Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Неделна проповед

2. НЕДЕЛЯ СЛЕД НЕДЕЛЯ ПОДИР ВЪЗДВИЖЕНИЕ

  Евангелско четиво (Лука 6:31-36)

   НАШИТЕ ВРАГОВЕ – НАШИТЕ БЛАГОДЕТЕЛИ

   Но вие обичайте враговете си, и правете добро... и ще ви бъде наградата голяма, и ще бъдете синове на Всевишния... (Лука 6:35)

 

   Възлюбени в Господа, братя и сестри,    В Своята пророческа реч за свършека на света Иисус Христос предсказва, че в последните времена беззаконието ще се умножи, любовта ще изстине и хората един други ще се намразят (Мат. 24:12, 10). Човек за човека ще стане вълк и враг.    Ние виждаме, че тези слова на Господа днес са се изпълнили. Всеки ден четем или слушаме за грозни убийства и изнасилвания, за грабежи и подли измами. Често враговете на човека са станали дори неговите домашни (Мат. 10:36), както е писано: „няма нито един праведен, няма кой да разбира, няма кой да търси Бога, всички се отклониха от пътя, вкупом станаха негодни; няма кой да прави добро, няма нито един” (Римл. 3:10-13).    И в това житейско море, клокочещо от злоба, на нас, именуващите себе си християни, Господ заповядва да обичаме враговете си. Тове е и главният белег, по който християните се отличават от невярващите, юдеите и езичниците – любовта към враговете. Невярващият, езичникът счита за свой дълг да отплати двукратно за стореното му зло и се услажда от отмъщението си. Юдеинът преди Христа е следвал правилото да отмъщава според мярата на нанесената му обида. А християнинът, истинският християнин, не само че не отмъщава, а отвръща с добро на злото, не се услажда с нечиста радост, когато врагът му търпи бедствие, а скърби за него и му се притичва на помощ. Апостол Павел ни е заповядал: „Не отмъщавайте за себе си, възлюбени, а дайте място на Божия гняв. Защото писано е: „отмъщението е Мое. Аз ще отплатя, казва Господ.” И тъй, ако врагът ти е гладен, нахрани го, ако е жаден, напой го; защото, вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му. Не се оставяй да те надвива злото, но надвивай злото с добро”. (Римл. 12:19-21).    Светител Серафим (Соболев) дава следните практически съвети как да се отнасяме към враговете си: Срещу враговете си се въоръжи с добро. Не си позволявай в никакъв случай да ги осъждаш. Побеждавай ги с молитва за тях. Чрез враговете дяволът ни пробужда към гняв и злотворство, но когато ти вършиш обратното на неговото желание, той тръгва срещу тях и ги възпира. Когато те подбуждат срещу някого, като ти казват – той е направил това или е казал за теб това, или когато някой почне да те дразни и предизвиква, не бързай като някакъв глупав петел да се биеш, защото може да излезеш с окървавен гребен, от който да изтече кръвта ти и да умреш.    Християнинът не мрази враговете си, защото знае, че самият той е изпълнен с грехове и немощи. Християнинът не отвръща на злото със зло, защото е наясно, че истинският виновник за нанесената му обида не е неговият ближен, а  дяволът, който е успял да го победи и пребори. А нас самите дяволът не ни ли побеждава, и то толкова често? Християнинът е снизходителен към враговете си, защото е убеден, че неговият единствен най-опасен и коварен враг е сам той за себе си!    Но как е възможно това? Човек сам враг на себе си?! Ето как! – Врагът ти те е обидил, поднесъл ти е отрова. Ти пък кажи добра дума за него и така неговата отрова ще стане благодатна храна за душата ти. Спасението ти не е в неговите, а в твоите собствени ръце и в ръцете на Бога. Следователно той не може да ти причини зло, а само добро! Но той, врагът ти, е отнел твоя собственост, влачи те по съдилища, макар да си невинен, нанесъл ти е побой или е опозорил твой ближен? – Но ти претърпи всичко това, защото то е станало по Божие допущение заради греховете ти, за твое изпитание. Остани верен на християнската си съвест. Кажи пред иконата на Разпнатия Христос: „ОТ ТЕБ БЕШЕ ТОВА!”, и ще ти олекне. И Господ в отговор ще каже на плачещата ти душа: „ОТ МЕН БЕШЕ ТОВА!”, и ще избърше сълзите ти. И ще каже Господ: Когато изкушенията въстанат срещу теб и врагът те връхлети като река, Аз искам да знаеш, че ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН! Кураж, уморени пътнико! Вярвай, че всичко се извършва по Моята воля, затова мъжествено преживявай всички страдания, свързани с изпитанията на времето, незнайни и неочаквани, и знай, че ВСИЧКО ТОВА БЕШЕ ОТ МЕН!

  Братя и сестри,    Сръбският Златоуст и нов свети отец на Църквата светител Николай (Велимирович) наставлява, че враговете ни са всъщност най-големи приятели на спасението ни. И говори за тях така: Благослови враговете ми, Господи. Враговете ми ме тласкаха към Твоите обятия повече, отколкото приятелите. Приятелите ме привързваха към земята, а враговете ме откъсваха от земята и разрушаваха всички мои надежди за земното.    Те вместо мен изповядаха греховете ми пред света.    Те ме бичуваха, когато аз удържах ръката си да се бичувам сам.    Те ме измъчваха, когато аз бягах от мъките. Ругаеха ме, когато сам себе си ласкаех.    Заплюваха ме, когато сам от себе си се гордеех.    Когато се втурвах да се обогатя, те, враговете ми, ме връщаха с желязна ръка. Наистина, враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към Твоя скут. Робът кълне враговете си, понеже не знае. А синът ги благославя, понеже знае.    Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам. Амин.    Когато се втурвах да се обогатя, те, враговете ми, ме връщаха с желязна ръка. Наистина враговете ми ме откъснаха от света и протегнаха ръцете ми към Твоя скут. Робът кълне враговете си, понеже не знае. А синът ги благославя, понеже знае.    Благослови враговете ми, Господи. И аз ги благославям, а не ги проклинам. Амин.