На 13 март - Неделя Сиропустна, вечерта, в митрополитския храм „Св.вмчца Марина” Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи полагащата се особена по своя ред вечерня, която съдържа велик прокимен и проникновената молитва на св.Ефрем Сирин, придружена от земни поклони.

   Молитвено съучастие в светата богослужба взе Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит.

  С архиерея съслужиха: свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, духовните надзорници при Пловдивска митрополия - свещеноиконом Тодор Хаджиев и протойерей Деян Стоенчев, храмовото духовенство и свещеници от града.

  За умилителното покайно настроение на множеството вярващи, изпълнили до краен предел храма, допринесе митрополитският хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

   По време на изпълнението на първата самогласна стихира цветното облачение бе подменено с черно.Така Църквата и чрез нашите сетива ни напомня за настъпилия очистителен период, в който трябва да си припомним греховната си същност и осъзнаем собствените си грехове.

   В края на вечернята архипастирят на Пловдивска епархия митрополит Николай се обърна към преизпълнилите храма духовници и миряни и пръв поиска прошка от всички :

   „Пътят на покаянието е път труден, но благодатен и спасителен, защото този път се увенчава със Страстната седмица и Пасхата Христова. Ние не можем да станем съпричастни на страданията и смъртта на Нашия Господ Иисус Христос, ние не можем да съвъзкръснем с Него, ако не преминем дългия път на покаянието, който продължава четиридесет дни. Обаче на този път ние не може да стъпим, ако не се и простим един на друг. Ето защо светата Църква ни зове днес по особен начин да се замислим как се отнасяме към другите и да си простим един на друг всички нанесени обиди. Когато апостолите питали Иисус Христос : „Колко пъти трябва да се прощава на човека - до седем пъти ли?” Господ отговорил: „Не Ви казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем.” Иначе казано да прощаваме толкова пъти, колкото човек против нас съгрешава, толкова пъти, колкото човек ни обижда. ”

   След благопожеланието за спасителен пост владиката се поклони на олтарните икони и започна взаимното опрощение, като първи пристъпиха духовниците, а след това и миряните.

   Осъзнали величието на тайнствеността на момента и силата на всеопрощението, всички изричаха: ”Простено - прости!” Лек, спасителен и благодатен пост си пожелаваха , дошлите в храма на Неделя Сиропустна, за да влязат с чисти сърца и души в покайните дни на поста пред Възкресението Христово.