Евангелско четиво. Богатият началник (Лука 18:18-27)
        БОГОСЛЕДВАНЕТО

   Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?   А Иисус му рече: ...дойди и върви след Мене. (Лука 18:18-19, 22)

   Братя и сестри, благочестиви православни християни, Представете си, че някой милостив и много богат човек дава на своя беден приятел цяло гърне със злато, а последният изхвърля златото, запазва глиненото гърне и започва в захлас да му се любува.    Или да предположим, че царят е поканил своя роб на богато пиршество. Робът отива, но вместо да седне на масата, сяда под нея и лакомо се нахвърля на падналите на земята трохи.    Какво ще помислим за тоя сиромах, за този роб? Не това ли, че те са безумни...    Точно толкова безумно, и повече дори, постъпил началникът от Евангелието, което чухте днес. Христос го поканил да Го последва, да последва Него – най-Богатия, най-Славния, най-Прекрасния между всички синове човешки, откакто свят светува, а онзи предпочел пред Него прахта на жалкото си богатство, което днес го имаме, а утре оставяме; трохите на бързо отиващия си живот на тялото пред вечния и блажен живот на душата.    Но не постъпваме ли като този началник, който бил млад човек (Мат. 19:16), и ние? Не тегнем ли и ние много повече към земното, към мамона, отколкото към Царството Божие, към Христа? За да си отговорим на този въпрос, нека направим едно сравнение. Колко време, труд и средства от живота си заделяме за Бога и спасението на душата си в сравнение с грижите за тялото и тукашния живот? Всеки ден ние се храним най-малко три пъти: сутрин, на обяд и вечер. А дали се молим и три пъти на ден – със сутрешните и вечерни молитви, с някой канон, акатист или катизма от Псалтира? Пак всеки ден ние се мием по няколко пъти, а проливаме ли поне една сълза на покаяние, с която да умием греховната нечистота на душата си? Трудим се по осем часа на ден и дори повече, за да имаме дневната си храна и облекло за тялото, а правим ли поне няколко поклона, за да се потрудим малко и за Господа? И ако сега Христос ни се яви, за да покани и нас да Го последваме, като оставим дом, семейство, богатство, работа заради Него, готови ли сме да Го послушаме?    Не, не сме готови. При нас, съвременните християни, често се случва, когато Бог ни отнеме някой близък, ние да възроптаем и да Му подирим сметка. Но дори за далеч по-дребни неща, от които сме лишени, ние негодуваме и се цупим като малки деца – сърдити, наранени, с накърнено честолюбие и достойнство. И не помисляме, че имаме ли Христос – имаме всичко; нямаме ли Христос – и богатствата на целия свят не могат да ни направят щастливи...    Иначе този началник, който явно бил умен човек, задал на Спасителя най-съвършения въпрос на човешката мъдрост: „Какво да сторя, за да наследя живот вечен?” (Лука 18:18). И получил най-съвършения отговор: „Всичко, що имаш, продай и раздай на сиромаси, и ще имаш съкровище на небето, па дойди и върви след Мене.” (Лука 18:22). Като чул тия думи, началникът вместо да се зарадва на Божествената покана, се натъжил; вместо да последва Христа Господа, си отишъл. Отишъл при парите си, при богатството си, при мамона. И погинал, защото никой не може да слугува на двама господари: защото или единия ще намрази, а другия ще обикне; или към единия ще се привърже, а другия ще презре. „Не можете да служите на Бога и на мамона”(Мат. 6:24).    Трябва да уточня, че Господ не иска от нас непременно да оставим всичко, което притежаваме и да Го последваме – било в някой манастир, било в пустинята. За нас, несъвършените и малките, това би било лудост. Но Христос иска от нас да Го последваме чрез покаянието, чрез неотложното покаяние веднага след сторения грях – на минутата и секундата. Защото после може да бъде късно. Никой, когато падне на земята, в калта и локвата, не казва: „Защо веднага да ставам, добре ми е и така!", а веднага се вдига и започва тутакси да се почиства. Така трябва да постъпваме и когато паднем с душата си в нечистотията на греха! И ще видим как Сам Христос протяга десницата Си да ни вдигне, ще видим как ангели и светии ни се притичват на помощ...    Какво още по повдигнатата тема? И ние често трябва да си задаваме този великолепен въпрос: какво да сторим, за да се спасим? Когато мирски хора, хора от света, попитали схимонахиня Гавриила (+1992), откривателката на самоизписалата се икона на Богородица „Избавителка", как да се спасяват в това трудно време, старицата им отговорила: „Трябва преди всичко човек да притежава Православна вяра в Христа, да пости, да се моли, всекидневно да изпросва от Господа прошка за греховете си. Жените трябва да бъдат послушни на мъжете си, децата трябва да уважават и слушат родителите си, а на когото ни е обидил, трябва да простим, ако искаме Господ и на нас да прости”.

    Братя и сестри,    Независимо какво е нашето материално състояние, звание – изобщо положение, център на нашия живот трябва да бъде Христос. Той е слънцето в нашия духовен живот. Преподобни Варсонофий Оптински (+1913) разсъждава: „Всички познават слънчогледа. Своята златистожълта глава той винаги обръща към Слънцето, стремейки се към него, заради което е получил названието си. Ала случва се някой слънчоглед да престане да се обръща по посока на сСлънцето и тогава опитните земеделци заключават, че той е болен и скоро ще изсъхне, че червеи подгризват корена му и че растението трябва да се отреже. Така е и с човешката душа. Докато тя, подобно на слънчогледа, обръща взор към Бога – Извора на светлината, с нея всичко е наред. А отвърне ли взор от Него – погива .    Господи, помогни ни да Те последваме и бъди Слънце в нашия живот. Амин.