Новини

 





















храм "Света Троица", гр. Пловдв:
http://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/index.php
http://sveta-troica-plovdiv.com/verouchenie/index.php?go=gallery

храм "Успение Богородично", гр. Пазарджик:

;id=17&title=%D0%9E%D0%A2%D0%92%D0%9E%D0%A0%D0%95%D0%9D%D0%9E+%D0%9F%D0%98%D0%A1%D0%9C%D0%9E

храм "Св.Георги", гр. Асеновград :
http://www.sv-georgy.com/Default.aspx

СЛОВО,ПРОИЗНЕСЕНО СЛЕД ОПЕЛОТО НА БЛАЖЕНОПОЧИВШИЯ БЪЛГАРСКИ ПАТРИАРХ МАКСИМ В ПКСХП „СВ. АЛ. НЕВСКИ”- 9.11.2012Г.

ВАШЕ ВСЕСВЕТЕЙШЕСТВО,

ВАШЕ СВЕТЕЙШЕСТВО,

ВАШИ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВА,

ПРЕДСТОЯТЕЛИ И ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА ПОМЕСТНИТЕ ПРАВОСЛАВНИ ЦЪРКВИ

Уважаеми Г-н Президент на РБългария,

Уважаема Г-жо Председател на НС,

Боголюбиви отци, скъпи в Господа братя и сестри,

Прието е в началото на такива тъжни слова с няколко кратки думи да се припомни житейският път на новопредставления пред Бога покойник, за да извървим отново мислено, заедно с него, стъпките на неговия живот.

Светейшият Български Патриарх и Митрополит Софийски Максим (със светско име Марин Минков) е роден на 29 октомври 1914 г. в с. Орешак. Още на 12-годишна възраст родителите му, чувствайки дълбокото духовно влечение на своето дете към Бога и Църквата, го предават в ръцете на „Света Богородица”, като послушник в Троянския манастир. Манастир, с който той беше свързан през целия си живот, а след няколко часа ще бъде свързан вовеки.

От 1929 до 1935 г. е ученик в Софийската духовна семинария; от 1938 до 1942 г. студент в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”.

В 1941 г. бъдещият Светейши български Патриарх приема монашеско подстрижение и се врича до края на живота си да служи на Църквата и народа. Служение, чийто земен дял завършва днес, за да започне небесното му служение на България, българския народ и на Светата ни православна църква.

Ръкоположен за йеродякон (1942 г.), йеромонах (1944 г.) и архимандрит (1947 г.), през 1956 г. той бива удостоен с апостолската хиротония като Браницки епископ на Светата Православна Църква.

Редом с молитвения си и Богослужебен подвиг, Негово Светейшество Патриарх Максим отдаде силите и дарбите си и за земните дела на църквата. Започнал като митрополитски дякон в Ловчанска епархия, през 1942 година той е учител в Софийската духовна семинария. Тук се проявява несекващата му любов към младите хора и грижата му за нравственото и духовно възпитание на децата на България. Грижа, която не го напусна до последния му ден. От 1947 г. до 1950 г. е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия, от 1950 до 1955 предстоятел на Българското църковно подворие при Московската патриаршия. От 1955 до 1960 г. заема поста главен секретар на Св.Синод. На 30 октомври 1960 г. е избран за Ловчански митрополит. След смъртта на патриарх Кирил през март 1971 г. митрополит Максим стана наместник-председател на Св. Синод.

На 4 юли 1971 г. Църковно-народният патриаршески избирателен събор в София с единодушие го провъзгласи за Патриарх на Българската православна църква и Софийски митрополит. Постави го в редицата на българските църковни и духовни водачи. И му възложи кръст, който никой не е предполагал колко тежък ще бъде. Кръст, който той носи неуморно до 6 ноември на тази година. Това е накратко биографията на Блаженопочиналия патриарх Максим.

Но тези факти не казват защо днес целият православен български народ, цяла България са така покрусени. Защо всички чувстваме, че губим нещо много важно, нещо толкова значимо и ценно.

До

Светия Синод

на Българската Православна Църква

Ваши Високопреосвещенства,

Понеже бях любезно помолен от събратя митрополити да запозная почитаемия Свети Синод писмено с някои мои притеснения, ако имам такива, правя това с цялото си смирение и уверение, че съображенията ми са съвсем принципни и не засягат никой от досточтимите Митрополити – членове на Светия Синод на БПЦ.

Факт е, че според член 63, ал. 2 на Устава на нашата Църква, Светият синод е длъжен да взима всички свои решения с мнозинство от повече от половината на всички свои членове. Това условие е безпрекословно. То съдържа в себе си и друго условие, а именно, че гласуването в Светия Синод е винаги и само явно. Гласуването е явно, за да се даде възможност именно на всички членове на Светия Синод да изразят мнението си, дори отсъстващите по болест или друга важна причина – по телефон или писмено. Ако се допусне тайно гласуване, това означава отсъстващите наши братя да бъдат лишени от право на глас. Никой митрополит не може да бъде лишен от такова право, защото участието във взимането на решения е негово задължение. Освен това, ако се приеме да има тайно гласуване, това означава, че членовете на Светия Синод имат тайни помежду си. Такова виждане аз не мога да споделя.

После, ако допуснем, че Светият синод може да взима валидни решения с гласовете на половината от присъстващите, това би означавало, че при присъстващи осем митрополита (минимално необходимият кворум) валидно решение може да бъде взето с пет гласа. Ще се съгласите, че подобна трактовка противоречи и на буквата на Устава, и на духа на Светите канони, и на обществения разум.

Не исках да излагам тези съображения на заседанието ни от 10.11.2012 г., за да не възникнат пререкания, които биха оскърбили паметта на току-що погребания Български Патриарх, Негово Светейшество Максим. Проблемът, за жалост не беше убегнал на наблюдателните медии. Попитан за мнението ми, аз не можех да го скрия. Съжалявам, че въпросът доби гражданственост, но това, струва ми се, е неизбежно в една медийна демокрация. Случаят показва, че Светият синод е призован да обмисля всички въпроси много внимателно и да решава в дух на максимален консенсус. За да не се създава излишен шум и впечатление – да пази Бог – за разнобой.

В петък, пред все още отворения ковчег на Негово Светейшество Патриарх Максим си позволих да кажа, че поне колкото се отнася до мен, винаги, когато имам въпрос, ще се обръщам към нашия блаженопочинал отец и учител и ще се опитвам да отгатна как той би постъпил в дадената ситуация. Абсолютно съм убеден, че в дни като сегашните, Негово Светейшество Патриарх Максим първо би спазил 40-дневния срок на молитвено мълчание в памет на покойника. Изпълнен с благоговение и дълбока почит към Негово Светейшество, аз лично бих искал да прекарам следващите 40 дни на траур за Църквата ни, в молитва и размисъл, както е редно и както повелява християнската ми съвест. Надявам се, че тази проява на уважение към паметта на обичния наш Патриарх няма да бъде възприета като проява на неуважение към почитаемия Свети Синод и моля, ако Светият Синод реши да се събира през следващите 40 дни, отсъствието ми да бъде извинено.

Като се надявам на светите ви молитви оставам на Ваши Високопреосвещенства в Христа брат,

ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ † Н И К О Л А Й

СКРЪБНА ВЕСТ

   Членовете на Св. Синод и aрхиереите на Българската православна църква – Българска Патриаршия с дълбока скръб и печал известяват, че на 6 ноември 2012 г.,

   В 03,30 ч., сутринта, след кратко боледуване, досточтимият наш Предстоятел и скъп пастиреначалник на благочестивия православен български народ Негово Светейшество МАКСИМ, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ се престави в Господа, замина по пътя на целия свят (3 Цар. 2:2) за неговия дом на небесата, жилище неръкотворно, вечно (2 Кор. 5:1-3), дето почиват изнурените (Иов. 3:17).

   Безутешна е скръбта на членовете на Св. Синод и архиереите на Българската православна църква – Българска Патриаршия от кончината на Светейшия патриарх Максим.

   Той се пресели във вечността в ясно съзнание и трезва мисъл, отправяйки към всички свои чеда – православните българи, първосветителски благослов.

   С качествата на богоозарен и премъдър Предстоятел на многовековната ни Патриаршия, международно утвърден църковен деятел, виден радетел за единството на Българската православна църква и св. Православие, образец на монашески аскетизъм и духовна исихия и почетен доктор на множество висши учебни заведения.