Денят на прошката, ден преди началото на Великия пост е винаги трогателен, неповторим посвоему за членовете на едната свята, съборна и апостолска Църква.Това е денят, в който искаме прошка от своите близки роднини, приятели, колеги, от онези, които са ни обидили и огорчили. Денят, в който най-вече търсим в себе си сили да простим на тези, които са ни наранили.

  В храм „Св. Параскева” на епархийския манастир „Св.св. Кирик и Юлита” край асеновградския квартал Горни Воден, по любезната покана на Пловдивския митрополит Николай, архиерейската света Литургия възглави Негово Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний.

  Заедно с архиерея съслужиха: Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, духовните надзорници при Пловдивска митрополия - свещеноиконом Тодор Хаджиев и протойерей Деян Стоенчев, ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев - архиерейски наместник на Асеновградска духовна околия.

   Песнопенията изпълни митрополитският хор ”Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

  На богослужението присъстваха: Емил Велинов - директор на Дирекция  "Вероизповедания" към Министерския съвет и боголюбиви миряни, дошли да участват молитвено в светата богослужба на Неделя Сиропустна.

   В края на светата Литургия Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний се обърна към присъстващите в храма миряни с думите: „ Ако простите на човеците греховете и вашият Отец Небесен ще прости вашите грехове.”

  В днешния неделен ден светата Православна Църква ни подготвя да прекрачим благодатните двори на спасителния Велик пост. Време благодатно, време на покаяние, време на молитва и усърдие в делата на добротворство, та да принесем всеки един от нас според слабите си човешки сили достойни дарове, украсени с добродетели пред Нашия Небесен Отец. Неделята, в която всеки прави равносметка на своя житейски път.Неделята, в която всички ние трябва да загърбим нашето тщеславие, трябва да преклоним коленете на сърцата си и да поискаме прошка за всички волни и неволни грехове, които сме вършили. Прошка от нашите близки, прошка от нашите далечни, прошка преди всичко от Създателя и Твореца на всичко видимо и невидимо – Нашия Отец Небесен. Всички тези слова, които чухме в евангелското четиво, говорят за смирението, за покаянието, за великия дар на любовта и всеопрощението. За да получиш прошка, първо трябва да я поискаш, а да поискаш прошка, първо трябва да осъзнаеш дълбоко в себе си, от дълбините на душата си всичко онова, което всички ние сме сторили в нашия житейски път, та да може наистина, прекрачвайки прага на това благодатно време - Светата Четиридесетница - Велик и спасителен пост, ние да получим онази невидима подкрепа от Нашия Създател и Творец, та да можем да вървим още по-уверено и да следваме пътя, който Христос ни завеща, а именно пътя, който ще ни отведе към вечния живот.”

  Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай в словото си каза:„Особено ми е вълнението на днешния ден, а убеден съм, и всеки православен християнин изпитва искрени чувства на вълнение в свещения миг на всеопрощението. Няма християнин, който да не се е вслушал в призива на свети апостол Павел, който казва: „Нощта се превали, денят се приближи”, време е да се събудим вече от сън. Като на светло, където всичко е видно, като се държим благоприлично да не се отдаваме на срамни грехове, на размирици и безпътство. Да отхвърлим дрехата на греха и да се облечем в Господа и Иисуса Христа. Нощта се превали, време е да се събудим от сън - ето това е този благословен ден, в който светата ни Църква призовава да се събудим от летаргията на греха.

Да отхвърлим греха от своята душа, като се държим благоприлично. Всеки, когато стане сутрин, съблича пижамата, за да се облече в прилични дрехи и да излезе на улицата пред човеците. Колко повече ние сме призовани да отхвърлим опетнената от грехове дреха на нашата душа. И няма по-благоприятно време от духовната пролет за човека, за християнина от това време. Това е време, което съответства и на сезона, пролет, когато се разчупват ледовете, когато се пробужда природата за нов живот. Затова и Господ, и светата ни Църква ни съветват да се събудим за духовна оран и сеитба в душата и сърцето, където да посеем семената на добродетелта и те да произрастят стократния плод на духа. А плодът на духа, казва свети апостол Павел, е мир, радост, кротост, въздържание, целомъдрие.”

   В края на духовното тържество митрополитският протодякон Илиян Александров възвести многолетствие.