Новини

СЛОВО НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ ПО СЛУЧАЙ ПРАЗНИКА НА СЪЕДИНЕНИЕТО

   Обични в Господа братя и сестри,

“Помнете думите на Господа Иисуса: „По-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. 20:35).- ни съветва светият апостол Павел.

Защо си спомних тези думи в деня на Съединението? Защото този наш Богоспасаем град Пловдив винаги е давал на България. Дал е по-голямата част от Българското Възраждане. Дал е първите български народни училища и гимназии. Дал е първите български книгоиздателства. Дал е начина, по който и до днес честваме празника на Светите братя Кирил и Методий.
Дал е началото на борбата за църковна независимост. Дал е десетки и стотици хора на духа – писатели, поети, художници, артисти, архитекти и творци във всяка сфера на човешката деятелност.

Пловдив е дал Съединението! Забележете, че Съединението не е извоювано от България. То е извоювано в Пловдив, то е дадено на България от Пловдив. Пловдив е поднесъл на България нейното Съединение, благодарение на усилията на своите граждани, благодарение на техния устрем, благодарение на техните жертви, благодарение на техния копнеж да видят общото ни отечество по-голямо и по-силно.

Този град винаги е давал, той никога не е взимал. И може би затова тук се чувства един особен, благотворен дух. Може би затова на този ден, отново и отново, всяка година, от Пловдив избликва този благодатен импулс на единение, единство и братска любов към общото ни отечество.

За поредна година духът на единство в нашето отечество е помрачен. Няма нужда да споменавам, че дните, които преживяваме, са непознати в цялата българска история по степента на разединение, разцепления и нравствен упадък. Всъщност, може би така са изглеждали последните дни на Второто българско царство: някогашната велика и уважавана държава, раздробена на малки владения, феодални господари, воюващи един с друг и разхищаващи силите на народа в междуособни стълкновения, обезлюдяване на българските земи в резултат на нищета, болести и масова емиграция, нахлуване на всякакви ереси, разпад на моралните ценности и загуба на каквито и да е духовни ориентири.

Така е свършила Втората българска държава и няма как нормално мислещите и грамотни хора да не си помислят, дали пък знаците, които виждаме около нас не са предизвестие за края и на Третата.

В такива дни и такива времена, скъпи братя и сестри, най-важното е личният пример. Пловдив винаги е давал пример на България и аз съм сигурен, че вие сега можете да го дадете отново. Радостно е, че градските първенци, синклитът на този град, както всяка година е събран в този дом Божий, за да отбележим заедно празника на българското Съединение под покрова на Света Богородица и нейния Син и наш Спасител Иисус Христос. България винаги е била силна, когато е била обединена във вярата си в Христа.

Пловдив е станал водещият български град през Възраждането, моралната столица на България и градът на Съединението, защото тук православната вяра има корените си от две хиляди години и защото вашите предшественици са се възприемали като длъжници на тази вековна традиция и са носели в себе си християнската нравственост, която е източникът на истинската сила.

Обръщам се към градските първенци на Пловдив с думите на Апостола: „Приемайте се едни други, както и Христос ни прие за Божия слава” (Рим. 15:7), имайте „едно сърце и душа” (Деян 4:32), говорете „всички в съгласие (1.Кор. 1:10) и тогава гласът на Пловдив ще се чува силно и от тук ще дойдат импулсите за новото българско Съединение. Дайте пример на България, както вашите предшественици го дадоха преди 139 години и ще бъдете блажени, както са блажени онези, които дават, а не онези, които взимат.

И имайте пред очи, моля ви, делото на Гавраил Кръстевич, за когото ще ви помоля сега да отправим заупокойна молитва пред скромния му паметник, който поставихме неотдавна в двора на нашия катедрален храм. В този храм е започнало движението за независима българска църква, камбаните на този храм са възвестили Съединението на България и в двете дела почетният гражданин на този град Гавраил Кръстевич е посветил волята и енергията си и е вградил душата и сърцето си.

В никакъв случай не забравяме и другите бележити дейци на Екзархията и на Съединението, но той ни е особено скъп, защото по удивителен начин съчетава в себе си вярата в Христа, любовта си към православната църква, и предаността си към българския народ. Хора като него са така липсващият ни днес пример и искаме този светилник да бъде държан много високо, за да осветява пътя към новото единение на нашия народ. Единение в Христа и единение в любов.

Честит празник на Съединението и на Богоспасаемият ни град Пловдив!

Бог да пази България!

 

гр. Пловдив

6 септември 2024 година

Молебен и панихида в град Съединение в навечерието на празника

   На 5 септември в град Съединение тържествено бе отбелязана 139-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Именно там на 5 септември 1885 г. е било провъзгласено за първи път Съединението на България, разкъсана злощастно на пет части от Берлинския конгрес през 1878 г., само месеци след Освобождението ни от турско робство.

В навечерието на празника с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, епархийският духовен надзорник архимандрит Максим отслужи молебен в храм „Св. Атанасий” в град Съединение.

С архимандрита съслужиха: свещеник Наско Атанасов – председател на храма, протоиерей Кирил Тошев, свещеник Милан Георгиев и митрополитският протодякон Илиян Александров.

Песнопенията изпълни митрополитският хор "Св. ап. Ерм" с диригент протопсалт Георги Радев.

На празничния молебен присъстваха кметът на Община Съединение г-н Георги Руменов, зам-командирът на 61-ва Стрямска механизирана бригада полк. Димо Гюдженов, зам.-областният управител на Пловдивска област г-н Атанас Ташков, председателят на Общинския съвет на Съединение г-жа Станка Стоицова-Чушкова, общински съветници, кметове на села, представители на държавността и христолюбивото войнство, общественици и миряни.

В края на молебното пение архимандрит Максим произнесе слово, в което изтъкна подвига на предците ни, които обединени от вяра и любов към отечеството са извършили Съединението, и преподаде на всички архипастирския поздрав и благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от протодякон Илиян Александров.

След края на молебена архимандрит Максим отслужи панихида в памет на жителите на Голямо Конаре – старото име на гр. Съединение, взели участие в едно от най-значимите събития в българската история.

По-късно всички се отправиха в литийно шествие, начело на което бе знамето на Голямоконарската чета, до централния площад на града, където се състоя възстановка на историческите събития от 1885 година.

Бяха поднесени венци в памет на българските патриоти и герои, допринесли за обединението на двете разкъсани части на Родината ни – Княжество България и Източна Румелия. Архимандрит Максим бе сред почетните гости на тържествената церемония.

Снимки

Летен лагер на деца от Кърджали в епархийския манастир "Св. св. Кирик и Юлита"

  В първия ден на месец септември - началото на църковната нова година, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай 56 деца от Неделното училище при средновековния манастир "Св. Йоан Предтеча" в град Кърджали бяха на летен лагер в епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ край Асеновград.

По време на петдневното летуване учениците успяха да се запознаят с богатата история На Пловдивска епархия и да обиколят някои най-старинните и интересни свети обители - манастирите - “Св. Троица” на Кръстова Гора, Бачковския манастир "Успение Богородично", Мулдавския “Св. Петка”, Кукленския “Св. св. Козма и Дамян” и Араповския “Св. Неделя”.

В последния ден от престоя им кърджалийските деца бяха приети от Пловдивския митрополит Николай в митрополитския храм "Св. вмчца Марина" в Пловдив.

Владиката поздрави децата и разговаря с тях, благослови децата и техните родители, и им подари икони с образа на Св. Богородица-Божигробска, книгите "Благонравие", "Преподобни Йоан Рилски" и издадената наскоро от Пловдивска митрополия книга "Чудеса, родени от рани" от отец Харалампос Пападопулос.

След срещата с Владиката деца и родители се отправиха към Стария град и посетиха най-новия храм в града, посветен на Светите Архангели, както и другите емблематични старинни храмове на Старинен Пловдив.

Снимки

Освещаване на параклис "Св. Михаил Воин Българин" в село Фотиново

  На 31 август Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай извърши чина на освещаване на новия параклис, посветен на Св. Михаил Воин Българин в село Фотиново, Пещерска духовна околия.

В съслужение с Владиката бяха: архимандрит Дамян, йеромонах Петър Еремеев - клирик на Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел на Пловдивска митрополия, свещеноиконом Любомир Траянов - архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, и свещеноиконом Василий Кашоров.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

На освещаването присъстваха: областният управител на Пазарджишка област г-жа Валентина Кайтазова, кметът на Община Батак инж. Георги Харизанов, председателят на Общинския съвет г-н Димитър Балабанов, кметът на с. Фотиново г-н Джамали Яшар, кметът на с. Нова Махала г-н Ерхан Саатчъ, жители на Фотиново и околните села.

В края на богослужението митрополит Николай се обърна с архипастирско слово, в което изтъкна важното духовно значение на новия храм, построен с вяра, надежда и любов.

Архипастирят на Пловдивска епархия благодари на всички, които с труд и средства, с молитва, с морална и духовна подкрепа са спомогнали изграждането на параклиса. 
Владиката връчи благодарствени грамоти на дарителите: г-н Емил Йончев, проф. Христо Кисов, д-р Зоя Кисова, г-н Петър Паунов и арх. Димитър Боюклиев, а също и на кмета на Батак инж. Георги Харизанов и на кмета на село Фотиново г-н Джамали Яшар.

Духовното тържество завърши с многолетствие.

Снимки

Празник на светите 38 Пловдивски мъченици

  На 20 август светата Православна Църква почита паметта на светите 38 мъченици Пловдивски и пострадалите с тях свети мъченици Севериан, Мемнос и Дионисий Станимашки.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, архимандрит Максим – епархийски духовен надзорник, възглави Божествената света Литургия на лобното място на мъчениците в храм „Свв. Константин и Елена“ в Старинен Пловдив.

В съслужение с него бяха: архимандрит Дамян, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, свещеноиконом Петър Хубенов – председател на храма, храмовото духовенство и свещеници от града.

Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм“ с диригент протопсалт Георги Радев и празничният певец при храма Тянко Николов.

По време на причастния канон архимандрит Максим произнесе проповед за подвига на вярата и изповедничеството на светите мъченици, пострадали за Христа в 304 г.

Мястото на мъченическата кончина на светите 38 Пловдивски мъченици е известно: подземията при Източната градска порта Хисар капия, под храма „Свв. Константин и Елена”.

Първият храм на лобното място на светите мъченици бил издигнат тук непосредствено след Миланския едикт, издаден от светия цар Константин през 313 г., който дава право на християнството да бъде изповядано свободно и без страх от преследване. По-късно храмът е бил разрушен и на него място се изгражда сегашния храм посветен на свв. Константин и Елена.

Накрая архимандрит Максим преподаде на всички архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

Снимки