На 25 октомври с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений, първи викарий на митрополита, отслужи архиерейска Вечерня с петохлебие в храм „Св. вмчк Димитър Солунски” в Стария Пловдив. С викарния епископ съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при митрополията и председател на храма, свещеноиконом Еленко Йосифов, свещеноиконом Емил Паралингов, храмовото духовенство, свещеници от града и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
В навечерието на храмовия празник много боголюбиви миряни дойдоха смирено на вечерното богослужение в забележителния храм, прочут със своя мраморен иконостас, ваян цели 7 години. Те украсиха с цветя иконата на Солунския Чудотворец, отправяйки молитвите си към него. В края на богослужението Преосвещеният епископ Арсений се обърна към всички присъстващи с думи за подвига на великия страстотерпец св. Димитрий:
„В едно от своите слова за мъченичеството св. Йоан Златоуст казва, че „най-истинската почит към светите мъченици е уподобяването на тях". Това не означава да страдаме физически, тъй като не се намираме в оня период на гонения, но преди всичко – гонени от дявола, ние страдаме от страстите и пороците. Пред нас няма оръдия, с които да мъчат плътта ни, но пред нас стои сатаната, който ежедневно терзае телата ни със страсти.
Именно върху тези думи трябва да се замислим, разглеждайки житието на дивния Божи угодник, вселенския великокомъченик, церител и мироточец св. Димитрий Солунски Чудотворец. Виждаме неговия дивен живот, неговата твърда и крепка вяра, несломима воля и безстрашно изповядване на вярата в Христа.
Да се уподобим с живота на мъчениците означава не да се измъчваме физически, а да се преборим със страстите си духовно. Вглеждайки се в живота на св. Димитър може би някои ще се скандализират от това, което той е вършил. Като военачалник е изпълнявал безропотно онова, което му е наредено, вършил е своята работа от сутрин до вечер – както и всички ние. Но той бил християнин, нищо, че императорът начело на империята през ІІІ в. бил езичник. Когато дошъл момента за изповяда своята вяра, св. Димитрий не се поколебал и не се страхувал от това, което има да го сполети.
Ако погледнем нашето съвремие, то ние ще се окажем малодушни и слаби във вярата. Св. Димитрий е ориентир в живота ни за това какви трябва да бъдем и на дело, а не само когато в слово изповядваме вярата си. Ние се скандализираме от греха на човека около нас. Но повече трябва да се скандализираме от това, че не искаме да погледнем очи в очи собствения си грях. Готови сме да осъдим ближнния си, да го поставим под микроскопа на своето осъждане и го изобличим, а се страхуваме да видим самите себе си.”
Епископ Арсений призова ние да променим в останалото време от нашия живот отношението си към близки и далечни хора, та с примера си да свидетелстваме, че сме
християни. Викарният епископ поздрави всички от името на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай и пожела по молитвите на св. вмчк Димитрий да бъдем достойни изпълнители на закона Христов.