Евангелско четиво (Мат. 25:31-46)  ТРЕТОТО ОРЪЖИЕ  
И тия ще отидат във вечна мъка, а праведниците - в живот вечен. (Мат. 25:46)

     Братя и сестри, В третата подготвителна неделя за Великия пост – Неделя Месопустна, Църквата ни предлага още едно оръжие за борба срещу дявола и това е СТРАХЪТ БОЖИЙ. На Литургията се чете Евангелието за Страшния съд. “На небего ние ще съзерцаваме     Съдията – Господа с ангелското войнство, а около себе си – всички човешки синове, които предстоят около Бога със страх и трепет” – предупреждава светител Теофан Затворник.  Тази мисъл трябва да владее съзнанието ни винаги. Мисълта за Съда ще ни научи да отбягваме всичко, което го прави именно страшен, и страхът от Съда ще ни избави от страшното осъждане. И словото Божие свидетелства: “Начало на мъдростта е страхът Господен”. (Пс. 110:10) Страх Господен ще рече да мразиш злото; гордост и високомерие, лош път и коварни уста мразя (Притч. 14:27); Страхът Господен е животен извор, който отдалечава от мрежите на смъртта (Притч. 8:13).    Липсата на страх Божий у човека го довежда до пълен нравствен разпад, който го погубва. Това не е трудно за разбиране. Да си представим, че синът е престанал да се бои от баща си, че ученикът не се страхува от учителя, че служещият не се покорява на началството си. Тогава за този син, ученик, или служещ казваме, че е тръгнал по лош път и не го очаква нищо хубаво. Тъй и става. А колко погибелна за човека е липсата на страх Божий? Та нали от Бога зависи целият ни живот.    Липсата на страх Божий погубва не само отделни човешки души, но и цели градове и държави. Сега аз няма да ви говоря за Содом и Гомора или за падането на Вавилонската империя, а ще ви разкажа защо и как православният християнски Константинопол паднал под властта на турците.    Прочутият богослов и аскет Йосиф Вриений (+1421), посещавайки древната всехристиянска столица и вече прощавайки се с константинополци, казал: “С голяма скръб напускам този град. След няколко години аз ще умра. Но знайте: заради своите грехове Константинопол ще падне под властта на турците, но Православието ще се запази!"    Така и станало. Ала каква точно била вината на Константинопол? Отговора намираме в поученията на същия монах Йосиф. В 47-ма глава той пише: “Когато видите наказващата Божия десница, не се чудете за какво и защо тя се приближава. По-добре се възхитете на Божието милосърдие, защото няма зло, което да не се е настанило при нас... Повечето от нас не си дават сметка какво значи да си православен и се отнасят с пренебрежение към всичко Божие. Клирът бива ръкополаган за пари или дарове. Богохулството и светотатството са често явление. Даваме клетви в Божието име и без да се замисляме, ги нарушаваме. Роптаем срещу Бога – едни за това, че вали дъжд, други –  че няма дъжд; едни , че някои са богати, други –  че някои са бедни. С една дума, станали сме съдници на Бога. Навсякъде голота –и при мъжете, и при жените. Девойките са загубили всякакъв свян, вдовиците неистово копнеят за мъже. Църковните празници се съпровождат от танци, песни, пиянство, възмутителни обичаи. При болест на хората или добитъка всеки бърза да иде било при знахар, било при магьосник, пренебрегвайки Бога, Църквата, почтените лекари. Не минава и ден, в който да не сме преяждали и пиянствали. Навсякъде царят полова разпуснатост, завист, грабежи, убийства... И ако не се покаем, скоро ще ни сполети Божието наказание.”    Няколко години след тази изобличителна и пророческа реч, през 1453 г., Константинопол паднал под властта на турците.    Днес състоянието на вярата и нравите, както по света, така и у нас, не се е подобрило – напротив, влошило се е и ние сме изправени пред заплахата от идващия антихрист. Но не трябва да гледаме толкова на света, колкото на самите себе си. Защото ако изброените пороци, които станали причина за падането на Константинопол, живеят и у нас, ако нямаме страх Божий и не се каем за греховете си – същата участ очаква и нас! Повтарям: трябва повече да се вглеждаме в себе си и да оставим света, оня свят, който в зло лежи (1 Йоан 5:19), за да не станем частица от него.     Братя и сестри    Днес е Малки Заговезни, а утре се запоства от месо. Да последваме съвета на премъдрия Соломон, който казва: “Слушай, синко, и бъди мъдър, и насочвай сърцето си по правия път. Не бъди между ония, които се с вино опиват, между ония, които се с месо пресищат – защото пияницата и който се пресища, ще осиромашеят и сънливостта ще ги облече в дрипи” (Притч. 23:20-21). В какви дрипи? В дрипите на пиянството и чревоугодието, които са смъртни грехове.    Да не дръзва някой да яде месо през Великия пост, защото това ще навлече Божия гняв не само върху него, но и върху целия му дом!    Нека имаме страх Божий и този спасителен страх ще ни изкачи и на по-високото стъпало на любовта към Бога и ближния. Свети Ефрем Сирин учи, че който се бои от Бога, той наистина е вън от всяка неприятелска измама и е избегнал всички козни на лукавия. Врагът в нищо не може да улови такъв човек, защото той поради страх отбягва всички плътски удоволствия. Който има страх Божий – той не хвърчи с ума си насам-натам, защото очаква своя Господар да не би да дойде внезапно и да го намери ленив и спящ. А свети Йоан Златоуст допълва, че където има страх Божий – там няма завист, няма мъка от сребролюбие; където има страх – там гневът е погасен, злата похот усмирена, всяка безумна страст – изкоренена.       Наистина блажен е онзи човек, който се бои от Господа (Пс. 111:1).  Амин.