На 14 юли в епархийския манастир „Св.св. Кирик и Юлита” в кв. „Горни Воден” в Асеновград Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи Празнична вечерня с петохлебие по повод предстоящия манастирски празник. Молитвено съучастие в светата богослужба взеха Белоградчишкият епископ Поликарп - викарий на Видинския митрополит Дометиан и Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит. С архиерея съслужиха архимандрит Евтимий, придружаващ Белоградчишкия епископ Поликарп, свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Тодор Хаджиев - духовен надзорник при Пловдивска света митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при Пловдивска света митрополия, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев – архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия, ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев – архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, свещеноиконом Николай Величков – архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, свещеници от епархията и страната. Многобройните миряни, дошли в храма „Св.Петка”, се насладиха на празничните песнопения, изпълнени антифонно от митрополитския хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и от хора за източно-църковно пеене „Нектарий протопсалт” от Букурещ, Румъния, пристигнал специално за празника на манастира.

На 15 юли, когато Църквата отдава богослужебна почит на светите мъченици Кирик и Юлита, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави празничната св. Литургия в манастира „Св.св. Кирик и Юлита” край Асеновград. С архиерея съслужиха Белоградчишкият епископ Поликарп - викарий на Видинския митрополит Дометиан, Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, архимандрит Евтимий, придружаващ Белоградчишкия епископ Поликарп, архимандрит Висарион – архиерейски наместник на Смолянска духовна околия, архимандрит Яков - архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, йеромонах Максим, придружаващ Белоградчишкия епископ Поликарп, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев – духовни надзорници при Пловдивска света митрополия,  свещеноиконом Николай Величков – архиерейски наместник на Ивайловградска духовна околия, свещеноиконом Марко Марков- архиерейски наместник на Карловска духовна околия, протоиерей Атанас Манолов- архиерейски наместник на Панагюрска духовна околия, протоиерей Любомир Траянов –архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, свещеници от епархията и страната.

Песнопенията изпълниха митрополитският хор „Св.ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев и румънският хор за източно-църковно пеене „Св. Нектарий протопсалт” от Букурещ. Свещеноиконом Виктор Христев припомни най-важните моменти от житията на св. Кирик и неговата майка св. Юлита. Многолетствието бе провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров.

Стотици миряни изпълниха храма, дошли да почетат дивните Божии угодници св. Кирик – увенчал се с ореола на мъченичеството едва на 3-годишна възраст - и неговата майка св. Юлита, претърпяла немислими изтезания заради своята непреколонна вяра в нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Именно със значението и смисъла на вярата и мъченичеството от древността до наши дни започна своето слово Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, който се обърна към многобройния богомолен народ с думите:

„ Когато говорим за мъченичество – мъченик е и този манастир. Този манастир е значим духовен символ за всички ни. Той не е само паметник на културата. Този манастир дълги години беше грабнат от зловещата ръка на „мерзостта на запустението”. Той, мълчейки, ни обвиняваше защо сме допуснали това. Защо нашият народ в голямата си част за един некратък период от време избра грешния път? Защо се отрече от Христа, защо се поддаде на безбожие? Този манастир е символ и на събуждането на съвестта ни.

Нашият народ се беше отклонил от верния път на вярата. Пожела да живее без Бога. През времето на комунизма се внушаваше да се вярва не в Божието всемогъщество, а в човешките сили. Говореше се, че вярата е някаква минала, отживяла времето си приказка, „опиум за народите”. И нашият български православен народ като че в голямата си част повярва на тия приказки и реши да живее без Бога, допусна да се съборят храмове, да бъдат избити духовници, да се отнемат от Христовата Църква манастири. Построиха се много казина и дискотеки. И сме на първо място по наркомани сред учащата се младеж в Европейския съюз. Започнаха да се чудят как да преодолеят агресията в училище. И търсят всякакви начини, сякаш не се досещат, че единственият верен път е Иисус Христос, от Когото те лишиха българската младеж. И докъде стигнахме - отвсякъде песимизъм, униние. Телевизия, интернет, преса внушават на нашия изстрадал народ колко сме бедни, колко сме нещастни, как нямаме никакъв шанс за просперитет, икономиката ни унищожена, образование – няма, здравеопазване – няма. И накрая – няма смисъл.

На фона на това униние Господ върна този манастир по молитвите на православния народ, за да ни покаже, че имаме шанс. Че не сме безнадеждни, че трябва да откъснем погледа си от корема и портфейла си и погледнем нагоре, към небето. И да видим, гледайки нагоре, нашето благословено от Бога бъдеще. Не вярвам на ония, които казват, че България няма никакъв потенциал. Пълна лъжа е. България има огромен потенциал и това е верният Божи народ. Ако тя се възроди духовно, ще се възроди във всяко отношение. Затова се борим да има вероучение в училище, строим храмове, организираме прицърковни училища, затова ръкополагам свещеници, затова се борим да си върнем манастири и църкви – за да оцелее България. За да се спаси нашият православен народ”.

След края на богослужението деца от епархийския център за изучаване на български фолклор при храм „Св. Николай Чудотворец”, Асеновград, поздравиха всички присъстващи в двора на манастира с няколко прекрасни народни песни. Формация „Големите гайди” с ръководител Стефан Янев изпълни като поздрав към празнуващите православни християни някои от най-известните родопски мелодии.