В съботата на Шестата седмица от Великия пост Църквата спомня и прославя едно от най-големите чудеса на нашия Господ и Спасител Иисус Христос - възкресяването на Лазар.

  На 31 март, Лазарова събота, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митролит Николай отслужи чин на обновление и възглави архиерейска св. Литургия в храм „Света Троица” в пловдивския район „Южен”.  С владиката съслужиха Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев,  духовен надзорник при митрополията, свещеноиконом Георги Славчев, предстоятел на храм „Света Троица”, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и йеродякон Вартоломей. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 

  Преди началото на светата Литургия бе отслужено чинопоследованието обновление на храм. След многомесечен ремонт Домът Господен заблестя велелепно с изградена наново олтарна абсида и изцяло обновена олтарна част, украсена с прекрасен стенопис, изобразяващ Господ Иисус Христос с 12-те апостоли в свещения миг на Светото Причастие на Тайната вечеря.  

  Многоброен Божи народ се стече в храма в този празничен ден, за да отправи искрени молитви към Всеподателя Бога и Пресвета Богородица и да съучаства в радостта от Лазаровото възкресение и благодатта на светата Литургия. Сред тях беше и кметът на район „Южен” г-н Борислав Инчев. С благоговение те изслушаха Литургийното Евангелие и изповядаха светата Православна вяра, казвайки Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш”. Мнозина пристъпиха към Светите Тайни, след като се бяха подготвили с пост, молитва и изповед.

  В края на богослужението Високопреосвещеният Пловдивски митрополит произнесе пастирско слово за дивното чудо – възкресението на Лазар и Божието всемогъщество. 

„Лазаре, излез вън!” – извикал Божият Син и праведният мъртвец незабавно се подчинил. Ще чуем ли и ние накрая призива на Всемилостивия Господ, желаещ да ни изведе от мрака към светлината? Да  се изтръгнем от духовната смърт, в която ни потапят нашата нечистота, неразкаяност и нехайство. Така напуснали слободната пещера на страстите и похотите, с покайни сълзи да развържем от себе си гробовните пелени на греховете ни. И следвайки праведния Лазар, да се присъединим към голямото семейство на Божиите приятели. Страшна е не самата смърт, страшен е този неминуем час, когато всички ще възкръснем, за да застанем пред праведния Съд на Всевиждащия Господ.  Блазе на този, който в този живот е съумял да се сподоби с духовно възкресение, за да каже заедно със светия апостол: „За мене животът е Христос, а смъртта – придобивка” (Филип. 1:21).

  Възкресявайки умрелия Лазар, Спасителят неоспоримо показал на хората  Своята Божественост, подготвяйки ги за чудото на Своето Възкресение. Но човешкото маловерие, приземеността на земния разсъдък, се противили на най-славните чудеса на Господа. Даже избраните апостоли се усъмнили, не съумяли да разберат, че Иисус Христос, Който възкресил Своя приятел, е в състояние да възкреси и Самия Себе си. Тяхното слабодушно отстъпничество измъчвало Спасителя в страшния кръстен час и била нужна пълнотата на благостта на Светия Дух, за да превърне слабите маловерни ученици в мъжествени непоколебими благовестници. Но в деня на възкресението на Лазар още нямало съмняващи се. Ликуващата тълпа приветствала Спасителя и възкресения от Него праведник. И само няколко човека странели от радостта, измъчвани от черни замисли. Даже това чудо не заставило фарисеите да се поклонят на Божия Син, но само умножило завистливата им злоба. Нима тези лицемери като узнали, че Спасителят възкресява мъртви, не разбрали, че се противят не на обикновен човек, а се противят на Самия Бог? Но и в кулоарите на синедриона се чувало съскането на зломислещите: „Какво да правим? Тоя Човек върши много чудеса.” И не само на Самия Спасител посягали тези безумци, но и замисляли убийството на възкръсналия Лазар, защото той е опасният свидетел на чудесата на Божия Син.  Иисус Христос предпазва върналия се към живота Свой приятел, като отдава Сам Себе Си на разкъсване от хорската злоба. 

  Изживяваме духовна радост в благодатта на този празник, който бих нарекъл празник на нашата утеха. Утеха от Господните слова, които чухме в  днешното Литургийно свето Евангелие, от темата на този празник, утеха от Божието всемогъщество, от това, че „невъзможното за човека е възможно за Бога” (Лк. 18:27). Като че невъзможно беше да се съживи, да възкръсне четиридневен мъртвец, но Бог доказа, че всичко може. Бог може всичко, каквото пожелае. А ние знаем, че Бог желае всички да достигнат до познание на истината и да се спасят. Това е Божието желание.”

  Високопреосвещеният митрополит Николай изрази радостта си от велепието на Дома  Господен с изцяло обновената олтарна част. Владиката изказа похвални слова и благодарност за добродетелите, които проявява в своето служение председателят на църковното настоятелство на храм „Св. Троица” свещеноиконом Георги Славчев. Заради грижите, които полага за своето паство отец Георги, архиереят на Пловдивска епархия го отличи с най-високото свещеническо отличие  -  офикията „ставрофорен свещеноиконом” на светата Българска православна църква.

  Владиката съобщи, че е откликнал на молбата на Светия Синод на БПЦ и Негово Светейшество Българския патриарх  Неофит третият викарен епископ и ректор на Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий” – Преосвещеният Белоградчишки епископ Поликарп – да бъде назначен за викарен епископ на Светейшия патриарх и Софийски митрополит Неофит.   

  Като честити честити светлия празник на присъстващите и именниците сред тях, митрополит Николай ги благослови и молитства на всички мир, здраве и душевно спасение.

  Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров и йеродякон Вартоломей.