Св. свщмчк Зиновий, еп. Егейски и
св. мчца Зиновия
Св. крал Стефан Милутин
Житие на свети свещеномъченици
Зиновий и Зиновия
Св. Зиновий и сестра му св. Зиновия живели в третия век. Прекарали живота си в киликийския град Ег или Егей.
Родителите им били благочестиви хора. Възпитали ги в християнската вяра. Те рано останали сираци. В милостини към бедните хора и в свят живот преминала младостта им.
Зиновий получил от Бога дар на чудотворство. Чрез молитва и възлагане на ръце лекувал болни. Скоро образоваността, чудесата и добродетелите му го прославили из цялата област Киликия. Егейските християни го избрали за епископ.
Свети Зиновий ревностно изпълнявал своите архиерейски задължения. Успешно наставлявал паството си със слово и пример.
През време на Диоклетиановото гонение императорският сановник Лисий дошъл в град Егей, за да скланя християните да се отрекат от вярата си.
Братята Клавдий, Астерий, Неон и сестра им Теонила пострадали мъченически за Христа.
Идвал ред на Зиновий и Зиновия.
Лисий повикал епископа.
- Аз няма дълго да беседвам с тебе – казал му Лисий. – Избирай едно от двете – живот или смърт! Живот – ако се поклониш на нашите богове. Смърт – ако не се откажеш от твоя Бог!
- Живот без Христа е смърт! – твърдо отговорил епископ Зановий. – А телесната смърт за Христа е живот вечен. Искам да умра тук и да живея вечно с Христа Бога в небесата!
- Да видим дали ще ти помогне твоя Христос! – казал сановникът и заповядал жестоко да бият епископа.
Започнали жестоки мъчения.
Като узнала, че брат й страда за Христа, Зиновия се затекла към съдилището. Застанала пред мъчителя и извикала с висок глас:
- Аз съм християнка! Като моя брат изповядвам Господа Бога! Изповядавм Спасителя на света.
Като погледнала внушително сановника, Зиновия продължила:
- Заповядай и мене да мъчат. Искам да умра от еднаква смърт с брат си.
Лисий започнал да увещава младата жена. Опитал се да я убеди да се отрече от вярата. Представил й целия ужас и позор от едно смъртно наказание пред целия народ.
Зиновия останала непреклонна.
Тогава разгневения езичник заповядал да сложат нея и брат й на железен одър, под който да разпалят огън.
И тая заповед била изпълнена.
- Е, помага ли ви вашия Христос? – подигравателно запитал Лисий мъчениците, осмивайки вярата им.
- Той е неведимо с нас – отговорил светителят Зиновий.
- Той ни разхлажда с росата на Своята благодат и ние не чувстваме мъченията – допълнила сестра му Зиновия.
По заповед на разярения римски сановник мъчениците били снети от одъра и хвърлени в котел с кипящ катран. Те и тук останали невредими и пеели хвалебна песен на Бога. Осъдени били на смърт.
Мъчениците с радост тръгнали към мястото, където щели да бъдат умъртвени. По пътя мълвели молитвено:
- Благодарим ти, Господи, загдето ни удостои да се подвизаваме с добър подвиг, пътя да свършим, вярата да запазим. Направи ни участници в Твоята слава и ни причисли към ония, които са благоприятни на Тебе, понеже Ти си благ вовеки!
Свещеномъченикът Зиновий и блажената му сестра Зинавия били убити с меч. Глас от небето ги повикал към вечен живот и към нетленни венци. С радост те предали на Бога душите си. Това станало в 285 година.