- Ваше Високопреподобие, наричат Ви „архонтмейкър” на Българската православна църква.

Дори митрополит Кирил Ви обяви за "инициатор за прокарването на отличието "архонт".

Ако това е така, то тогава, какво изобщо представлява архонтството?

 

   - Що се отнася до словосъчетанието „архонтмейкър”, то то ми звучи като „имиджмейкър”, а аз искрено се надявам, а и вярвам, че архонтите няма да имат нужда от някой, който да им гради имидж, репутация или достойно място в обществото, а те сами ще си го изградят, вече съгласно и църковните постановления.

 

   На мнението на митрополит Кирил, което аз лично не съм чул, бих отговорил, че подобна сериозна и значима роля в историята на родната ни Църква не мисля, че имам; повод, и то същински, за легализирането и институционализирането на архонтството бе писмо на г-н Йордан Бакалов – председател на Парламентарната комисия по вероизповеданията, което аз нито съм писал, нито пък инициирал.

 

   На питането Ви що е това архонтство, ще Ви кажа вкратце моето разбиране по темата. Архонтството преди всичко трябва да бъде състояние на живот в Църквата, незасягащо нейната йерархична структура. Това, дадено веднъж отличие, трябва и да е свободно приемане на призвание за по-посветен и по-отдаден мирянски живот. Вярно следване на Христос за благото на Неговата Църква в преданост на съответния епархийски митрополит, който с църковния си авторитет е преценил кого да отличи в архонтство. Архонтите, като верни миряни, трябва в пълнота да сътрудничат за осъществяване на спасителната мисия на Църквата. Те, изхождайки от света, именно в света трябва да бъдат безспорна евангелизаторска закваска за всички чрез християнско свидетелство в своя си, повтарям, мирски начин на живот. Архонтството е тесен и труден път на дълг и отговорност. За това ни говори и историята: от първите църковни архонти в България, участвали в Събора, свикан от св. цар Борис, за което пише и историческият корифей Петър Мутафчиев, до последните мъченически избити патриаршески архонти в църквата „Св. 40 мъченици” при падането на Търново под агарянска власт.

 

   - В такъв случай да очакваме ли нов архонт в лицето на дядо Добри, който чрез просия събра голяма сума и я дари на Патриаршеската катедрала, или титлата е само за богати хора?

 

   - Това е подобаващ въпрос, на който обаче, ще се съгласите, категоричен отговор не мога да дам. Първо, дядо Добри е епархиот на Софийска митрополия и право е, съгласно решението на Св. Синод за архонтството, само Негово Светейшество в качеството си на Софийски митрополит, ако прецени, да го предложи на Софийския епархийски съвет за архонтско отличие. И второ, дали изобщо дядо Добри би приел да бъде архонт. Мисля си, че по-вероятно е някой ден дядо Добри да бъде включен в лика на светиите, отколкото на архонтите, не защото не може да има архонти светии, а защото архонтството е друг тип тежък кръст за хора със здрав гръб, тъй като очакванията към архонтите са да бъдат, освен добри и достойни благодетели, и едни сериозни лостове – помощни инструменти на Църквата, подобно на обяснението, което дава за тях и Антиохийският патриарх Теодор Валсамон, който ги нарича „ръка и уста на епископа”.

 

   - Благочестивият старец, събиращ стотинка по стотинка за църкви и манастири, отговаря ли на критериите, заложени в приетия от Св. Синод Правилник за архонтисване?

 

   - Да, отговаря на синодалните критерии, но като епархиот на Софийска митрополия, както Ви казах, тя трябва да прецени какви са изискванията за софийски епархийски архонт. Моля Ви, нека сме коректни, все пак това е нещо сериозно. Дядо Добри е чистосърдечен отшелник със своя мисия и ние трябва да уважаваме това; не трябва нито зад гърба му да си правим упражнения, нито да се месим в неговото интимно общуване с Бога.

 

   - Какъв трябва да бъде профилът на един църковен архонт?

 

   - Това във всяка епархия поотделно преценява съответният митрополит, който прагматично познава най-добре нуждите, целите и задачите на ръководството на своя епархийски диоцез. А в канонично и морално отношение архонтите трябва да са хора в изрядно положение. Св. Синод постанови преди всичко това да са лица – православни християни и като такива за тях важат църковните канони, но пък и като български граждани и законите на Републиката трябва да са съблюдавани. Архонтският профил трябва да бъде достоен. В морално отношение архонтите трябва да са истински свидетели на Христовото благовестие, въпреки известни случаи в миналото, когато патриарсите в Цариград и в Йерусалим са отличавали за архонти и мюсюлмани, които са облагодетелствали Църквата или нейната администрация.

 

   - Св. Синод реши да въведе архонтството в Българската църква. Една част от православната общност реагира много остро на това, защото архонтството го няма в нашата църковна традиция. Синодалната санкция не рискува ли да остави Църквата без пасоми?

 

   - Г-жо, някои от констатациите са неверни. Св. Синод не въведе в Българската църква архонтството, а възстанови неговото съществуване. Не е вярно, че в нашата българска църковна традиция архонтство не съществува. В Киево-Печерската лавра се съхраняват 16 молитви за въвеждане в архонтство, като 15 от тях са на гръцки език от Константинополската патриаршия, а една е записана като молитва от Търновската патриаршия на старобългарски език. Как да си обясним факта, че българският цар Теодор Светослав моли Бдинския владика през 1312 г. да въздигне Михаил ІІІ Шишман-Асен в архонт. Забележете, царят моли един епархийски владика да посвети един българин в архонтство, който е бил съуправител на Видинската област. Българската патриаршия не съществува от 1953 г., когато е възстановена. Нашата църква е на повече от 1100 години и когато някой говори, че архонтство в църковната ни традиция няма, нека се замисли дали през последните повече от 6 века е било възможно да имаме архонти. Пет века – турско робство и подчинена на Цариград Българска архиепископия в Охрид, после тежка и напълно неканонична схизма, наложена от патриарсите в османската столица, след което комунистическа безбожна болшевишка диктатура, в ново време – разкол, подир който безотговорно размахване на досиета и сега войнстващ релативизъм и демонстративен сатанизъм. Какво, Църквата да е търпелива, едва ли не – боксова круша, в която всички да се упражняват: - защо? Църквата на небето е тържествуваща, но на земята е войнстваща и тя няма да остане без пасоми никога. И запомнете, архонтстовото – рано или късно, ще спомогне за разрастване на българското църковно паство. Тези, които се съмняват, трябва да се доверят на своите архипастири, защото всеки архиерей служи на Бога и на хората, най-вече заради хората.

 

   - Вие, като началник на Богослужебния отдел на Св. Синод, как ще коментирате обвиненията на богослови, че ритуалът за ръкополагане на архонти е нехристиянски?

 

   - Като крайна неподготвеност и липса на всякаква информация. Св. Синод прие богослужебно последование за отличаване в архонтство. Архонтското отличаване не е ръкополагане, а офикия – отличие, което се дава със специална молитва, чрез която се измолва от архиерея Божия благодат, която да подкрепя новопосветения архонт в поетите от него отговорности и в напредването му в християнския живот, като мирянин на Православната църква. Църковните ръкоположения са само три: дяконско, презвитерско и епископско, а останалите посвещения са хиротесии, каквото е и архонтската офикия. Приказките за архонтски ръкоположения са инсинуации, тъй като архонтството е вън от свещената йерархия, то е несвещена длъжност в Църквата. Във връзка с тази полемика ще Ви кажа, че чинопоследованието за въвеждане в архонтство е от Киевски велик требник от 1606 г. под заглавие „Обряд архонтства – княжества”. Всичко това добре се изяснява и в официозите на Българската патриаршия.

 

   - Известно е, че двама митрополити са против въвеждането на архонтството с мотива, че синодалното решение е взето в отсъствието на Патриарха. Тази подробност не прави ли решението недействително?

 

   - За разлика от групата, наричаща се „практикуващи християни”, която се изживява като обществен съвет за надзор над Св. Синод, не само коментиращи едно или друго събитие в Църквата, ами и с лека ръка слагащи етикети, аз не само поради длъжностната субординация, ами защото и така смятам: - нямам право и не мога да коментирам мненията на митрополити, въпреки че те са обществено достояние.

 

   Но, по въпроса Ви за решението, дали то е действително или недействително, не говоря аз, а Уставът на Българската църква. Заседанието е законно, свикано от Негово Светейшество, председателствано от Сливенския митрополит, съгласно заповед на Патриарха и е подписано от всички присъствали синодални архиереи. Всичко е съвсем нормално и драма няма, може би благодарение на някои – единствено комедия. Друго не! Върховната власт в нашата Църква е съборна и затова тя се нарича Св. Синод, от гръцката дума за събор – синод.

  

 - Основателни ли са протестите пред Синодалната палата срещу архонтството и ще доведат ли до промяна?

  

 - Вижте числеността на протестиращите и бройката на хората в подписките им. Доста малко. В България, за съжаление, априори всички са против всичко, без то дори да се е изявило, да се е показало... – всичко е лошо. А пък и поначало, човек това, което не разбира, го отхвърля. За да съм откровен, ще Ви кажа, че тези хора не търсят какъвто и да е диалог, камо ли конструктивен разговор. Те са убедени, че са прави, другите са криви и те трябва да ги изправят. По църковному на това се казва „духовна прелест”, а според мен това са манипулирани хора от своя гуру, търсещ партийно-политически дивиденти, който подобно на Мао Дзедун се заобикаля от самодостатъчни хунвейбини, които да пропагандират неговите разбирания.

  

   - След синодалното решение за архонтите в средите на православните богомолци се надигнаха обвинения в симония (б.р. църковна корупция). И Вас също Ви обвиняват, че сте се облагодетелствали финансово. Как ще коментирате?

 

   - Обвиненията в симония са безпочвени, защото според свещените канони "симония" означава ръкополагане в свещен сан срещу пари. Както Ви изясних преди малко, такова ръкополагане при архонтите няма, а при случаи, когато те са дарители, ктитори, спомоществователи – това не е симония, а добротворство.

 

   По отношение на мен, вкарвате ме в изкушение да съжалявам, че това не е така. То ако беше истина, след като публично известните архонти са богати хора, то аз досега трябваше да съм кажи-речи поне милионер. Боже мой! Ха-ха-ха. Ама Вие наистина ме развеселихте – единственото, което съм видял като архонтско благо, е било някога да съм пътувал с тях от точка „А” до точка „Б” и да съм се хранил на тяхна трапеза. Друго, уви, няма! Отношението ми към идеята за възстановяване на архонтството идва от другаде и тя е далеч по-сериозна, но както казва не някой друг, а книга Макавейска, за това - „когато му дойде времето”.

 

   - Узаконяването на архонтския институт свещеници тълкуват като сближаване на Църквата с мафията. Проф. Калин Янакиев също споделя това мнение. Прав ли е?

 

   - Уау..., проф. Калин Янакиев е винаги прав, ама на това вярва само той и последователите на неговото схващане, че той представлява лаоса – народа Божий, който обаче никога за нищо не го е упълномощавал. Доколкото ми е известно, г-н Янакиев е професор – преподавател по философия, а не по криминология. Жалко, защото той бе един добър християнски апологет, който може би обиден, че не е архонт или нещо друго в църковната администрация, стана църковен партизанин.

 

   Свещениците, г-жо Ганева, са лица, особено изпълнени с благодатта на Св. Дух и едни подобни, хвърлени в нищото фрази, надали са верни. Всеки свещеник може, естествено, да има свое мнение, дори и по синодални решения, но някой духовник сам да обвини Църквата, на която служи, че се обвързва с мафията: - моля Ви, не вярвам. Все пак Църквата не е нито Британската кралица Елизабет Първа, нито църковните архонти са кралският благородник – сър Френсис Дрейк, бил по-рано пират. В Църквата и само в нея, всеки човек, и най-големият грешник да е, също може да се очисти от греховете си и да се спаси. Може даже и светец да стане. Дайте шанс на епархийските архонти, ръководени от епархийските им митрополити да се докажат. Все пак сме вярващи хора и знаем, че Църквата по думите на Апостола няма ни порок, ни петно, а кой частно какъв е определят конституираните в България компетентни органи, а не някой друг.

 

   - Как приемате негативната оценка на двамата "гръцки архонти" - Димитър Атанасов от Истанбул и проф. Иван Желев, според която единствено Вселенският патриарх може да раздава титлата "архонт", а не българските митрополити?

 

   - По отношение на Димитър Атанасов е естествено той да не приема други архонти освен цариградските. Но тогава трябва да не приема и тези на другите гръкоезични църкви. Архонтите на Вселенската патриаршия се кълнат във вярност лично на Патриарха в Истанбул и неговия Трон. Замислям се обаче, ако Димитър Атанасов живееше по времето на борбата за българска църковна независимост, чия страна би заел: - тази на българите, учредили Екзархията, или тази на предателите – фанариоти. Но всеки си има своя аршин за съвест. Иван Желев, когото не наричам професор, защото той е толкова професор, колкото е и референт по всички църковни въпроси, за какъвто се смята. Той е основен противник на свободолюбивото мислене и на независимостта на Българската църква. Това се доказва от факта, че цял живот този човек се опитва да подчини Църквата на себе си. В миналото, като агент на ДС, който сега действа така, та човек, лишен от конспиративна параноя да си помисли, че е все едно агент на гръцкото разузнаване и всичко това от амбицията да бъде „сив кардинал”. Един доносник с псевдоним „Ангелов”, който и по отношение на мен вече 12 години се опитва да проявява тормоз, да приема за стожер на морала...? Ааа, това е невъзможно! Много жалко, този човек – преподавател по Нов Завет - пропиля големия си шанс да бъде авторитетен църковник и се задоволи с това да има ролята на нискосетивен, озлобен „църквар”, който като добър познавач на църковните теми да манипулира, подвежда и омърсява всекиго без това да смущава неговата псевдодуховност.

 

   - Кореспондира ли с Канона владиците да раздават титлата по свое усмотрение?

 

   - Не само кореспондира, но е по силата на каноничното право, тъй като отговорността я поемат митрополитите лично след одобрение от страна на Епархийския съвет.

 

   - Митрополит Галактион, който е известен със своето системно неподчинение към Св. Синод, сам се провъзгласи за свещеноначалник на Великия архонтски събор. Известно ли ви е на какъв принцип е ръкоположил архонти в руския храм на Шипка, след като е нямало утвърдени синодални правила?

 

   - Първо, аз не съм чул Св. Синод да е обвинявал някой свой член в системно неподчинение. Второ, в Българската православна църква Велик архонтски събор няма и всички митрополити имат равни права в отличаването в архонтство, а за всичко останало редно е да се обърнете към Старозагорска митрополия.

 

   - Как ще отговорите на обвиненията, че българските архонти са своего рода парамасонска структура?

 

   - Това е поредното нелепо обвинение. Архонтство има от 3 хилядолетия, а в Църквата е от ІІ в.: - много преди да има масонство. Не е възможно масонска или парамасонска структура да вирее в Христовата Църква, защото ако си православен и си масон - трябва да бъдеш отлъчен от Църквата. В това отношение и католиците са особено стриктни. Масонство и християнство, както и масонство и архонтство са несъвместими неща.

 

   - Какво е отношението на патриарх Вартоломей и на Вселенската патриаршия към българското синодално решение?

 

   - Не мога да Ви кажа, тъй като патриарх Вартоломей не ми е казал, а пък и аз не съм го питал, за да узная. Но съдя по това, което съм видял с двете си очи. Помня как Вселенският патриарх прие архонт Слави Бинев и го почете в присъствието на своя си архонт Димитър Атанасов, постави го на трон, даде му да чете „Символа на вярата” и взе сина му Калоян в скута си по време на богослужба. Даде му дори отличие, на което пише на гръцки език „Архонт Слави Бинев”. Цялата делегация, финансирана от евродепутата Бинев, в която участваше и министърът на културата Вежди Рашидов, бе много топло и сърдечно приета от патриарха и митрополитите в Цариград. А що се отнася, какво би било отношението на Патриаршията във Фенер към решението на Св. Синод, не мога да кажа, но имайки предвид, че Българската църква е автокефална, то тя няма право на намеса.

 

   - В другите поместни православни църкви съществува ли практиката да се раздават архонтски титли, в т.ч. и на хора със съмнителен бизнес?

 

   - Аз, не зная какво означава „съмнителен бизнес”. Това е някакво общо понятие, което се хвърля съвсем безотговорно в пространството. Иначе, архонтски титли се дават в Константинополската, Александрийската, Антиохийската и Йерусалимската патриаршии, както и в Кипърската, Еладската и Албанската архиепископии.

 

   - Митрополит Кирил твърди в телевизионни изявления, как патриарх Максим се е обявил пред него срещу архонтите. На Вас известна ли Ви е позицията на Негово Светейшество по този въпрос?

 

   - Какво си говорят Българският патриарх и един митрополит е съвсем ясно, че няма как да знае един обикновен монах и чиновник. Нали? Патриарх Максим е пример и образец за предстоятел на Църква и той много добре знае кое, кога и къде да каже. Не съм аз човекът, който може да сведе до знанието Ви едно или друго.

 

 

Информацията е взета от : bg-patriarshia.bg