Благодатно и спасително Тържество на Православието изживяха богоспасяемият град Пловдив и верният Божи народ на 25 февруари, Неделя Православна – първата неделя на Великия пост, когато чудотворни икони, светини и свети мощи от много храмове и манастири в епархията украсиха митрополитския храм „Св. вмчца Марина”.  Неделята се нарича Православна, защото на този ден Църквата почита паметта на всички борци за тържеството на Православието - велики учители, изповедници и мъченици за Светата Православна вяра.

  На този голям празник Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в съслужение с Преосвещените епископи Знеполски Арсений,  Белоградчишки Поликарп и Константийски Яков, ставрофорен свещеноиком Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещоиконом Добромир Костов, епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, архимандрит Висарион – архиерейски наместник на Смолянска духовна околия, храмовото духовенство, свещеници от града и епархията, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и йеродякон Вартоломей. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

  Стотици благочестиви християни присъстваха на богослуженията и се поклониха с вяра и благоговение на светините, които бяха донесени по традиция за празника - частицата от Светия Животворящ Кръст Господен от манастира „Света Троица” на Кръстова Гора, чудотворните икони с образа на  Божията Майка „Златна ябълка”,  „Всецарица” и „Радост всех скорбящих”, иконата на светите праведни богоотци Йоаким и Анна, частици от мощите на  Св. Климент Охридски, св. Николай Мирликийски Чудотворец, св. Лука, архиеп. Кримски и още много благодатни съкровища на богохранимата Пловдивска епархия. След края на светата Литургия Негово Високопреосвещенство митрополит Николай отслужи  чинопоследованието  Тържество на Православието, свързано с победата на Вселенската Църква над иконоборческата ерес (VІІІ век), по време на което се обърна към присъстващите с архипастирско слово. Владиката се спря на вековните борби за утвърждаване на Светата Православна вяра  и направи паралел между миналото и настоящето.  

  „Спомняйки си онези времена ние, съвременните християни, трябва да се замислим каква е тази вяра, за която така са се борили Отците. Действително, ако хвърлим поглед на цялата история след Христос, можем да засвидетелстваме, че никакво друго човешко убеждение, никакъв друг мироглед не е изпитал върху себе си толкова опити да бъде изопачен или разрушен.  Тези опити са предприемани на различни нива – на нивото на мисълта, на философията, на практиката и накрая – на нивото  на държавната политика. Ние знаем, че отстояването на истината никога не е било просто и лесно. То е изисквало мъжество, твърдост на духа, сила на вярата, сила на убеждението.

  Многото опити да се отслаби вярата, да я извадят от живота на хората, започвали с въздействие върху съзнанието, върху ума. Ересите били и интелектуални предизвикателства за православието. Позовавайки се на пастирска целесъобразност, на някаква логика, на „здравия” уж смисъл, позовавайки се даже на необходимостта за поддържане на благочестието, еретиците се опитали да внедрят в съзнанието на Църквата лъжливи истини, разрушаващи същинската Истина. Такъв род интелектуални опити по-често от всичко завършвали със страшна борба, когато с всички сили Църквата трябвало да защитава православната вяра и с Божията милост тя я защитавала.

  Нищо не се е променило от тези стародавни години. И днес върху нашето съзнание се стоварва огромен информационен поток, който се опитва да разруши православната вяра. Няма нищо ново, все същото, което е било в продължение на 2000 години. Но както в миналото, така и сега, има опити да се отслаби или измени вярата, да се подхвърли на съмнение, да се осмее, да се покаже нейната нежизнеспособност, ненужност за съвременния човек. Всички тези опити никога не се увенчават с успех, защото Сам Бог е дал на хората дара на вярата и Той помага на всеки вярващ да пази този дар. Както забележително е казал св. Йоан Златоуст: „Свойство на вярата е това, че тя се утвърждава, когато въстават против нея.” Така е било в миналото, така става и днес.

  А защо ни е нужно да пазим вярата?  За какво тя е нужна на съвременния човек, когато у него има такава сила – силата на разума, силата на технологиите, силата на парите, силата на организациите? Може би, опирайки се на всички тези сили, да се успее да се даде на човека някакво щастие. Но щастие да се построи без Бога е невъзможно. Невъзможно е да се построи без Бога Царството Небесно на земята. Целият път на човешкия род свидетелства, че тази цел е непостижима с човешки средства. Царството Божие се съжизда с Божията сила в отговор на нашата вяра. А Царството Божие – това е и тържество на живота, на правдата, на мира, на любовта и радостта. Царството Божие е това, което човек съзнателно или несъзнателно възприема като цел на своето битие, като висше щастие. И вярата дава възможност на хората да достигнат тази цел, да достигнат Божието Царство още тук, на земята, създавайки това Царство според словото Божие в своето сърце.

  Навярно главната причина, поради която Православната вяра е несъкрушима, се заключава в това, че чрез тази вяра хората придобиват такъв опит на живот с Бога, който превишава всички радости на земния свят.  Изразявайки своето упование в Господа, че Той, давайки ни великото съкровище на Православната вяра,  ще ни помогне да я съхраним, да я оградим от всякакви изкушения и напасти,  ще помогне и да устоим  на съблазните на тоя век, ще ни помогне да устроим върху тази наша вяра нашият живот заради Царството Божие. Амин. ”

  Владиката честити на всички празника Тържество на Православието и благослови верния Божи народ. Многолетствие провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров. Духовният празник на Неделя Православна  завърши с литийно шествиe, което с високо вдигнати хоругви, всички икони  и светини начело, следвани от архиерея на Пловдивска епархия, викарните епископи, свещенослужителите и верния Божи народ, обиколи тържествуващо митрополитския храм  „Св. вмчца Марина”.