На 21 февруари в храм „Св.св. Константин и Елена“, гр. Пазарджик беше отслужено Велико повечерие с трета част от Великия покаен канон на свети Андрей Критски.С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, богослужението беше отслужено от Константийския епископ Яков.

  С архиерея съслужиха: двамата секретари на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма свещеноиконом Петър Каръков и енорийският свещеник Петър Шопов, енорийският свещеник в храм „Св. Петка“ гр. Пазарджик Сидер Димов и служащият в катедрален храм „Успение Богородично“, гр. Пазарджик свещ. Спас Дичев.

  Храмът се изпълни с боголюбив народ, който се събра под покрива на Божия дом да участва в светата богослужба. Всички заедно изповядаха „Символа на вярата”, пееха припевите на канона: „Помилуй ме, Боже, помилуй ме!“ и се покланяха доземи с думите на повтаряната многократно на всяко великопостно богослужение молитва на свети Ефрем Сирин.

 В края на повечерието епископ Яков се обърна към присъстващите със слово за покаянието, като каза:

"По застъпничеството на светите велики царе и равноапостоли Константин и Елена и днес се събрахме, за да отслужим третата част от Великия покаен канон на свети Андрей. С всеки изминал ден душата ни все повече и повече се пробужда от налегналия я греховен сън. Ден след ден нашето загрубяло сърце се изпълва с нови и благодатни сили. Нека то винаги бъде изпълнено с любов, да не задържаме никакво зло в него. Нека бързаме да прощаваме на брата си, ако нещо съгреши против нас, а когато осъзнаем, че ние сме били в грешка, да не се бавим да поискаме прошка.

  Чухме Господните думи, които казват: „Търсете и ще намерите, хлопайте и ще ви се отвори!“. Нашето искане и хлопане, това е нашата молитва. Да издигаме често ума и душата си нагоре към Бога и Той ще ни отвори дверите на Своето Царство. Да застанем в покаяние пред Христовия лик и се разкаяме за греховете си, които ни отдалечават от Бога. И когато свещеникът, по Божие вдъхновение, ни прочете разрешителната молитва, това е знакът, с който Господ ни казва от Небесата: „Ела и седни на Моята трапеза!“.

  Колко сме неразумни ние, човеците, когато трупаме грях след грях, когато приспиваме съвестта си, та дори не чувстваме, че вършим зло, а към великата Божия милост в тайнството на изповедта не прибягваме! Да скъпим времето, дадено ни не от някой друг, а от Бога! Да пребъдваме в молитва, в размисъл за нашата греховност, за да можем да видим не греха на брата си, а собствения си, да го издирим дори до дълбочината на сърцето си и да отидем в дома Божий, където да го изповядаме! Така ще можем и ние да вкусим и видим колко благ е нашият Господ“.

  Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над свещенослужителите и енориашите на храма.