На 6 ноември тази година се изпълват три години от мирната кончина на приснопаметния Български патриарх Максим.

   По този повод на 31 октомври в митрополитския храм „Св.вмчца Марина” в град Пловдив, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи възпоменателна панихида за упокоилия се български първосветител.

   С архиерея съслужиха:Негово Високопреосвещенство Нилополски митрополит Генадий от Александрийската патриаршия, Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, свещеноиконом Виктор Христев - епархийски духовен надзорник, духовните надзорници при Пловдивска митрополия -свещеноиконом Тодор Хаджиев и протойерей Деян Стоенчев, храмовото духовенство и свещеници от града.

   Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

В средата на храма, застанали пред аналой с портрета на патриарх Максим, архиереите и присъстващото църковно изпълнение се помолиха за упокоение на душата на приснопаметния Български патриарх Максим.

   При възгласа на митрополитския протодякон Илиян Александров: ”В блажено заспиване и вечен покой подай, Господи, на блаженопочившия Български патриарх Максим”, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай прочете заупокойна молитва и прикади с тамян, преля с благословеното вино, преломи хляба и пшеницата.

   В словото си за блаженопочившия Български патриарх Максим архиереят се обърна към присъстващите с думите:

„Времето неумолимо отминава , но в благодарната памет на всички нас, на благочестивия наш народ ще пребъде всякога благословен молитвения спомен за чистия живот, за искрената и дълбока вяра в Бога, за непоколебимата надежда и любов към Бога и към повереното му паство. Никога няма да забравим любимия наш отец Максим патриарх Български. Всякога, вглеждайки се в неговия образ , молитвено спомняйки си за него, ние се насърчаваме и вдъхновяваме в търпение, в смирение, в благост и в твърдост в извършване на своето архипастирско и пастирско служение. Много от това, което ние имаме в Църквата, от което се възползваме в нашето служение, преди всичко мира сред клира, благоговението сред паството, ние дължим на подвига, на достойното служение на нашия отец Максим патриарх Български, който в трудните години на войнстващия безбожен атеизъм и след това в страшните години на демокрацията, които разделиха родната ни света Църква, Негово Светейшество Българският патриарх Максим нелекия път на своето служение извървя достойно. Вярата опази - не само своята, а на поверения му от Бога народ и сега вярвам, че Бог го е дарил с венеца на вечния и блажен живот.

Бог да го прости! Вечна и блажена да бъде паметта му. Амин!”