На 28 януари, 16 Неделя след Неделя подир Въздвижение – на Митаря и Фарисея, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Св. Богородица“ с. Калугерово беше отслужена архиерейска св. Литургия от Константийския епископ Яков, втори викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха двамата секретари на околията прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, председателят на храма свещ. Ангел Тонов и свещ. Спас Дичев.

  Много жители и гости на селото дойдоха в храма въпреки студеното време, за да измолят от Бога телесно здраве и душевно спасение за себе си и своите близки. Всички заедно изповядаха Символа на вярата и казаха Господнята молитва „Отче наш...“.

  В края на богослужението епископ Яков запозна присъстващите с обръщението на Светия Синод по повод Истанбулската конвенция. След това владиката се обърна към присъстващите със слово върху евангелското четиво – притчата за митаря и фарисея, в което каза:

  „Въпреки че с усърдие фарисеят принасял делата си – редовно посещавал храма, постел два пъти в седмицата, ежедневно се молил на Бога - те останали безплодни.  Митарят дори не смеел да влезе в храма – със сърцето си той усещал своята греховност и недостойнство и само молил за прошка. Когато фарисеят го забелязал, не видял вътрешното му страдание, не се смилил над него, а още повече започнал да се превъзнася над него. Но ние знаем как завършва притчата – фарисеят не бил чут от Бога а митарят си отишъл оправдан. Някой ще каже – как така вършещият добро си отиде неоправдан, а вършещият зло намери велика милост пред Бога? Но това се случва и в нашия живот – често ние отиваме в храма, молим се и просим, но когато излезем и видим първия си събрат, нашето сърце започва да го осъжда и злослови. Така се подлагаме на същото осъждане като фарисея – и ние виждаме сламката в окото на ближния, но не и гредата в собственото си и себе си горделиво превъзнасяме, а ближния немилостиво осъждаме.

  Братя и сестри, днешното свето Евангелие ни напомня, че пристъпвайки към благодатните и спасителни дни на Великденските пости, ние трябва да облагородим сърцето си, да го очистим от плевелите и да го изпълним с онази любов, която е „дълготърпелива, пълна с благост“, която „не се превъзнася, не се гордее“, която всичко прощава, „всичко извинява...всичко претърпява“. В днешния ден ви оставям тази любов – нека тя винаги пребъдва във вашите домове, във вашите сърца. Ако някога изпаднете в униние, отчаяние, ако ви налегнат някакви тегоби, тогава отворете химна на любовта на свети ап. Павел и с него ще претърпите всичко. Защото любовта всичко побеждава“.

  Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай  до председателя на храма и всички жители на селото.

  Духовното тържество завърши с многолетствие.