Новини

„Благочестно да възпеем преподобната наша майка света Петка, защото тя, като изостави тленното в живота, а прие нетленното във вечността, стана свята застъпница за всички бедствуващи и изнемогващи от житейските злини. Поради това тя получи от Бога нетленна слава и благодат за чудеса“ (Кондак на св. Петка)

На 14-и октомври Светата Православна Църква чества една от най-почитаните от българския народ светици – преп. Параскева – Петка Търновска, наричана от народа Българска. Житието на светицата, произхождаща от български род, както и нейните посмъртни чудеса били вдъхновено описани от св. патриарх Евтимий, а от 1238 г. до падането  на България под турско робство светите й мощи почивали в църквата "Св. Петка Търновска" във Велико Търново. На този ден своя храмов празник отбеляза едноименната църква в град Пазарджик.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай за празника беше отслужена Архиерейска света Литургия от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик. В съслужение с него бяха прот. Боян Кочев, секретар на Пазарджишка духовна околия, енорийският свещеник в храма прот. Димитър Христев и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взеха прот. Димитър Баташки, председател на храма, енорийският свещеник в него свещ. Сидер Димов, празничният свещ. Станоя Карамитров, председателят на храм „Св. арх. Михаил“ прот. Витан Йорданов, прот. Манчо Манчев, служащ в храм „Св. Георги“, свещ. Стоян Стоянов от храм „Св. св. Константин и Елена“ в гр. Пазарджик, прот. Заприн Филипов, председател на храм „Св. Рождество Богородично“ с. Гелеменово и свещ. Петър Баташки, председател на храм „Св. Атанасий“ с. Мало Конаре.

От рано храмът се изпълни с боголюбиви християни, които бързаха да принесат на светицата своите благодарности за нейната всегдашна помощ. Те с радост посрещнаха своя архиерейски наместник, дарявайки го с цветя.

Преди началото на литургията владиката отслужи чина на петохлебието и изпроси от Бога здраве и благоденствие на свещенослужителите, енориашите и гостите на храма. Всички изпяха песента на Света Богородица „Богородице Дево...“, а по време на светата богослужба с едно сърце и една уста припяваха заедно с певците литургичните песнопения и изповядаха Символа на нашата вяра и Господнята молитва „Отче наш...“.

В своята проповед в края на службата епископ Яков разказа житието на дивната Божия угодница и завърши: „Ние знаем, че в църковното календарче празникът на света Петка не е отбелязан с червени букви, а със звездичка. Ние, обаче, които се събрахме днес тук, сме почувствали нейната помощ. Особено вие, енориашите на този свят храм, посветен на нея, чувствате ден след ден небесната й закрила, молитвеното й ходатайство. Светицата чува молитвите на призоваващите я и ги принася пред лицето на Бога. Господ казва: „Който Мене прослави и Аз ще го прославя!“. Това, че целият православен свят чества нейната памет, показва колко много светицата е прославила Всеподателя Бога с делата си – със своята вяра, със своята молитва, с покаянието си, с подвизите си. Нека не просто се възхищаваме на живота и делата на света Петка, а да й подражаваме в добродетелите. Нека и ние ходим с вяра, нека вършим и добри дела. Да събудим в сърцето си тази вяра, да събудим надеждата и любовта, да премахнем омразата, лицемерието, лъжата, да изкореним злото и да изберем и тръгнем по благодатния и спасителен път, който ще ни отведе при света Петка и при нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Това ви пожелавам, братя и сестри! Да молим светицата да ни укрепява във вярата, надеждата и любовта, та и човеците, виждайки ни да вършим всички тези добродетели, да приемат Христос Бог в сърцето си. Тогава ще бъдем наистина християни не на думи, а на дело! Божието благословение, по молитвите на света Богородица и света Петка, да бъде над вас, над домовете и чедата ви! Нека Господ винаги да чува нашите молитви, да ни дава ум и разум, да облагородява сърцата ни и ги направи чисти от всяка сквернота и така да прославяме и ние нашия Небесен Отец и да служим с любов на нашите ближни“.

Накрая владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай на всички присъстващи.

От името на църковното изпълнение при храма прот. Димитър Христев поднесе на епископ Яков прекрасна кошница с цветя и изказа своята, на своите събратя, на църковните настоятели и на енориашите благодарност за молитвите и благопожеланията на архиерея.

Празникът завърши с многолетствие, което бе изпято от всички присъстващи, след което епископ Яков лично раздаде нафората и благослови верните християни.

ОБЯСНЕНИЕ НА ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ ЗА ОТКАЗА ОТ УЧАСТИЕ В ПРИЕМ НА ДЕЛЕГАЦИЯ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА

ДО

НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО

НЕОФИТ, ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ И

МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ-

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА СВ.СИНОД НА БПЦ-БП

ДО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНИТЕ

МИТРОПОЛИТИ -

ЧЛЕНОВЕ НА СВЕТИЯ СИНОД

НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА –

БЪЛГАРСКА ПАТРИАРШИЯ

ДО ОСВЕЩЕНИЯТ КЛИР И ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ

НА БОГОСПАСАЕМАТА ПЛОВДИВСКА ЕПАРХИЯ

Ваше Светейшество,

Ваши Високопреосвещенства,

Знаете, че на 2 октомври т.г. получихме известие, че по благословението на Негово Светейшество Патриарх Неофит, се приканваме да се явим в Синодалната палата в София на 9 октомври, за да посрещнем делегация на Руската православна църква – Московска патриаршия възглавявана от Негово Високопреосвещенство Волоколамския митрополит Иларион, която пристигала в България, за да участва в конференция във Велико Търново. Още тогава изпитах известно смущение, поради това, че не е типично гости от братски поместни православни църкви, каквито често идват и посещават нашите епархии, да бъдат посрещани от Светия Синод в пълен състав, освен ако извънредно важни обстоятелства не налагат това. Не съм чул някой от нас да е бил на посещение в епархия на свой събрат-митрополит в друга страна и пътьом да е бил приет от Светия Синод на съответната поместна православна църква, в пълен състав, воглаве с Патриарха! Ако такова нещо се случи, то това би било не просто проява на уважение към гостите, а специален знак, който приемащата църква отправя към изпратилата ги църква, но и към целия останал православен свят. Именно това разбиране за църковния протокол ме накара да уведомя Негово Светейшество Патриарх Неофит, че ще се въздържа да участвам в такава среща. Разбирам, че междувременно срещата в Светия Синод е била отменена и делегацията е била приета в друг формат. Ще кажа – слава Богу! - , защото иначе нямаше да сме в състояние да убедим никого, че БПЦ не е изпаднала в зависимост и не се поддава на натиск.   

Моля да бъда разбран правилно, в случая изобщо не става дума за неуважение към Негово Високопреосвещенство Волоколамския митрополит Иларион и придружаващите го клирици на Руската православна църква. С митрополит Иларион всеки от нас се е срещал нееднократно и смятам, че той няма причини да се съмнява в братските ни чувства лично към него. Известни са и чувствата ни към Негово Светейшество Кирил, Патриарх Московски и на цяла Русия, който е посещавал и Софийска и други епархии, включително Пловдивската, и не вярвам да има причина да е останал разочарован или недоволен от посрещането, което е получавал конкретно от страна на Българската православна църква. В случая става дума за друго. Става дума за това, че междувременно, заради казуса с православната църква в Украйна, ситуацията в православния свят се промени по такъв начин, че опасенията за разкол никак не са неоснователни. Най-страшното би било ако напреженията между Московския и Вселенския патриаршески престоли се трансформират в напрежения вътре в отделните поместни православни църкви.

Факт е, че въпросът за статута на Православната църква в Украйна се поставя пред Светия Синод нееднократно, като за произнасянето ни по тази тема се настоява от различни страни с внушението, че нашето произнасяне е особено важно, а поради това то трябва да стане спешно. Тази трескавост в настояванията и напрегнатост в очакванията създават сред нашите миряни усещане, че Българската Православна Църква би могла да вземе решение в полза на едната или на другата от две „спорещи страни”, решение не продиктувано от Светия Дух и съгласно с буквата и духа на Свещените канони, а под външен натиск, в резултат на лобирания и чрез създаване на динамични мнозинства в съборния ръководен орган на Църквата – Светия Синод.

Лично аз съм убеден, че Светият Синод на БПЦ ще вземе решение по „украинския въпрос”, когато му дойде времето и тогава то ще е продиктувано от Светия Дух и ще е правилно и достойно за църквата ни. В настоящия момент, обаче, най-важно ми се струва да отхвърлим всякакви съмнения и подозрения, които се разпространяват от недоброжелатели на Църквата, че е възможно Светият Синод да вземе решение под натиск от вън, под влиянието на външни за БПЦ фактори. За тази цел ще са необходими системни, последователни и принципни действия, чрез които да бъде убеден православният народ на България, че патриархът и митрополитите на БПЦ бранят здраво православните догмати и канони, а външните фактори да почувстват, че за БПЦ догматите и каноните не са и никога няма да бъдат предмет на сделка.

Като за начало смятам, че по подходящи начини, но много ясно, трябва да съобщим на нашите братя от Руската православна църква, но защо не и на църквата-майка – Вселенската патриаршия, а и на всички останали поместни православни църкви, че времето, в което позицията на Българската Патриаршия ще бъде огласена публично и съобщена на останалите поместни църкви зависи от мястото, което ни е отредено в диптиха. Понеже диптисите на Вселенската патриаршия и на Московската патриаршия се колебаят в решението си кое място да ни отредят, а именно осмо или девето, нека приемем, че след като църквата на Русия, приела християнството благодарение на мисионерите от Българската автокефална църква, ни е отредила в диптиха си деветото място, далеч след себе си, то тя ще чуе нашата позиция едва след като се изкажат всички други патриаршии, които тя е поставила в своя диптих преди Българската Патриаршия. Разбира се, всички поместни църкви са равни помежду си и никоя не е по-важна или по-голяма и значима от останалите, като всяка църква може да съобщи позицията си по всяко време, когато прецени. Смятам, обаче, че за нас в този момент спазването на реда в диптиха е от принципно значение. Ако някой смята, че нашето мнение е важно и трябва да бъде чуто спешно, трябва да бъде поканен да си спомни, че Българската православна църква е автокефална от 927-ма година. Ако не си го спомня, то значи, че нашата позиция не му е чак толкова важна и ще чака, както и ние смирено ще изчакаме реда си, така, както ни е определен. Сигурен съм, че всички останали поместни православни църкви ще се отнесат с пълно разбиране към тази – процедурна – позиция на БПЦ. Сигурен съм, че такова разбиране ще проявят и Вселенската патриаршия и Руската православна църква, на чиито предстоятели ние всякога сме засвидетелствали почит, уважение и братска любов и които от своя страна не пропуснаха нито една възможност да ни покажат къде според тях ни е мястото. 

Освен и наред с горното, смятам, че за да се разреши „украинския въпрос” на най-първо място трябва да се постави в действие християнската любов. Така нареченият „украински въпрос” е въпрос за това дали ние обичаме нашите украински братя в Христа именно като християни? Или сме готови да превърнем един църковно-административен въпрос в богословски и каноничен проблем, поради някакви политически съображения от светски, временен характер? Точно Българската Православна Църква трябва да е особено чувствителна и деликатна по тази тема и поради това би било по-добре не да припира да заема позиция по „украинския въпрос“, а да даде на по-старшите поместни църкви необходимото им време, за да поразсъждават върху значението на любовта в църковния живот.

Разбира се, че не само е редно, но е и желателно и Негово Светейшество Патриарх Неофит и всеки един от нас да се среща с представители на всяка от братските поместни православни църкви, с които сме в канонично общение. Аз също съм имал такива срещи, за които надлежно съм информирал Негово Светейшество. Струва ми се, че би било добре, обаче, на този етап, да се обединим около една обща позиция и то именно основана на процедурата. Така, че, всякога, когато стане дума за „украинския въпрос” всеки един от нас да информира събеседниците си за процедурната пречка на диптиха, която не ни позволява да имаме изпреварващо становище. По същата тази причина не можем да взимаме в момента страна, дори и само на нивото на знаците, защото и знакът може да се интерпретира като позиция. Смятам, че подобно послание е достойно и би било чуто и разбрано от всички, не на последно място и от нашия православен народ, който също бива изкушаван от враговете на църквата да смята, че митрополитите му са  разделени по тази тема.   

През последните години Светият Синод на Българската православна църква взе някои решения по определени въпроси, с които, вярвам, показахме, че стоим здраво на скалата на православната вяра, на която сам Бог е поставил българския народ. Така беше в случая с т.нар. „Критски събор”, при посещението на държавния глава на Ватикана в Република България и в някои други случаи, останали по-встрани от медийното внимание. Сигурен съм, че и по настоящия казус нашият Свети Синод ще вземе решение, което както по своето съдържание, така и по времето и по начина на неговото огласяване ще покаже, че в Едната, Света, Вселенска и Апостолска православна църква единственото, което има значение е не кой колко е голям, а колко здраво се придържа към Истината. Може да ни смятат за малки и бедни, но това, че сме малка и бедна църква не ни пречи да имаме достойнство, да отстояваме достойнството на Българската Православна Църква – Българска Патриаршия и да изискваме към нея да се отнасят със същото уважение, с което ние всякога сме се отнасяли към всички останали.

В заключение: нека дадем време на Светия Дух да нареди по „украинския въпрос” това, което е най-добро за Едната, Света, Вселенска и Апостолска Църква и душеспасително за православните народи. А ние да използваме същото това време, за да работим за укрепване на авторитета и достойнството на Българската православна църква – Българска Патриаршия.

Препоръчваме се на Св. Ви Първосветителски молитви  и оставаме на Ваше Светейшество и на Ваши Високопреосвещенства в Христа брат,

+ ПЛОВДИВСКИ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ

На 5-и октомври пред паметника, издигнат в чест на воините от 27-и пехотен Чепински полк на територията на бившите казарми в град Пазарджик, беше отбелязана 107-ата годишнина от началото на Балканската война. На тази дата през 1912 г. Негово Величество цар Фердинанд, „стъпил на владишкия трон в старозагорската църква „Св. Богородица”, заобиколен от хиляден народ, в присъствието на местното духовенство, власти, свитата му и чуждите дипломати и военни аташета, посред тържествения и оглушителен звън на всички църковни камбани”, прочита манифеста към българския народ за обявяване на война на Османската империя, в чиито предели останали много български територии след Берлинския договор от 1878 г. и повежда българските войници „напред с помощта на Кръста и оръжието”, като призовава „Бог на правдата да подкрепи десницата ни” за освобождаване на все още поробените ни сънародници зад Рила и Родопите.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай викарният му Константийски епископ Яков отслужи заупокойна молитва за загиналите воини от 27 Чепински и 39 Пловдивски пехотни полкове. С архиерея съслужиха секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев, енорийският свещеник в катедралата „Успение Богородично” в град Пазарджик свещ. Спас Дичев и дякон Николай Ангелчов.

След като бяха припомнени събитията от мобилизацията на пазарджишкия край, започнали с отслужен молебен и хода на бойните действия на полковете, започнал от тук и стигнал до градовете Драма и Сяр, пред паметника бяха поднесени цветя от зам.-областния управител на Пазарджик г-н Петър Белчев, началника на Военното окръжие в гр. Пазарджик подп. Петров, Общинска администрация Пазарджик, майор Костадин Златев, председател на Областния съвет на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва – Пазарджик, Общинските организации на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва, Областния съвет на ветераните от войните, потомци на воини от полка и жители на град Пазарджик.

На 4-ти октомври в Центъра за специализация и професионална подготовка към Академията на МВР в град Пазарджик се състоя тържествената церемония по случай завършване курса на първоначална професионална подготовка на 59 стажанти от Главна дирекция „Гранична полиция”.

По традиция и по покана на ректора на Академията церемонията започна с молебен. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай последованието беше отслужено от Негово Преосвещенство Константийския епископ Яков, викарий на митрополита. С архиерея съслужиха прот. Боян Кочев, секретар на Пазарджишка духовна околия и свещ. Димитър Пеев. Архиереят отправи гореща молитва към Бога да благослови доброто начинание и дарува на завършващите ползотворна служба на Отечеството и народа ни. След това епископ Яков поръси новоназначените служители на МВР и бойните им знамена със светена вода.

Поздравително слово към бъдещите служители произнесе г-н Младен Маринов, министър на вътрешните работи. Стажантите, завършили обучението си с отличен успех, бяха наградени с грамоти от старши комисар Неделчо Стойчев и от директора на ЦСПП - Пазарджик комисар Стоян Зайков.

В края на церемонията най-новите служители на МВР положиха клетва по “Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР" за спазване законите на страната и етичните норми в министерството.

Гости на тържествената церемония бяха заместник-министърът на вътрешните работи г-н Стефан Балабанов, началникът на политическия кабинет на министър Маринов Михаил Златанов, заместник-директорът на ГДГП ст. комисар Бисер Костадинов, ректорът на Академията на МВР ст. комисар доц. д-р Неделчо Стойчев, заместник-областният управител на Пазарджик Йордан Кожухаров, роднини и близки на новоназначените пазители на реда.