На 29 ноември, 13 Неделя след Неделя подир Въздвижение, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, възглави архиерейската света Литургия в митрополитския храм „Св.вмчца Марина” град Пловдив.
С архиерея съслужиха: свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, протойерй Деян Стоенчев –духовен надзорник при Пловдивска митрополия, митрополитския протодякон Илиян Александров и храмовото духовенство.
Молитвено участие в светата Литургия взе Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай.
Песнопенията изпълни смесеният хор при митрополитския храм „Св. вмчца Марина”.
По време на „причастния” Знеполският епископ Арсений разясни смисъла на евангелския разказ за богатия момък, който попитал Господа: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?” , записан в Евангелието от свети евангелист Лука /18:18/. Владиката се обърна към миряните , като каза:
„ Кой може да се спаси, кой може да достигне подобно съвършенство? Никой от обикновените хора, защото Син Човечески бил на земята Единственият Безгрешен, всички останали са подвластни на греха. Със собствените си слаби сили човек не може нито да преодолее първородната нравствена повреда, нито да се противопостави на козните на дявола. Но невъзможното за човеците е възможно за Бога (Лк. 18:27) – казва Спасителят. Вседържителят подава крепка ръка за помощ, Своята спасителна благодат на хората, изкупени от Кръвта на Сина Човечески. Но за придобиване на Божията помощ по пътя към вечността е необходимо човешкото сърце да Го избере за свой Господ, Небесният Отец да бъде в човешката душа единствен Властелин. Всеки от нас има свой „мамон”, своя „камилска гърбица”: или навикът да сплетничи и осъжда ближните, или преследването на развлечения, или чревоугодие, или просто потапяне в делнични грижи. И на тези нищожни „господари” ние угаждаме, забравяйки за служението на Бога, в тези нищожни неща полагаме своето „съкровище”, пренебрегвайки безсмъртието! Свещеното Писание не трябва да се тълкува твърде буквално, подобен подход е чужд на духа на учението за Божествената Любов. За живеещите в света, грижещите се за семействата, водещи скромен начин на живот е не само невъзможно, но и няма никаква необходимост да продават своето имущество и да го раздават на бедните – достатъчно е да дават милостиня според възможностите си. Но имуществото на човека не е само в парите и вещите. Спасителят ни призовава да делим с нуждаещите се своето имане – съкровищата на ума и знанията, отзивчивостта към техните беди и грижи и главното- топлота на сърцето. Възлюблени в Господа братя и сестри! Спасителят казва, че никаква жертва, принесена в този свят заради Бога и ближните, не остава без награда в другия свят.”