Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

15.НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

           Евангелско четиво (Лука 19:1-10)
              НИСЪК НА РЪСТ – ВИСОК В ПОКАЯНИЕТО
    Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно. (Лука 19:8)



     Скъпи в Господа братя и сестри,    След земната кончина на една благочестива християнка нейните близки намерили между личните й вещи и една нейна молитва, която ще ви прочета за духовна полза. Може би в тази молитва ще видим себе си или поне част от собственото си духовно състояние.    Ето и самата молитва: „Господи, аз съм най-грешната и негодна Твоя рабиня на земята. Нямам добри дела, вярата ми е слаба и немощна, покаянието ми е никакво, а и скърби не мога да търпя. Затова единствената ми надежда за спасение е Твоята благост, Господи. Единственото мое упование са молитвите, които отправят за мен към Тебе Богородица, ангелите, светиите. Даром ме спаси, Господи! Не влизай в съд с Твоята рабиня! Дай ми сили да започна нов живот! Помилвай ме, помилвай ме, помилвай ме! Да бъде Твоята воля!"    Тази дълбокосъдържателна молитва е в съзвучие с основната тема на днешния неделен евангелски разказ за Закхей – покаянието! Дълбокото, неотложно покаяние, при което човек чувства своята духовна негодност, желае да се промени и отправя изпълнен с надежда взор към Властелина на човешките сърца – Христос Господ! В този дух свети Симеон Нови Богослов прекрасно разсъждава: „Трябва да се погрижим колкото е възможно по-скоро да се разчувства нашата душа, да заболедува за своите грехове и да потърси Лекаря на душите и телата – Господа Иисуса Христа, и като падне пред Него, да Го умолява да излекува болестите на нашите души. Тези болести са склонността към богатство, слава и удоволствия, поради което хората стават гневливи, досадни, безчувствени към доброто, лентяи, жестоки, неправедни, тщеславни, горделиви, завистливи, човекомразци и отмъстителни. Какво ще кажеш за всичко това? Малки и нищожни ли са тези душевни болести"?    Душата, която вярва в Христа, не ги ли чувства и не скърби ли за тях? Напротив, тя трябва да заплаче и да заридае, да въздиша с жаловити вопли, тъй че нашият Лекар, като види това, да се смили над нея и да й даде да види и почувства своите болести.    Точно това сторила душата на Закхей. Тя заплакала, заридала и въздъхнала с жаловит вопъл към Христа: „Ето, половината от имота си, Господи, давам на сиромаси и ако от някого нещо съм взел несправедливо, ще отплатя четворно (Лука 19:8).    Защо Закхей казал тия думи? Защото се уплашил, че след като Господ чул осъждането му от народа – че е грешен човек, ще промени решението си и няма да му гостува. Ала Христос не слуша зли и осъдителни думи на ближен към ближния. Той казва: „Здравите нямат нужда от лекар, а болните; не съм дошъл да призова праведници, а грешници към покаяние” (Лука 5:31-32).    Чуден човек бил този йерихонец Закхей! Да, грешник бил, но необикновен грешник. Докато всички други грешници бягали от Христа, така както тъмнината бяга от слънцето, грешникът Закхей искал непременно да види Иисус. И измислил една хитрост. Понеже бил нисък на ръст и нямало как поради огромната навалица да види минаващия през града Давидов Син, той се покачил на една крайпътна смоковница и със затаен дъх зачакал. Богатият, влиятелният началник се унизил пред хилядите си съграждани и като последния хлапак се покатерил на едно дърво, готов да понесе осмиване и присмех, но да види Христа Месията. Той, най-грешният, да види Най-Праведния! И какво е това? Да вярва ли на очите и ушите си? Иисус, като дойде на това място, погледна нагоре, видя го и му каза: „Закхее, слез по-скоро, защото днес трябва да бъда у дома ти”(Лука 19:5).    В този момент чудото станало. Христос, Светлината на света (Йоан 8:12), озарил тъмната грешна душа на Закхей и той най- после я видял в нейния истински вид: нечиста, смрадна, сребролюбива, болна дори до смърт. И разбрал, че днешният ден е единственият в живота му, когато той, с помощта на Оня, Който сега го зове, ще може да я очисти, да я облагоухае с живителен дъх (2 Кор. 2:15-16) и оживотвори чрез сълзите на покаянието. Затова веднага слязъл от смоковницата и с радост повел Христа към дома си. А дом, в който влезе Христос, става дом на благословение и спасение: Тогава Иисус рече за него: „Днес стана спасение на тоя дом” (Лука 19:9).      Братя и сестри,    Закхей бил нисък на ръст, но висок в покаянието. Когато Христос отивал в неговия град, той, макар и грешен, не избягал от Него, а пламенно пожелал да Го види. Унижил се и Господ го възвеличил. Раздал по-голямата част от богатството си на сиромаси. Когато го осъдили, че е грешен човек, той не отвърнал на злобата със злоба, а отправил ума, чувствата и волята си към Съдията на вселената – Христос Бог. И което е най-важното: сторил моментално покаяние, придружил словесното си покаяние с покаяние на дело. От сребролюбив станал безкористен, от погиващ станал спасяващ се... Колко много поуки за нас, нереализиралите се Закхеевци! Но дерзайте! Бог не изисква от нас да раздадем половината от имуществото си. В замяна на това нека от днес удвоим сълзите на покаянието си. Бог не търси от нас четворна отплата в полза на ония, които сме ощетили. Вместо това нека станем четири пъти по-добри от вчера, от оня ден.    Господи Иисусе Христе, Сине Божий, минавай по-често и по улиците на нашия град, на нашата страна! Дарувай ни, Господи, да Те виждаме, покачени на духовната смоковница на покаянието. И тогава вдигни Божествен взор и към нас и ни кажи, че искаш да дойдеш в дома ни, в дома на сърцето ни, за да изречеш: „Днес стана спасение на тоя дом.”  Амин.