Top Line
JA slide show
Слово на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай по повод 10 години от интронизацията му за Пловдивски митрополит

 

Ваше Светейшество,

Ваше Величество,

Достотчими архипастири скъпи гости от поместните православни църкви,

Ваши Високопреосвещенства и Преосвещенства,

боголюбиви отци, верни съработници на благодатната нива на Богоспасаемата Пловдивската епархия,

 

Възлюбени в Господа братя и сестри,

 

Приемам, че днес сте се намерили в този храм, посветен на Света великомъченица Марина, в престолния ни град Пловдив, не за да се славослови незаслужено един малък човек, а за да възхвалим заедно Господа и отново да Му благодарим за безкрайната Му милост и за всички чудеса и благодеяния, с които Той ни обсипва. Да кажем: „Не нам, не нам, а имени Твоему!” „Не за нас, не за нас, а в Твоето име”.

 

Преди десет години Бог промисли да ме постави, мен грешния, начело на тази древна апостолска катедра. Промисли Бог да ме вгради като поредната брънка в безкрайната верига на пловдивските архиереи. Верига, която е начената от Свети апостол Ерм, ръкоположен от самия Апостол Павел. Катедра, от която през последните 1981 години (от 36 г.сл. н.е.) непрестанно се е славело името Божие, с извършването на Светата Евхаристия са измолвани Божията милост и Божието благословение над тукашните християни, катедра, от която е било защитавано православието и са били проповядвани принципите на християнската православна вяра. Верига, която ще продължи до края на времената. Това е милост нечувана, за която благодаря Богу непрестанно. И отговорност, пред която изпитвам благоговеен трепет.

 

Същевременно служението на Пловдивската митрополитска катедра не е леко. Знаете, че по време на Сердикийския събор през 343 година арианите са се отделили и именно тук, във Филипопол, са провели алтернативния си паралелен еретически събор. И по-късно, през ХІ и ХІІ век, Пловдив е бил подложен на нашествия на павликяни, манихеи и всякакви други учения, които са претендирали да представят едно алтернативно християнство, една алтернативна вяра. От първите векове буквално до ден днешен, Пловдив е арена на титаничен сблъсък между православната Църква, такава, каквато е основана от Господ Иисус Христос и изградена от отците-светители на православието, от една страна, и всевъзможни псевдо-църковни и пара-християнски организации, които по същество се опитват да изместят или подменят истинското християнство и истинската Църква, от друга страна. Да подмамят, изкушат и отклонят народа от спасителното за него Христово учение. Не че това не се случва навсякъде по християнския свят. Не че на други места православните не биват буквално избивани и прокуждани. Но и тук в Пловдив не е леко. И слава Богу!

 

Щом срещаме трудности, щом имаме изпитания, значи че Бог ни обича, че ще ги преодолеем и издържим. Затова първото, което искам да кажа е: благодаря на Бога. Благодаря Му за благоволението да сложи върху ми тежкия кръст на Пловдивската митрополитска катедра. Благодаря за благодатната Му помощ, която винаги през тези години ми е давал, и че никога в тежки моменти, а те не бяха малко, не ме е изоставял. Единственото, което мога да дам в замяна е да потвърдя вече даденото от мен при хиротонията ми обещание, че никога няма да изоставя или предам светата Христова Църква и православната наша вяра. Никога и при никакви обстоятелства!

 

Съветваха ме да направя преглед на това, което съм постигнали в епархийската ни църква през изминалите десет години. Естествено, че не бих направил такова нещо. Иисус Христос казва: „Каквото поискате от Отца в Мое име, ще го направя, за да се прослави Отец в Сина. Ако поискате нещо в Мое име, Аз ще го направя” (Иоан, 14:13-14). Ако нещо е направено, ако нещо е постигнато тук, в Пловдивска епархия, то е защото Господ Иисус Хрестос го е направил. Не ние, а Той го е извършил. Ние само сме го поискали в Неговото име, за Негова прослава. Ако в момент на човешка слабост сме поискали нещо не в Негово, а в наше име, то просто не се е случило. През изминалите десет години Бог ни даде много благодат, много успехи, но и много уроци. Което се случи, се случи благодарение на Него; което не се случи, се случи заради нашите човешки слабости. Благодарим Му за това, което се случи и Му благодарим за уроците, които ни преподаде. Благодарим на Бога за всичко.

 

Веднага след благодарността към Бога, бих искал да отправя благодарност към тези, които през изминалите десет години наскърбяваха, нараняваха или се опитваха да навредят на Църквата. Тези хора са два вида. Първите са такива, които искат да навредят на Светата Православна Църква по вътрешна убеденост и осъзнат подтик да похулят Бога. Както ние сме приемници на апостолите, така и те са приемници на обективно съществуващото зло, което води война срещу Господа и Неговата Църква от първия ден и ще я води до последния. Те са нищожно малцинство. Молим се за тях и се надяваме на Бога за тяхното изправление. Но докато сме тук и носим отговорността, която ни е възложена, няма да оставяме хулителите на Бога да безчинстват, без да ги назовем и изобличим. Както се казва напоследък: толерантни сме, но не можем да бъдем толкова безкрайно толерантни, че да слушаме как Бог бива хулен и да се усмихваме любезно. Не очаквайте това от нас.

 

В другата, голямата група попадат хора, които неволно и поради човешка слабост са се поддали на козните на представителите на първата група за която говорих и повтарят невнятно техните укори и хули към Църквата, смятайки, че по този начин й правят услуга. Те са добри хора, но за жалост са се поддали на популизма. Популизъм е защото е популярно да се критикува църквата. Впрочем, чуйте едно църковно определение за популизма: „Ще дойде време, когато човеците не ще търпят здравото учение, но водени от своите похоти, ще си насъберат учители да им гъделичкат слуха. Те ще отвърнат слуха си от истината и към басни ще се обърнат.” Това е казал св. апостол Павел. Той веднага ни дава и решението: „Но ти във всичко бодърствувай, скърби претърпи, дело на благовестник извърши, службата си добре изпълни.” (2. Тим, 4:3-5). Тъй, че, да си гледаме службата, да извършваме дела на благовестие, да потърпим. Бог ще се погрижи за всичко останало.

 

Имало е през изминалите години към нас много упреци и критики. Когато критиките са били справедливи и са били отправяни от въцърковени хора, ние сме ги приемали и сме били благодарни за тях. Когато критиките обаче бяха отправяни от хора, които се водят православни само номинално, а критиките им са израз само и единствено на собствената им суета, когато критиките имаха за цел само да възвеличат критикуващия над Църквата и да го направят „популярен”, то в тези случаи ние разбирахме с болка, че тези хора не вредят толкова на Църквата, колкото на самите себе си. Пак св. ап. Павел е казал на коринтяни: „Ако някой ме е огорчил, то не мене е огорчил, а донейде, да не кажа много, всинца ви. Доста е за такъв наказание от мнозинството, така, че за вас е по-добре да му простите и да го утешите, за да не пропадне той от преголяма скръб. Затова моля ви да покажете към него любов.” (2 Кор, 2:5-8). Колкото и такива наши „критици” да се опитваха да ни принудят да слезем на нивото на медийния дебат, не успяха и няма да успеят. Прощаваме им, обичаме ги и се молим да спрат навреме, преди да са пропаднали от преголяма скръб, когато осъзнаят какво са причинили не толкова на Църквата, колкото на себе си. Този, който огорчава несправедливо църквата, претърпява наказание от мнозинството. Лично апостол Павел е заострил вниманието върху този факт. Повтарям. Този който огорчава несправедливо църквата, претърпява наказание от мнозинството. Разбирайте го както искате или ако искате се правете, че не го разбирате. С две думи, благодаря на добронамерените ни критици и прощавам на недобронамерените.

 

Нека всички заедно намерим начина да им покажем, че ги обичаме, да ги утешим и в крайна сметка да им помогнем да се спасят.

Благодаря на вярното свещенство на Пловдивска епархия. Благодаря им за тяхното съвестно служение, за грижите, които полагат за енориашите си, за трудовете им за благочинието в богослужението и благолепието на храмовете, за всичко, което тези воини на Бога правят ежедневно и ежечасно и върху чиите плещи се крепи епархийската ни църква. Ако нещо е постигнато в Пловдивска епархия – те са го постигнали. Дано съм успял да ги убедя колко ги уважавам и обичам и колко важен за Църквата е всеки един от тях. Ако те чувстват днес епархийската ни Църква по-силна и по-уважавана, отколкото е била преди десет години, то значи заедно сме били на прав път.

 

Благодаря на епархийските съветници, на служителите на Пловдивската митрополия и архиерейските наместници, на хилядите църковни настоятели, на клисарите и клисарките, на скромните жени, които безвъзмездно помагат с личен труд в църквите ни, на учителите и учителките по вероучение, на всички благодетели и спомоществуватели на нашите църкви и на църковното дело. За съжаление аз не мога да ви въздам заслуженото, но се моля непрестанно и вярвам безусловно, че Бог ще ви възнагради щедро за всичко, което правите за Неговата Църква.

 

Благодаря на Негово Светейшество Българският Патриарх Неофит и на моите събратя епархийските митрополити – членове на Светия Синод на Българската Православна Църква за братското им разбиране и всегдашната тяхна подкрепа, за насърчението на скромните ни трудове. През каквито и перипетии да е минавал, под какъвто и да е натиск да е бил подлаган, Светият Синод на родната ни света църква винаги е бил сплотен и единен в отстояването на чистотата на православната вяра. За мен е чест да принадлежа към състава на Свети Синод, чието единодушно решение и достойна догматична и канонична позиция във връзка със събора на о-в Крит от миналата година ще бъде вписано в аналите на църковната история на цялата Света, Вселенска и Апостолска Църква. Вярвам и съм убеден в това.

Ваше Светейшество смирено благодаря за оказаната ми висока чест да зачетете с молитвеното си присъствие и първосветителски благослов духовното тържеството по повод изпълнилите се десет години на моят скромен митрополитски труд и служение. И по този повод да ми бъде връчен високото отличие - орденът „Св. Йоан Рилски” 1-ва степен, който приемам не поради моите незначителни заслуги, а като признание за труда на всички мои съработници, викарни епископи, протосингел, духовни надзорници, епархийски съветници, църковни настоятели и всички труженици на Божията нива в диоцеза на Богоспасаемата Пловдвиска епрахия.

Изказвам искрената си благодарност към нашите скъпи гости, архиереите представители на поместните православни църкви. Високопреосвещеният архиепископ на Йопия Дамаскин от Йерусалимската патриаршия, Високопреосвещеният Борисполски и Броварски митрополит Антоний, управляващ делата на Украинската православна църква - Московска патриаршия, Високопреосвещения митрополит на Дидимотихо и Орестиада Дамаскин от Гръцката Православна Църква, свещеноиконом Нелуц Опря, представител на Румънския патриарх Даниил, а така същи и клиросните певци от хор „Нектарий протопсалт” от Румънската православна църква.

 

Благодаря на блаженопочившия патриарх Максим, който сигурен съм сега ни наблюдава от небето и съпреживява заедно с нас този момент, който нямаше да се случи, ако не беше той, с неговото велико търпение, доброта и щедрост. Винаги съм се осланял и ще се осланям на неговата помощ и подкрепа и се надявам, че и той, бидейки сега от дясно на Иисуса Христа, ме обича така, както аз го обичам.

 

И накрая, но не на последно място искам да изкажа една по- специална признателност. Към едно друго изповедание. Знаете, че в Пловдивска епархия православните християни от стотици години насам живеят заедно с мнозина наши съграждани и съотечественици, изповядващи исляма. Живеем мирно, в съгласие и сговор, при пълно взаимно зачитане и уважение. Чул ли е някой на територията на Пловдивска епархия да е имало прояви на нетолерантност между изповеданията? Да е имало прояви на религиозна вражда? Не, и доколкото зависи от мен, доколкото зависи от православните християни, няма и да чуе.

 

Защо казвам това? Казвам го защото напоследък много се говори за междурелигиозната нетолерантност. Идеята, че светът е обзет от религиозна нетолерантност се разпространява, забележете, не от представители на самите изповедания, а от светски дейци. От държавници, от интелектуалци, от представители на медиите и от други светски лица, които, всеки един взет сам за себе си, са или откровени атеисти или са хора, отрекли се от вярата. Тоест за това, че имало неприязън между религиите говорят лица, които отричат религията по принцип. Районът на света, историческа люлка на православието, е обхванат от пламъците на войната. В район, в който от повече от хиляда години християни и мюсюлмани живееха мирно, изведнъж се наложи да се налага религиозна толерантност! В тази война, както се твърди – в защита на религиозната толерантност – се изпращат армии и ескадрили, за да се налагат толерантност със сила. Те се изпращат от хора, които не вярват, че Бог съществува. Там където през последните години се е случила проява на религиозно насилие, винаги, след като се поразровите в казуса, установявате, че се касае за действия на платени наемници, продали животите и душите си на някой враг на вярата, враг на религията и враг на Бога. Тоест религиозна нетолерантност между двете основни за нашия регион изповедания няма. Тя се провокира, за да може да се оправдае войната.

 

Най-отговорно заявявам: към мюсюлманите, живеещи на територията на Пловдивска епархия, ние сме се отнасяли, отнасяме се и ще се отнасяме и уважение. Точно както и те се отнасят с уважение към нас, нещо, което многократно сме имали възможност да почувстваме. Това е така и така ще бъде. Защото именно религиозните изповедания носят отговорност за мира в страната. Ние сме абсолютно наясно с тази отговорност и понеже я носим от няколкостотин години насам, знаем как се носи. Никой чужд гражданин, особено пък представители на държави, възникнали от гледна точка на историческата перспектива практически онзи ден, няма право да ни обяснява, точно на нас да обяснява, как се гарантира мултикултурното и мултирелигиозното съжителство. Никое българско светско лице, което не е направило нищо за нито едно от исторически съществуващите на територията на днешна България изповедания, няма основание да ни учи как се ръководи религиозна общност и по какъв начин тя следва да общува с представителите на другите религиозни общности. Аз, като представител на традиционното за България източноправославно изповедание и носещ поради тази причина главната отговорност за междурелигиозната толерантност в поверените ми от Бога области, не приемам съвети от външни на църквата лица за това как и по какъв начин ще общувам с представителите на другите общности. Въпросите на междурелигиозния диалог са на първо място вътрешноцърковен въпрос и на второ място въпрос, който засяга само и единствено съответните изповедания. Нямаме нужда от посредници и нямаме нужда държавата или някакви граждански организации да ни учат как да си съжителстваме и как да си общуваме.

 

Прочее и с това свършвам. Ако чуете някога някое светско лице да казва, че Пловдивският митрополит е нетолерантен, то имайте предвид, че това лице казва това не за да укрепи, а именно с умисъл да застраши религиозния мир. Да създаде конфликт там, където такъв конфликт. Точно както стана в Близкия изток. Вярвам, че тези мои мисли биха били споделени напълно и от представителите на мюсюлманското изповедание.

 

Обични в Господа братя и сестри,

 

Всички усещаме, че живеем в преломна историческа епоха. Преди около двеста години по света тръгна да шества идеята, че човекът няма нужда от Бог, че човекът е Бог. През последните сто години, първо в отделни страни, а после навсякъде в християнския свят, Господ Иисус Христос и неговата Църква бяха подложени на гонения, каквито е имало в ранните векове. Не виждам никаква разлика между хвърлянето на християните на лъвовете в римските арени и обезглавяванията на свещеници, показвани днес по телевизията. Не виждам никаква разлика между присмеха и униженията, на които са били подлагани първите християни и присмеха и униженията, на които са подлагани християните днес. И, не е ли чудо! Точно, когато всички решават, че с християнството и с Църквата е свършено, точно в този момент вярата в Бога се завръща. Религиозното чувство в хората започва да се завръща. В момент, в който така наречените „елити” решават, че религията няма значение, същите тези телевизионни екрани, които те манипулират, започват да ни показват, че религията има голямо значение. Точно когато елитите решават, че най-сетне са освободили човечеството от Бога, учени от световна величина заявяват, че всъщност Бог съществува!

 

Чувствам, че в следващите десет години ще се случат събития, които ще убедят и последния отстъпил от вярата, че Бог съществува. Ние, вярващите православни християни, знаем това и за разлика от невярващите можем да разчитаме знаците. Знаците са в едни елементарни причинно-следствени връзки, които гласят, че всяко действие поражда равно по сила противодействие. Или по-простичко казано: Бог поругаван не бива. На нашата отговорност лежи да обясняваме това, внимателно и ненатрапчиво, с любов към всеки човек, в който виждаме изображение на Бога. По този начин ще помагаме на все повече и повече хора да стъпят на спасителния път на вярата. В името на нашите деца, за доброто на Богоспасаемата Пловдивска епархия и на изстрадалия наш народ, който заслужава по-достоен живот.

 

Благодаря още веднъж на всички ви и ви приканвам да се настроим с радост, достойно да посрещнем задачите, които бъдещето ни е подготвило и за чието изпълнение Бог ще ни подкрепи и помогне.

 

Изработка от artWeb.bg