Обични в Господа братя и сестри,
“Помнете думите на Господа Иисуса: „По-блажено е да се дава, нежели да се взима” (Деян. 20:35).- ни съветва светият апостол Павел.
Защо си спомних тези думи в деня на Съединението? Защото този наш Богоспасаем град Пловдив винаги е давал на България. Дал е по-голямата част от Българското Възраждане. Дал е първите български народни училища и гимназии. Дал е първите български книгоиздателства. Дал е начина, по който и до днес честваме празника на Светите братя Кирил и Методий.
Дал е началото на борбата за църковна независимост. Дал е десетки и стотици хора на духа – писатели, поети, художници, артисти, архитекти и творци във всяка сфера на човешката деятелност.
Пловдив е дал Съединението! Забележете, че Съединението не е извоювано от България. То е извоювано в Пловдив, то е дадено на България от Пловдив. Пловдив е поднесъл на България нейното Съединение, благодарение на усилията на своите граждани, благодарение на техния устрем, благодарение на техните жертви, благодарение на техния копнеж да видят общото ни отечество по-голямо и по-силно.
Този град винаги е давал, той никога не е взимал. И може би затова тук се чувства един особен, благотворен дух. Може би затова на този ден, отново и отново, всяка година, от Пловдив избликва този благодатен импулс на единение, единство и братска любов към общото ни отечество.
За поредна година духът на единство в нашето отечество е помрачен. Няма нужда да споменавам, че дните, които преживяваме, са непознати в цялата българска история по степента на разединение, разцепления и нравствен упадък. Всъщност, може би така са изглеждали последните дни на Второто българско царство: някогашната велика и уважавана държава, раздробена на малки владения, феодални господари, воюващи един с друг и разхищаващи силите на народа в междуособни стълкновения, обезлюдяване на българските земи в резултат на нищета, болести и масова емиграция, нахлуване на всякакви ереси, разпад на моралните ценности и загуба на каквито и да е духовни ориентири.
Така е свършила Втората българска държава и няма как нормално мислещите и грамотни хора да не си помислят, дали пък знаците, които виждаме около нас не са предизвестие за края и на Третата.
В такива дни и такива времена, скъпи братя и сестри, най-важното е личният пример. Пловдив винаги е давал пример на България и аз съм сигурен, че вие сега можете да го дадете отново. Радостно е, че градските първенци, синклитът на този град, както всяка година е събран в този дом Божий, за да отбележим заедно празника на българското Съединение под покрова на Света Богородица и нейния Син и наш Спасител Иисус Христос. България винаги е била силна, когато е била обединена във вярата си в Христа.
Пловдив е станал водещият български град през Възраждането, моралната столица на България и градът на Съединението, защото тук православната вяра има корените си от две хиляди години и защото вашите предшественици са се възприемали като длъжници на тази вековна традиция и са носели в себе си християнската нравственост, която е източникът на истинската сила.
Обръщам се към градските първенци на Пловдив с думите на Апостола: „Приемайте се едни други, както и Христос ни прие за Божия слава” (Рим. 15:7), имайте „едно сърце и душа” (Деян 4:32), говорете „всички в съгласие (1.Кор. 1:10) и тогава гласът на Пловдив ще се чува силно и от тук ще дойдат импулсите за новото българско Съединение. Дайте пример на България, както вашите предшественици го дадоха преди 139 години и ще бъдете блажени, както са блажени онези, които дават, а не онези, които взимат.
И имайте пред очи, моля ви, делото на Гавраил Кръстевич, за когото ще ви помоля сега да отправим заупокойна молитва пред скромния му паметник, който поставихме неотдавна в двора на нашия катедрален храм. В този храм е започнало движението за независима българска църква, камбаните на този храм са възвестили Съединението на България и в двете дела почетният гражданин на този град Гавраил Кръстевич е посветил волята и енергията си и е вградил душата и сърцето си.
В никакъв случай не забравяме и другите бележити дейци на Екзархията и на Съединението, но той ни е особено скъп, защото по удивителен начин съчетава в себе си вярата в Христа, любовта си към православната църква, и предаността си към българския народ. Хора като него са така липсващият ни днес пример и искаме този светилник да бъде държан много високо, за да осветява пътя към новото единение на нашия народ. Единение в Христа и единение в любов.
Честит празник на Съединението и на Богоспасаемият ни град Пловдив!
Бог да пази България!
гр. Пловдив
6 септември 2024 година
На 5 септември в град Съединение тържествено бе отбелязана 139-та годишнина от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Именно там на 5 септември 1885 г. е било провъзгласено за първи път Съединението на България, разкъсана злощастно на пет части от Берлинския конгрес през 1878 г., само месеци след Освобождението ни от турско робство.
В първия ден на месец септември - началото на църковната нова година, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай 56 деца от Неделното училище при средновековния манастир "Св. Йоан Предтеча" в град Кърджали бяха на летен лагер в епархийския манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ край Асеновград.
На 31 август Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай извърши чина на освещаване на новия параклис, посветен на Св. Михаил Воин Българин в село Фотиново, Пещерска духовна околия.
На 20 август светата Православна Църква почита паметта на светите 38 мъченици Пловдивски и пострадалите с тях свети мъченици Севериан, Мемнос и Дионисий Станимашки.