СЛОВО

на Пловдивския митрополит Николай

по случай 41-та годишнина от интронизацията на

Негово Светейшество Българския патриарх Максим

след Благодарствения молебен

в митрополитския храм „Св. вмчца Марина” гр. Пловдив

 Уважаеми Г-н Градоначалник,

 Боголюбиви отци,

Днес Българската Православна Църква – Българска патриаршия, честният свещенически чин и благочестивият православен народ отбелязват светла годишнина – 41 г. от интронизацията на Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Със синовна радост отбелязваме тази годишнина и ние, чедата на Негово Светейшество от древлепросиялата Пловдивска епархия, духовно вдъхновени от патриаршеския му благослов, защото се удостоихме да посрещнем първойерарха на БПЦ два пъти през последните няколко месеца. Първия път Светейшият ни патриарх посрещна настъпването на новата година година от своя преминаващ в неуморни духовни подвизи живот в богоспасяемия град Пловдив. В митрополитския храм „Св. вмчца Марина”, където се намираме и сега, освещеният архиерейски сонм на родната ни църква с едно сърце и едни уста отправи към Всеподателя Бога преди всичко усърдна благодарствена молитва, че ни е дал такъв първосветител, какъвто ни е нужен, скала на дълготърпението, пример за смирение и кротост.

Втория път – като съпровождащ в мирната визита у нас Негово Светейшество Московския и на цяла Русия патриарх Кирил. Пак в митрополитския храм на Пловдив свещенство и благочестив народ посрещнаха новоизбрания Московски патриарх и най–стария по дни и служение сред православните патриарси - българския патриарх Максим.

Във всички тези четиридесет и една години Негово Светейшество оделотвори в абсолютна степен онази добродетел, която свети ап. Павел нарича по–голяма от вярата и надеждата, а именно – любовта /вж. 1 Кор. 13:13/. Затова и църквата премина и ще премине през всички изпитания, които й поставя злобата на днешния ден. Защото любовта е „дълготърпелива, пълна с благост...всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява”/1 Кор. 13:4,7/.

Дълготърпелив и пълен с благост е бил и ще бъде винаги българският патриарх. Колко много неща е извинил и пак извинява, знаейки че „нашата борба не е срещу кръв и плът, а против началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата” /Еф. 6:12/. Колко пъти е вярвал и се е надявал на хора, оказали се „роптачи, недоволници, които постъпят според своите похоти/нечестиво и беззаконно; устата им произнасят надути думи, и за облага биват ласкатели” /Иуда 1:16/. Колко пъти е претърпявал и ще претърпява подигравачите, „които ще постъпват според нечистите си похоти” /Иуда 1:18/, запазвайки „себе си в любов Божия, очаквайки милост от Господа нашего Иисуса Христа”/ Иуда 1:21/.

Да, кой не знае подвига на първосветителското служение на Негово Светейшество патриарх Максим. Четиридесет и една години, обхващащи две исторически епохи. Оказали се за родната ни църква еднакви по дух - тежки и метежни. В които патриархът бе верен на думите на свети апостол Павел: „Не се срамувам от благовестието Христово, понеже то е сила Божия за спасение на всеки вярващ…”/Рим.1:16/. Преподавайки вярно словото на Христовата истина и подвизавайки се с добрия подвиг на вярата, …изповядвайки доброто изповедание пред много свидетели /1 Тим. 6:12/.

С преизпълнени със синовна любов и признателност сърца нека отправяме към Всеподателя Бога постоянни молитви за нашия любим първойерарх Негово Светейшество Българския патриарх Максим, когото Бог наистина е подарил на Църквата ни, за да бъде сам велик молитвеник за всички нейни чеда.

Честит и благословен празник!

Светейшему отцу нашему Максиму Патриарху Болгарскому и Митрополиту Софийскому, Многая и благая лета!

Амин!