Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

НЕДЕЛЯ СЛЕД БОГОЯВЛЕНИЕ

Евангелско четиво (Мат. 4:12-17) 
 ОСНОВА И ВРЪХ НА ДУХОВНИЯ ЖИВОТ

Покайте се, защото се приближи царството небесно. (Мат. 4:17)



          Благочестиви православни християни, Свети Йоан Кръстител започнал своята проповед с  призив за покаяние: „Покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 3:2). Тези думи на Кръстителя означават: „Изправете живота си, спрете да вършите зло, защото идва Спасителят на света Христос!" Както когато царят се завръща в своя дворец след дълго отсъствие, всички негови слуги гледат да са в изправност, за да му угодят и той да им окаже милост, така и тук светият Предтеча Христов призовава за покаяние и изправление, защото Месията –  Царят на царете –  идва. В едната Си ръка Той носи всякакви дарове за достойните, а в другата държи бич за негодните. Но Христос щедро раздава даровете Си, а бичът не бърза да употребява. И Той като Своя Кръстител най-напред призовава народа към покаяние: „Покайте се, защото се приближи царството небесно” (Мат. 4:17). Наистина, колко важно е човек да се покае, щом и свети Йоан, и Самият Христос започват своите проповеди с тая чудна, сладка и в същото време строга дума: покайте се! А защо покаянието е толкова важно? Защото то е основата на духовния живот, крайъгълният камък на човешкото спасение. Както никой досега не е виждал сграда да виси във въздуха, защото всички сгради са построени на здрава основа, така и духовният живот и делото на спасението стоят на непоклатимата основа на покаянието.    И апостолската проповед след Възнесението на Господа също започва с призив за покаяние. Когато апостол Петър произнесъл своята първа проповед и народът го попитал що да стори, той отговорил: „Покайте се и всеки от вас да се кръсти в името на Иисуса Христа за прошка на греховете; и ще приемете дара на Светаго Духа” (Деян. 2:38).    Даровете на Светия Дух се дават на човеците в Тайнствата, но както виждате, това става при строго определено условие: покаяние! Значи ако някой пристъпва към Свето Кръщение и Миропомазание, трябва първо да се покае. Ако друг иска да се причасти със Светите Тайни, той преди това трябва да отиде на Изповед при свещеника...    Покаянието не трябва да става формално и механично. Това не е като лекарство за тялото, което още с приемането му започва своето действие. Какво трябва да бъде покаянието, ни посочва свети Тихон Задонски: „Покаянието се състои не само в това, да престанем да вършим големи външни грехове, но и в промяната на ума и сърцето, в обновяването на вътрешното състояние. Това значи, че трябва да се откажем от цялата суета на този свят, защото тя пречи на спасението; да виждаме различните си душевни немощи: гордост, гняв, завист, нечистота, сребролюбие и всичко останало; да съжаляваме и да се съкрушаваме, че такова зло е влязло като змийска отрова в душата ни, която в рая е била създадена чиста и непорочна. И изпълнени с такова съжаление и съкрушение, да се молим на Христа да ни поправи и излекува със Своята сила. А когато сърцето ни, т.е. вътрешното ни състояние, стане изправно, тогава и външният ни живот, и външните ни дела ще бъдат добри.”    Покаянието е не само началото на духовния живот, но и негов естествен завършек. То е основата и покрива на зданието на спасението. В акатиста на преподобния наш отец Йоан Рилски Чудотворец четем: „Отче Йоане, когато си разбрал, че е близо времето на твоето отшествие, възнесъл си умилителна молитва към Бога, казвайки така: „Отче Вседържителю! Нищо добро на земята не направих! Затова, моля Те, изпрати Твоя благ Ангел, за да не ми бъде пресечен пътя към небето от лукавите духове."    Какво дивно покаяние и смирение! Най-светият българин, закрилникът на нашия народ свети Йоан, казва за себе си, че не е извършил нищо добро през живота си!    И великият подвижник авва Сисой, когато умирал, бил попитан от седящите до него отци да каже с кого разговаря, а той отговорил: „Ангелите са дошли да ме вземат, но аз ги умолявам да ми оставят още малко време за покаяние.” Старците му казали: „Отче, ти нямаш нужда от покаяние”. Той им отговорил: „Наистина не зная дали изобщо съм поставил начало на покаянието.” А всички знаели, че е съвършен.    Но защо най-праведните мислят себе си за грешни, а грешните се имат за праведни? Защото грешниците са духовно слепи и не виждат душевната си нечистота, а праведните са с остър духовен взор, който открива и най-малкото греховно петънце върху снежнобялата им душевна одежда. Няколко нови петна върху изхабената от мръсотия дреха не смущават нечистоплътника, докато чистият човек гледа веднага да почисти и най-малкото новопоявило се петънце.

     Братя и сестри,    Еретиците наричат себе си свети, спасени, безгрешни, първи приятели на Христа, но всичко това е зла самоизмама, прелест. Ние, православните християни, пък сме честити, ако Господ ни зачисли към категорията на каещите се грешници. И все пак е много важно да знаем как практически да се каем, какво конкретно да вършим като покаяние, като всекидневно съкрушение. Тук ще ви дам една такава рецепта за покаяние, която не е моя, а на светите отци, по-специално на светител Игнатий Брянчанинов: „Двадесет земни поклона, всеки с молитвата „Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилвай ме грешния!"; двадесет поясни поклона със същата молитва; десет земни поклона, всеки с молитвата: „Пресвета Владичице моя Богородице, спаси ме грешния!"; десет поясни поклона със същата молитва; пет поясни поклона с молитвата: „Ангеле Божий, свети пазителю мой, моли Бога за мен, грешния!"; пет поясни поклона с молитвата: „Всички светци, молете Бога за мен, грешния!"    Всичко 70 поклона, от които 30 земни и 40 поясни, но за слабите, старите и болните те могат да се намалят. Това правило е изпитано и много помага. Ако то се изпълнява усърдно, с течение на времето благоприятства и вътрешното обновление на ума и сърцето. Господи, дарувай ни покаяние! Амин.