Новини

Неделя Сиропустна в Пловдив

  На 17 март - Неделя Сиропустна, митрополитският храм „Света вмчца Марина” в Пловдив се изпълни с духовници и миряни, дошли да участват в последованието на специалната вечерня, която съдържа велик прокимен и проникновената молитва на св. Ефрем Сириец, придружена от земни поклони.

Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави вечерното богослужение, което се отслужва през всички неделни вечери на Великия пост.

В съслужение с Владиката бяха: Викарните епископи Арсений Знеполски и Висарион Смолянски, архимандрит Максим, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, ставрофорен свещеноиконом Георги Славчев – епархийски съветник, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, свещеноиконом Еленко Йосифов, протойерей Никола Янев - епархийски съветник, свещеници от града, храмовото духовенство, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Павлин Ангелов.

За умилителното покайно настроение на множеството вярващи, изпълнили до краен предел храма, допринесе митрополитският хор „Св.ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

Много християни в този ден се събраха да попросят Божията закрила и помощ и да подготвят душите си за предстоящия подвиг на Великия пост. Всички те с едно сърце молиха Бога да благослови спасителните дни на поста да преминат благодатно и душеспасително.

На богослужбата присъстваха: областният управител на Пловдивска област инж. д-р Илия Зюмбилев, командирът на Съвместното командване на специалните операции ген.-майор Явор Матеев със съпругата си полк. Невяна Митева, архонтът Георги Гергов със съпругата си г-жа Вили Гергова, народният представител от 49-то Народно събрание г-н Радомир Чолаков, г-н Микеле Санторели и г-н Вакрил Запрянов – ктитори на храмове, представители на местната и държавната власт, общественици.  

По време на изпяването на първата самогласна стиховна стихира цветното храмово и свещеническо облачение бе подменено с черно. Така Църквата и чрез нашите сетива ни напомня за настъпилия велик пост, време за покаяние.

В края на вечернята Негово Високопреосвещенство митрополит Николай се обърна към преизпълнилите храма духовници и миряни с архипастирско слово и пръв поиска прошка от всички.

След словото на Владиката всички в храма пристъпиха един към друг, за да се опростят.

Снимки

Заупокойна света Литургия, опело и погребение на Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит

  Траурният камбанен звън на Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ събра митрополитите от Св. Синод, епископи, свещеници, монаси, монахини и църковни делегации от Поместните православни църкви и стотици православни християни да отдадат почит в последния път на упокоилия се Светейши Български патриарх и Софийски митрополит Неофит.

Тялото на покойния патриарх Неофит бе положено в центъра на храм-паметника, а потокът от вярващи, които се редяха в продължение на часове на опашка, за да се простят с него не секна и до завършването на Заупокойната света Литургия.

Богослужението бе възглавено от Негово Високопреосвещенство Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, наместник-председател на Св. Синод, който бе в съслужение с митрополитите-членове на Св. Синод – Техни Високопреосвещенства Великотърновски Григорий, Ловчански Гавриил, Пловдивски Николай, Западно- и Средноевропейски Антоний, Неврокопски Серафим, Русенски Наум, Старозагорски Киприан, Врачански Григорий, Видински Даниил, Доростолски Яков и епископите – Техни Преосвещенства Адрианополски Евлогий - игумен на Рилската св. обител, Велички епископ Сионий - игумен на Троянския и Бачковския манастири, Тивериополски епископ Тихон - патриаршески викарий, Знеполски епископ Арсений – първи викарий на Пловдивския митрополит, Белоградчишки епископ Поликарп – първи викарий на Софийския митрополит, Агатополски епископ Йеротей, Смоленски епископ Висарион - втори викарий на Пловдивския митрополит, Константийски епископ Михаил - викарий на Ловчанския митрополит, Браницки епископ Пахомий - ректор на Софийската духовна семинария, Главиницки епископ Макарий - викарий на Русенския митрополит, Велбъждски епископ Исаак - втори викарий на Софийския митрополит, архимандрит Василий, протосингел на Софийска св. митрополия, архимандрит Евтимий - духовен надзорник на Софийска епархия, архимандрит Максим, архимандрит Стефан - брат на Троянската света обител, десетки свещеници и протодяконите Александър Нешев, Иван Петков, Деян Коруноски, йеродякон Евтимий - брат на Бачковската света обител и йеродякон Николай Аурелян от Румънската патриаршия. За организацията по посрещането на делегациите отговаряше Мелнишкият епископ Герасим - главен секретар на Св. Синод, който взе участие в отслужването на опелото.

За да отдаде последна почит и да отслужи опелото на упокоилия се патриарх пристигна и Негово Всесветейшество Вселенският патриарх Вартоломей, който също се прости с новопреставения Български патриарх Неофит и изказа своите съболезнования на архиереите на Българската църква.

Делегациите на Поместните православни църкви включваха Техни Високопреосвещенства митрополита на Халкидон Емануил, Калиополския и Мадитски митрополит Стефан, Великия еклисиарх дякон Аетий, вторият патриаршески дякон Калиник, архим. Харалампий Ничев (Вселенска патриаршия); Негово Високопреосвещенство Кесарийския митрополит Теофилакт (Александрийска патриаршия); Негово Високопреосвещенство Вострийския митрополит Тимотей (Йерусалимска патриаршия); Негово Високопреосвещенство Корсунския митрополит Нестор (Руска патриаршия); Техни Високопреосвещенства митрополита на Гора Андрей и Ахалцийски митрополит Теодор (Грузинска патриаршия); Негово Високопреосвещенство Нишки митрополит Арсений и Негово Преосвещенство Тимошки епископ Иларион (Сръбска патриаршия); Негово Високопреосвещенство митрополита на Молдова и Буковина Теофан, архиепископа на Томи и Констанца Теодосий, Плоещки епископ Варлаам, викарий на Румънския патриарх (Румънска патриаршия); Негово Високопреосвещенство Китийския митрополит Нектарий (Кипърска архиепископия); Негово Високопреосвещенство митрополита на Димитриада Игнатий (Еладска архиепископия), Негово Високопреосвещенство Корчански митрополит Йоан (Албанска архиепископия) и Техни Високопреосвещенства Преспанско-Пелагонийски митрополит Петър, Дебърско-Кичевски митрополит Тимотей и Брегалнишки митрополит Иларион (Православна църква на Северна Македония).
Да се поклонят пред патриарха на Българската православна църква в храма дойдоха и митрополит Епифаний (Думенко), Н.В.Пр. Монс. Христо Пройков - Председател на епископската конференция на Католическата църква в България и Архиепископ на Софийската Католическата Епархия от източен обред; Н.Пр. Монс. Румен Станев - генерален викарий на Софийско - Пловдивска епархия за латинския обред, Монс. Джорджо Кецца - шерше д'афер на Апостолическата нунциатура в България, монс. Яромир Задрапа - представител на Папския дикастерий за насърчаване на християнското единство и отговорен за отношенията с православните църкви. Н.Пр. епископ Датев Аготян, предстоятел на Арменската епархия за Румъния и България.

За да изразят своята почит към блаженопочиналия Български патриарх в храм-паметника дойдоха Н.В. цар Симеон II, президентът на Република България Румен Радев, вицепрезидента Илияна Йотова, председателят на Народното събрание Росен Желязков, министър-председателят в оставка акад. Николай Денков, вицепремиерът и външен министър в оставка Мария Габриел, кметът на столицата Васил Терзиев, президентът Георги Първанов, министри, депутати от всички парламентарни групи.

По време на причастния канон митрополит Йоан се обърна със слово, в което каза: „Със съкрушени сърца, с голяма болка и дълбока скръб и тъга, но и с неизменна вяра и упование в нашия Господ Иисус Христос и даруваното ни от Него спасение, изпращаме днес, в последния му земен път, Светейшия наш отец и патриарх Неофит. Прекланяме се пред духовното величие и чистота на неговата светла личност и от дълбочината на сърцата си благодарим на Всеподателя Бога задето ни бе удостоил с честта и радостта да го имаме сред нас, като наш духовен водач по пътя ни като човеци и християни.

Земната ни раздяла с него преживяваме тежко и мъчително, но и вярваме, че отсега и занапред православният ни народ има – в лицето на Негово Светейшество – още един усърден молитвеник и горещ ходатай пред Божия престол, който и във вечния живот ще продължава да се застъпва за своето паство, да желае и измолва за Православната ни църква, за земното ни отечество и лично за всекиго от нас Божията милост и любов, благодатна помощ и закрила… Църквата Христова е богочовешки организъм, оставен ни от нашия Господ за наше спасение и наследяване на Царството Божие.

В Църквата Христова всички ние сме чеда на нашия Небесен Отец, независимо от призванието си и от мястото си в нея, и сме призвани от Всевишния Бог „за общение със Сина Му Иисуса Христа, Господа нашего“ (1 Кор. 1:9). Животът в Църквата е светотайнствен живот в „единството на духа чрез връзките на мира“ (Еф. 4:2), в „единство на вярата и на познаването Сина Божий“ (Еф. 4:13). Това заповядано ни от Господа съвършено единство беше свят стремеж и на Светейшия наш отец Неофит, който най-много от всичко държеше на него. Към него се стремеше, с всички свои мисли и действия, и искаше да вижда и в нас осъзнаването на необходимостта от него и стремежа към неговото осъществяване в живота ни.

Това остава и най-важният негов завет към нас, заедно с беззаветната любов, която имаше към всекиго и към всички, и която сам пръв той ни засвидетелстваше. Нека свято да пазим този негов завет и да се стремим, според силите си, да умножаваме оставеното ни от него богато духовно наследство… Особено сме признателни на Негово Всесветейшество Вартоломей, Архиепископа на Константинопол – Новия Рим и Вселенски патриарх, който с личното си присъствие и с участието си в опелото на Светейшия наш патриарх Неофит засвидетелства още веднъж нашето единство с Църквата-майка – Константинополската Вселенска патриаршия, чиято първородна дъщеря – светата Българска православна църква, днес отдава последна почит и поклон пред един от своите най-достойни предстоятели.

Божията всеопрощаваща любов и Неговата велика милост, Покровът на Божията майка и молитвите на всички отвека просияли Божии угодници да бъдат с всички нас!

Бог да прости и да упокои Светейшия наш първойерарх Неофит новопреставен, да му прости всяко волно и неволно прегрешение, да му въздаде за неговата чиста любов към Господа и Неговата света Църква, да присъедини него – ангелогласния Светейши Български патриарх – към Ангелския хор, който непрестанно възпява Неговата слава, и да го настани там, дето почиват всички праведници!“

През време на цялото богослужение, както и на опелото на Българския патриарх Неофит, гвардейци бяха на почетна стража край ковчега на Светейшия ни патриарх. В храма присъстваха и множество свещеници не само от столицата, но от цялата страна, игумени на манастири, монахини, както и стотици православни християни, които със сълзи на очи се прощаваха с упокоилия се предстоятел на Българската православна църква.

След Заупокойната света Литургия опелото бе възглавено от Негово Всесветейшество Вселенския патриарх Вартоломей. Заедно с него митрополитите-членове на Светия Синод, епископата на Българската църква, митрополитите – делегати на Поместните православни църкви, духовенството и честното монашество се помолиха Бог да дари прошка на греховете и вечен живот на приснопаметния и блаженопочинал Български патриарх Неофит.

Патриарх Вартоломей произнесе слово, в което обрисува живота и делото на Българския патриарх Неофит, като каза: „По човешки е време на траур! На църковен и национален траур! Мъчителна е телесната раздяла, жестоко е сиротството, голямо е вълнението! „Плачи за умрял и проливай сълзи... и продължи тъгуването си по него, според достойнството му», ни съветва Премъдростта на Иисуса, син Сирахов (22: 11 и 38:16-17).

Тъгувайте, осиротели православни български братя, честна Йерархия, благочестен клир, благочестиви началници, живеещи в преподобие монаси и скромни монахини; тъгувай Богословски факултет на Софийския университет, чийто пръв декан беше той след неговото възстановяване, както и вие, академични служители на богословието; тъгувайте вие, които сте се посветили на свещената църковна музика, чийто знаменит познавач, преподавател и сладкогласен изпълнител беше приснопаметният; вие, лекари и медицински сестри от Военно-медицинската академия в София, които с научни познания и благоговение послужихте по време на неговата болест и станахте свидетели на неговото страдание, но и на търпението му! Верни и христоименити народе, всички вие! Но не само Вие!

Вашата печал и мъка споделяме всички православни, всички, които «имаме за своя обща майка същото това общо благочестие», по думите на св. Филотей Кокин, патриарх Константинополски. И разбира се, тъгува и нашата света велика Христова Църква в Константинопол, нашата и Ваша обща духовна Майка и Хранителка! И нашето присъствие сред Вас, и молитвата днес от страна на произнасящия тези слова подчертават това… Но, за Бога, братя и чеда, нашата печал не бива да бъде незлечима, нито безутешна, както у другите, които нямат надежда!

Изпращаме човек Божи, който с постоянство във вярата посвети целия си живот на Победителя на смъртта, на нашия Господ Иисус Христос и на служение на Неговата Църква! Погребваме един епископ на любовта, наследник на апостолите, свидетел и проповедник на Възкресението, както апостолите! Неговият изхóд и светло преминаване от печалното към най-радостното и от временното към вечното, от трудовете и борбите към наградите и неувяхващите венци!

Дерзайте и славете за всичко Бога и Господа на Живота!...
Но онова, което увенча неговата беловласа глава с венеца на освещението беше голямото и велико негово търпение в славословие Богу през жестоките часове на неговата многомесечна болест. Той слушаше св. Йоан Златоуст, който казва: „Ако тялото ти е Христово, то носѝ кръста” (Беседа към посланието до ефесяни, 3). И го носеше до края! Пак според свети Йоан Златоуст, търпението е „царица на добродетелите, основа на подвизите, тихо пристанище.” (До Олимпиада, писмо 13).

От това безбурно пристанище на търпението той вече отплува, опазил чиста своята свещеническа одежда, благославя своето обично паство и възлюбленото си земно отечество, облобизава своите свети братя архиереи, върви мирно с надеждата на възкресението и вечния живот, и акостира безопасно към тихия, защитен и мирен небесен пристан на Царството Божие! В своето пътуване той е съпътстван от свети Климент Охридски, свети Йоан Рилски, свети Йоан Кукузел, чиито музикални стъпки той от младост следва, и от други светии, които осветиха българската земя, заедно с неговия покровител свети Неофит…“.

След словото на Вселенския патриарх се пристъпи към полагащото се при кончина на духовник внасяне на тялото му в олтара на храма, където приживе е служил пред Божия Престол. След това ковчегът с тялото на патриарха бе изнесен от храм-паметника и беше пренесен на ръце от гвардейците, под звуците на траурен марш и камбанен звън. Траурната процесия продължи с военен кортеж и литийно шествие до митрополитската катедрала "Света Неделя", където бе извършено погребението на Негово Светейшество патриарх Неофит.

Литийно шествие с тялото на Негово Светейшество потегли от патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" към храм "Св. Неделя", където пристигна малко преди 14 ч. Малко преди 14:30 ч. патриархът беше погребан от южната страна на храма, до гроба на Екзарх Йосиф.

Процесията се движеше бавно, съпроводена от много хора. В шествието участваха духовници, митрополити и епископи, както и учениците от Софийската духовна семинария, присъстваха също така президентът Румен Радев, председателят на Народното събрание Росен Желязков, вицепрезидентът Илияна Йотова, министърът-председателят в оставка Николай Денков, вицепремиерът в оставка Мария Габриел, кметът на София Васил Терзиев, министри от правителството в оставка, народни представители, представители на чужди мисии у нас, на вероизповедания и на институции, военни, както и миряни. Шествието беше водено от Гвардейския представителен духов оркестър.

Площадът пред храма бе изпълнен с придошлите духовници и миряни, които ведно пяха „Христос воскресе“ и „Вечная памят“.

Бог да прости Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит!

Вечна и блажена да бъде неговата памет!

Снимки

Св. Синод на БПЦ-БП определи датите за поклонението, опелото и погребението на Светейшия патриарх Неофит

sv sinod На свое извънредно заседание Св.Синод в пълен състав по повод кончината на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит на 13.IIІ.2024 г., реши:

На основание чл. 42, ал. 1 от УБПЦ - БП старшият член на намаления състав на Св. Синод - Варненският и Великопреславски митрополит Йоан встъпи временно във функциите на Наместник-председател на Св.Синод.

След като обсъди въпроса за поклонението, опелото и погребението на Светейшия патриарх Неофит, Св. Синод реши:

На 15 март т.г. в 9.00 ч. тленните останки на блаженопочиналия Български патриарх и Софийски митрополит Неофит да бъдат изложени за поклонение в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

На 16 март т.г. в 9.30 ч. да бъде отслужена заупокойна св. Литургия, а опелото на блаженопочиналия Предстоятел на БПЦ – БП ще започне след края на св. заупокойна литургия. С литийно шествие тялото на блаженопочиналия Патриарх ще бъде пренесено от Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ до митрополитската катедрала „Св. Неделя“, където ще бъде положено.

 

СЪОБЩЕНИЕ ПО ПОВОД КОНЧИНАТА НА НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИАРХ И СОФИЙСКИ МИТРОПОЛИТ † НЕОФИТ

patriarh neofit  Боголюбиви братя и сестри, на 13.03.2024 г. след продължително боледуване във Военномедицинска академия (ВМА-София) в 22:22 часа, вследствие на многоорганна недостатъчност, се престави в Господа Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит, първосветителят на родната ни света Православна църква, който е достоен продължител на делото на своите именити предшественици в най-новата ни църковна история – блаженопочившия Български патриарх Максим, негов духовен наставник, и приснопаметния Български патриарх Кирил.

Призоваваме православните християни да отправят своята искрена молитва ведно със светата Православна църква към всемилостивия Бог да упокои душата на нашия скъп Патриарх в Божието царство – в селенията на праведните и го настани сред избраните отдясно, където с небесните воинства да възпява във вечността с приятен глас Бога.

Изразяваме благодарност към ръководството на Военномедицинска академия – София в лицето на генерал-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, д.м.н., на чл.-кор. проф. д-р Николай Петров, д.м.н., началник на катедрa „Анестезиология и интензивно лечение“, на лекарите и медицинския персонал в интензивното отделение, за старанието и грижите, които положиха за Светейшия патриарх.

Вечна, блажена и светла да пребъде паметта на Светейшия наш отец Неофит, Патриарх Български и митрополит Софийски!

Бог да го прости! Царство му небесно!

Заупокойна молитва за приснопаметния Български патриарх Кирил

  На 7 март се навършиха 53 години от блажената кончина на приснопаметния Български патриарх Кирил. По този повод на 9 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Негово Високоблагоговейнство ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, отслужи заупокойна молитва за блаженопочившия български първойерарх пред бюст-паметника на патриарх Кирил в Цар-Симеоновата градина в центъра на Пловдив.

В съслужение с него бяха: свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник, свещеник Евгени Михайлов, свещеник Красимир Никоилов и митрополитските дякони Павлин Ангелов и Николай Ненов.

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

На заупокойната молитва присъстваха  миряни, дошли да почетат приснопаметния български патриарх, историк, и академик, и един от спасителите на българските евреи, и да се помолят за упокой на душата му.

Сред тях бяха председателят на Организацията на евреите в България  „Шалом” инж. Светлозар Калев, общественици и миряни.

От името на Пловдивска митрополия и на организация „Шалом” пред бюст-паметника бяха положени венци и цветя.

Приснопаметният патриарх Кирил като Пловдивски митрополит има огромен принос за спасяване на арестуваните и подлежащи на депортиране в нацистките лагери на смъртта пловдивски евреи. Той смело влиза при тях през 1943 г. и заявява, че ще легне на релсите, ако те бъдат натоварени във влакови композиции. Малко преди деня на депортацията им, планиран за 9 март, митрополит Кирил изпраща телеграма до цар Борис ІІІ: „Ваше Величество, в име Божие, усърдно моля за милост към евреите!  † Пловдивски КИРИЛ”.

Негови са и достойните думи: „Ние сме християни и като архиереи на Св. Българска църква не можем да не стоим на почвата на св. Евангелие и Христовото учение за равноценност на всички човеци пред Господа, без оглед на произход, раса и култура”.

Бог да го прости!  Вечна и блажена да пребъде паметта му!

Снимки