Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Новини

Митрополит Николай: Мъченичеството прави църквата по-силна

mitropolit Nikolai-potret
- Ваше Високопреосвещенство, на литургията в манастира "Св. св. Кирик и Юлита", на който беше бившият премиер Симеон Сакскобургготски, обявихте, че "когато царят на българите е тук, това означава присъствие на държавността". За какво са намек вашите думи?


- Известно е, че царят не пропуска да бъде в църква на християнски празници и всякога участва активно в богослужението. Миналата неделя на службата в манастира “Св.св. Кирик и Юлита” край Асеновград той изпита леко неразположение. Царят стоя прав три часа, без да мръдне. От опит мога да ви кажа, че това е свръх човешките възможности. Отношението на царя към църквата е знак за изключително уважение към институцията. Той разбира какво е значението и мястото на църквата в обществото. По време на неговото управление като премиер беше приет законът за вероизповеданията, преодоля се разкола, върнаха се стотици храмове и манастири. Макар и в изгнание и без никаква надежда да се върне в България в каквато и да е функция, Симеон е миропомазан, венчал се е по православен обичай, престолонаследникът е кръстен в православната вяра, никога не е подкрепял опитите с църквата да се злоупотребява политически. Всичко това е израз на едно дълбоко осмислено отношение към историята, принадлежност към традициите и ценностите и израз на отговорност към българския народ. Такова е поведението на държавника. Впрочем, както царят, така и църквата са обект на непрестанни оскърбления и нападки, като най-малката обида е, че и ние, и той сме реликва от миналото. Ако оценим заслугите на царя за присъединяването на България към Европейския съюз, може да се окаже, че именно тази „реликва” ни вкара в бъдещето. Нека не изключваме възможността и реликвата „православна църква” да има своята роля за по-доброто бъдеще на България.

- За трети път служите в църквата "Св. Параскева" в манастира “Св.св. Кирик Юлита”, за чиято собственост се води дело на трета инстанция във Върховния касационен съд със Съюза на архитектите в България. Първите две ви върнаха имота, но ако последната реши друго?


- Окръжният и Апелативният съд в Пловдив, вече се произнесоха, че съюзът на архитектите е строил в чужд имот на базата на договор за „заем за послужване”. Би било учудващо върховните съдии да кажат, че техните колеги, гледали делата, не разбират нищо от право. Законът позволява да влезем във владение след решението на втората инстанция. Нека споделя и друго. Единствената цел, заради която този манастир може да бъде отново отнет от църквата е, за да бъде изваден на публична продан. Да бъде продаден за пари. Тази сграда не може да има търговско приложение и това е доказано. Тя е строена на отдалечено място, не за да бъде туристически обект, а за да бъде манастир. Искате ли да видите как манастир бива изваждан на публична продан? Как бива поруган Бог? Само че Бог поругаван не бива. Дори и в този краен, екстремен вариант, поругавани ще бъдат тези, които биха оценили вярата в пари. Самият манастир, а и църквата като цяло биха били увенчани с ореола на мъченичеството. Християнската църква е изградена върху мъченичеството. И дори и в този случай ще спечели, защото ще излезе по-силна.

- Как ще се грижите за църквата “Св. Параскева”?

- През годините църквата е доведена до състояние на саморазпадане. Заснели сме вътрешността й сантиметър по сантиметър и можем да докажем нагледно как я заварихме. На покрива растяха салкъми. Безценни стенописи са унищожени напълно. На една от колоните вътре има издълбани сърп и чук. През 80-те години е имало идея тук да се създаде международна архитектурна академия, съвсем в мегаломанския дух на епохата. Всички миряни от Асеновград и околността могат да разкажат в какво беше превърната „академията”, преди да бъде затворена и да запустее. Вертеп. Показаха ми меню на ресторанта със специалитет на заведението: „Стек „Свети Кирик”. Няма държава, в която това да е възможно. Има ли правозащитна организация, която да каже, че с подобни актове се поругават чувствата на вярващите? Стек „Свети Кирик” - Боже, прости им!

- Как доказвате собствеността на манастира, защото архитектите вадят документи, че те са строили комплекса край църквата “Св. Параскева”?

- Всеки човек, с минимални правни познания, знае какво става, когато строиш в чужд имот, без това да ти е изрично разрешено от собственика. Впрочем навремето дори БКП формално е поискала разрешение от собственика – Българската православна църква имотът й да се ползва за архитектурна академия. Като „заем за послужване”. Така пише в протоколите на окръжния партиен комитет. Вижте, не искам да бъда разбран неправилно. Аз съм благодарен на всички български архитекти. Те в мнозинството си са почтени хора, много от тях помагат на църквата, като даряват проекти за ремонт на стари или за строеж на нови храмове. Те заслужават уважение. Предложих заедно да изградим вътре музей на българската православна архитектура. Имаме много възможности за сътрудничество. Но нека манастирът да си е манастир. Място за денонощно бдение и молитва за душеспасението на българския народ. Така е най-добре за всички.

- Ваше Високопреосвещенство, в навечерието на Рождество Христово, може ли вярата да ни обедини на фона на скандалите в държавата?

- Вратите на църквата са всякога отворени за всички, които имат нужда от добра дума, благословение и искрена молитва. Църквата е мястото за изповядване и практикуване на колективното добро. Няма нищо по-силно от колективната молитва в църква, особено по време на светата литургия. В църквата се усеща колко преходни и незначителни са светските шумове. А и само с хляб не се живее. Имаме и души, все пак.

- Как да запазим семейството?

- Във венчанието свещеникът казва думите: „Мъже, обичайте жените си, жени покорявайте се на мъжете си”. На съвременен език втората част би гласяла: жени, уважавайте мъжете си. Та, ако мъжете постъпват така, че жените да се чувстват обичани, а жените да карат мъжете си да се чувстват уважавани, всичко би било наред.

- Какви са вашите послания към младите хора?

- Обичайте ближните си. Обичайте родителите си, те също ви обичат. Прочетете десетте Божи заповеди. Те са най-простото четиво, което ни казва как да постъпваме, за да живеем пълноценно и да се чувстваме добре.

Нашият гост

Митрополит Николай е роден на 19 юли 1969 г. В София. Подстриган е в монашество във Враца на 6 декември 1990 г. от митрополит Калиник Врачански. Дипломира се Богословския факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски”. На 17 май 1993 г. е ръкоположен за йеромонах от българския патриарх Максим. Служи като ефимерий и преподавател в Софийската духовна семинария. През февруари 2007 г. е избран за пловдивски митрополит. Влиза в града с думите: “Мир вам”.

Интервю с митрополит Николай, вестник труд:
http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=4499288