно преди да стане апостол – върл гонител на Христа и на християните. И единият, и другият са станали първовърховни и първопрестолни апостоли. Това означава, че този грях е бил преживян, изживян, осъзнат от тях така, че не само не ги повлякъл към гибел, но ги въздигнал на първопрестолното място в апостолското служение. Апостол Павел нарича себе си „изверг” за тази ненавист, която била в него към Христа, а апостол Петър плакал през целия си живот, спомняйки си това отричане. И особено силно плакал, когато чуел да пее петел. Такова съзнание за своето престъпление пред Господа, такова покаяние било пътя, който ги възвел на най-великата висота."

  Духовното тържество завърши с многолетствие, провзъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.