На 13 октомври 2017 година се навършиха 11 години от блажената кончина на приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений. В катедралния храм „Успение Богородично” бяха отслужени заупокойна света Литургия и панихида, оглавени от приемника на блаженопочившия архиерей – Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. В съслужение с него бяха Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп – викарии на митрополита, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов – епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при митрополията, ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев, архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, свещеноиконом Еленко Йосифов, храмовото духовенство, свещеници от други пловдивски храмове, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и йеродякон Вартоломей. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент Георги Радев.
Храмът бе изпълнен с много миряни, между които близки, роднини, сродници и духовни чеда на владика Арсений, дошли да почетат паметта на блаженопочившия архиерей и да се помолят за него. В края на заупокойната служба свещенослужителите и всички присъстващи излязоха от храма, за да се поклонят с вълнение, признателност и дълбока почит на гроба на приснопаметния митрополит Арсений, намиращ се до олтарната абсида на катедралния храм. Прочувствено и трогателно слово произнесе Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Николай, в което каза:
„В тези 11 години пребъдва в благодатния живот на Пловдивската епархийска църква в молитвеното съзнание на Божия народ и на освещения клир молитвеният спомен за достоблажения йерарх на родната ни Света Църква и кириарх на богоспасяемата Пловдивска епархийска църква – митрополит Арсений. Из млада възраст почувствал в душата и сърцето си Божествено призвание – да се посвети на равноангелски монашески подвиг. И нещо повече – целия си живот на Христа Бога и на Светата ни Църква да отдаде в достойно, изрядно служение на правдата, на истината, на любовта. Мнозина са, които не разбираха любовта на дядо Арсений, защото неговата любов беше нелицемерна, неговата любов не безчинстваше, не се гордееше, на зло не се радваше, а се радваше на правда и мир. Животът му бе тежко изпитание, тежък кръст, който той, осенен със силата на Божията благодат, с чест и достойнство носи в пътя на своя живот и извървя, вярата – своята, на освещения си клир и на Христолюбивото си паство в трудни времена за Христовата църква - опази. И сега вярваме и се надяваме, че Бог ще го удостои с венеца на Живота.”
„Вечная памет” огласи двора на катедралния храм „Успение Богородично”.
Приснопаметният Пловдивски митрополит Арсений е роден на 29 юли 1932 г. в с. Дълго Поле, Пловдивско. Светското му име е Ангел Богоев Чекандраков. Завършва Пловдивската духовна семинария и Духовната академия в София през 1955 г. През същата година постъпва като послушник в Рилския манастир, където става помощник-библиотекар. На 2 юни 1956 г. е постриган в монашески чин от игумена Стобийски епископ Варлаам (по-късно Пловдивски митрополит). На 10 юни същата година е ръкоположен в йеродяконски чин. През м. септември 1957 г. е изпратен на специализация в Московската духовна академия, където е ръкоположен в йеромонашески чин от Руския патриарх Алексий І на 18 октомври 1958 г. След завръщането си в Рилския манастир е възведен в архимандритско достойнство на 23 юли 1961 г. След национализацията на Рилския манастир през м. ноември 1961 г. е назначен за учител-възпитател в Софийската духовна семинария, намираща се тогава в Черепиш. На 30 март 1969 г. в храм-паметника „Св. Александър Невски” е хиротонисан в епископски сан с титлата „Стобийски” от Българския патриарх Кирил и останалите архиереи и е назначен за викарий на Врачанския митрополит Паисий. На 1 август 1977 г. е назначен за игумен на Троянския манастир, а по-късно и за главен секретар на Св. Синод. През 1987 г. Стобийският епископ Арсений е избран за Пловдивски митрополит. Престави се в Господа на 13 октомври 2006 г.
Бог да го прости!
Вечна и блажена да бъде паметта му!