С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай 40 преподаватели по „Религия – Православие” в училища в Пловдивска епархия имаха възможността да преживеят едно изключително поклонническо пътуване, да посетят прекрасни храмове и манастири и да се поклонят на многобройните светини и свети мощи в столицата на Румъния - Букурещ. На проведената на 9 и 10 септември Пета конференция на учителите по религия от епархията митрополит Николай оцени високо техния труд, сравнявайки го с подвиг, и даде своето благословение за пътуването до Румъния. То беше организирано от Пловдивската митрополия и се проведе на 1, 2 и 3 ноември.
Рано сутринта на 1 ноември всички поклонници влязоха в храма „Св. преп. Петка” в Пловдив, където бе прочетена молитва за успешно и ползотворно пътуване от свещеноиконом Еленко Йосифов, председател на храма, и ръководителят на групата свещеноиконом Емил Паралингов. Веднага след тръгването българските учители бяха вдъхновени от пламенното слово на г-жа Недка Чолакова, завеждаща Културно-просветния отдел при митрополията, която ги поздрави с Деня на народните будители – 1 ноември, както и с празника на светите безсребреници и чудотоворци Козма и Дамян. След 400 километров преход учителите по православие видяха Букурещ – градът, известен някога като Париж на Изтока, чийто исторически център с красиви сгради в по-голямата си част бе разрушен - заедно с 28 храма - от румънския диктатор Николае Чаушеску заради мегаломански проекти като т.нар. Дом на народа – най-голямата сграда в света след Пентагона и третата по обем след космодрума Кейп Каневъръл и Хеопсовата пирамида. Но още с първите стъпки в румънската столица българските учители се увериха, че градът има забележителен духовен живот и че многобройните храмове и манастири – общо над 300 в Букурещ, са прекрасно поддържани и изпълнени с наистина вярващи православни християни и безценни светини. И че Румъния в съвременния атеистичен свят е един истински оазис на вярата в Бога, в който православието преживява невиждан Ренесанс.
Първият храм, който посетиха преподавателите от Пловдивска епархия, беше „Св. Мина”, където се поклониха на мощите на египетския воин и чудотворец и безстрашен изповедник на Христовата вяра. Храмът се оказа изпълнен с толкова много хора, дошли на вечерното богослужение, че за да влезе някой новодошъл, трябваше друг да излезе навън. Гидът на българската група – прекрасният певец и полиглот Йон от румънския хор за църковно пеене „Нектарий протопсалт”, отведе българските учители в Стария град. Там най-напред те влязоха в храма, посветен на св. Антоний Велики, където целунаха с благоговение раката с мощите на този светилник на вярата и благочестието, прекарал много години в пълно усамотение и общение с Бога чрез непрестанна молитва.
С голямо вълнение българската група влезе и в красивия храм „Св. Рождество Богородично”, където се съхранява нетленната ръка на св. свещеномъченик Киприан Антиохийски. В края на първия ден от своето поклоническо пътуване българите посетиха и велелепния храм „Св. Георги”, в който преклониха глави пред изключителни съкровища на православието. Там те целунаха десницата на св. Николай Мирликийски Чудотворец, донесена от Бари, Италия. Поклониха се на мощите на светите мъченици Брънковяну - великия воевода Константин Бранковяну и четиримата му сина, измъчвани зверски и убити заради Христовата вяра от османските нашественици през 1714 г. в Истанбул. Във всички храмове българските поклонници почувстваха и видяха с очите си колко силна и неподправена е вярата на румънските православни християни. Навсякъде те срещаха хора с най-различен обществен статус и на различна възраст да чакат с благоговение, за да се докоснат до светините, да се изповядат или да поискат благословение от духовник.
Във втория ден българските поклонници посетиха големия манастир "Раду вода", в който се намира Букурещката семинария и който е известен със съхраняваните в него мощи на св. Нектарий Егински и св. Йоан Златоуст. Светата обител е свързана и с българската църковна история. От вътрешната страна на иконостаса на главния храм е изографисан св. Софроний Врачански, който прекарва последните 10 години от живота си в Букурещ. Авторът на известния „Неделник” – сборник с проповеди, който е и първата новобългарска печатна книга, е погребан в метоха Шербан вода, който вече не съществува, а на неговото място днес се намира Националната банка на Румъния.
Срещу манастира "Раду вода" българските поклоници видяха и посетиха за кратка молитва малък старинен храм, построен преди столетия в знак на благодарност и признателност към Бога от Букур Чобанул, основателят на Букурещ. Там те се поклониха на мощите на св. Атанасий Велики, великият изповедник и учител на Църквата, неуморният апологет на християнското учение за Боговъплъщението и борец против арианството. Учителите от Пловдивска епархия имаха и радостта да видят забележителния и величествен храм „Св. Спиридон Нови” - най-големият православен храм в Букурещ.
Поклонниците от България влязоха и в „Св. Екатерина” - храмът на Богословския факултет, в който се провеждаше час по литургика. Те се поклониха на мощите на светата великомъченица, която на 18-годишна възраст разобличила езичеството, но била дълго измъчвана, пребивана и обезобразена, преди да предаде на Бога своята пречиста душа. Ангел Господен отнесъл тялото й в Синайската планина.
Преподавателите от Пловдивска епархия имаха също благодатта да се поклонят в манастира „Св. Антим” на мощите на св. Акакий, св. Неофит, св. мчца Параскева и на светите 40 мъченици. Светата обител е основана от канонизирания през 1992 г. св. Антим Иверски, грузинец по произход, който като дете бил откупен от робство от пазара в Цариград от Йерусалимския патриарх Доситей ІІ. Получил блестящо образование, забележителен писател, юрист, оратор и скулптор, той става митрополит на Унгровлахия, но по-късно е осъден на вечно заточение и убит мъченически от турците заради светата Христова вяра. Стенописи с неговите мъчения и смъртта на много други християни са изобразени на входа на манастира.
След това българските учители посетиха патриаршеския катедрален храм на Румънската православна църква „Св. св. Константин и Елена”, който се намира на патриаршеския хълм в центъра на града. Там те видяха какво преклонение и почит изпитват румънците към българския светец св. преп. Димитър Басарбовски, покровител на Букурещ. Мощите му били донесени от Басарбовския манастир до Русе във Влашко на 13 юли 1774 г. и оттогава до днес благославят вярващите православни християни. Днес те са поставени за поклонение до мощите на светите равноапостолни цар Константин и царица Елена, а срещу тях са положени четирима румънски патриарси - първият румънски патриарх Мирон Кристя (1525-1939), вторият Никодим Мунтенау (1939-1948г.), четвъртият Юстин Моисеску (1977-1986г.) и петия Теоктист Арапешу (1986-2007).
На следващия ден българските поклонници посетиха Музея на румънското село, в който видяха старинни, но прекрасни дървени църкви, след което отпътуваха за България. В Гюргево те почетоха многобройните мощи, светини и икони в храм „Св. Георги” .
Вдъхновени, изпълнени с благодат и ентусиазъм, духовно обновени и със сърца, преливащи от безмерна духовна радост, преподавателите по „Религия – Православие” от Пловдивска епархия се завърнаха у дома на 3 ноември. Те помолиха г-жа Недка Чолакова да предаде тяхната огромна благодарност на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай за това незабравимо пътуване и за всичко онова, което е направил и прави за тях и техните възпитаници. Да видят толкова много братя и сестри в Христа, да се докоснат и поклонят на толкова светини и съкровища на православието, за българските учители бе като да изкачат няколко стъпъла по духовната лествица. Дано успеят да разкажат и преподадат тази благодат и на своите малки Христолюбиви ученици. На раздяла ръководителят на групата свещеноиконом Емил Паралингов им каза: „Ние, свещениците и учителите, най-трудно напускаме България. И Слава Богу. Защото без вяра и образование нашият народ ще изчезне”.
Но докато в него гори кандилото на спасителната Христова вяра, това няма да се случи. Да помним винаги: "Има Православие у нас, има и български народ, няма Православие, няма и български народ."