Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Манастири

Араповски манастир „Св. Неделя”

Manastir Sv Nedelia-arapovskiАраповският манастир "Света Неделя" е един от големите български манастири, който е играл изключително важна роля за духовното и политическо възраждане на българите през ХІХ век.

Той е единственият български манастир, строен по време на османското робство сред полето. Намира се в землището на с. Златовръх, на осем километра източно от Асеновград. Основан  през 1856 г. първоначално като обикновено монашеско общежитие край старото аязмо. Но само три години след това той израснал като цял манастирски комплекс. За негови основатели се смятат Архимандритите Софроний и Герасим. В средата на манастирския двор се издига внушителна трикорабна, триабсидна каменна черква с един купол и предверие.PIC09587 Тя е построена през 1859 г. и представлява интересен паметник на българската възрожденска архитектура, затова и в архитектурно отношение манастирът се отличава с голямо разнообразие, оригинални хрумвания и смесица от стилове и предпочитания в изграждането на двуетажни  и триетажни сгради. Своеобразен акцент в манастирския комплекс е оригиналната жилищна кула, строена според неоспорено от никого досега предание от самия Ангел войвода от близкото село Новаково, широко известен като народен закрилник в този край от епохата на османското робство. Днес тя е реставрирана и обновена. Араповският манастир е забележителен преди всичко с изключително интересната живописна украса на своята църква, дело на известния български живописец Георги Данчов - Зографина. Ръководен от силно родолюбиво чувство, той  за пръв път в историята на българската живопис, рисува сцени от живота на славянските учители Св. св. Кирил и Методий. Двамата братя са представени като създатели на славянската азбука, покръстители на Св. цар Борис І и просветители на българския народ. Пресъздадени са и образите на редица български светци като Св. Иларион Мъгленски, Св. Марко, епископ Преславски, Св. Теофилакт, патриарх Търновски, Св. патриарх Евтимий Търновски, Св. Манасий Габровски и др. Над южната врата на църквата с прецизност и изискан вкус са изписани образите на Св. Атанасий Александрийски и на Св. Богородица с Младенеца. Георги Данчов – Зографина бил не само даровит художник – зограф, но и активно участващ в българското националноосвободително движение, един от съратниците на Левски. В началото той работил в Араповския манастир, заедно с учителя си Алекси Атанасов, а впоследствие по неизвестни причини сам довършил украсата на църквата, което станало през 1864 г. За това свидетелства надписът над прозоречната ниша на олтарната абсида. Според друг надпис над западната външна врата за украсяването на църквата съдействал и архимандрит Софроний, който първо бил игумен на Мулдавския манастир „Св. Петка”, а след това игумен на Араповския манастир.  Средства за манастира били събирани и от населението на околните села. Над северната и южната входни врати са запазени ктиторски надписи, в които са вписани имената на всички дарители на манастира. През 1920 г. при земетресение куполът на църквата сериозно пострадал, при което и стенописите в него били унищожени. По – късно той бил възстановен и стенописите отново изрисувани.

 
Извън манастирския двор, недалеч от северната му порта се намира и аязмото с параклис, по стените на който има също стенописиP1060783-560x420. Чешмата в него е една от най-интересните каменни манастирски чешми. Лицевата й страна се състои от пет големи каменни блока: един е корниз, два странични като полуколони и два, образуващи тялото с релефни фигурални изображения. Непосредствено над чучура са изсечени пет стилизирани кипарисови дръвчета, а над тях са два лъва, застанали един срещу друг и разделени от кръст. И тук е представена сцената с покръстването на Св. цар Борис Михаил І, макар и в по-различен композиционен строеж.

През епохата на Възраждането манастирът е играл важната роля да поддържа будно народното съзнание на поробените българи от този край.  Това, което предавало на манастира особена историческа стойност било, че там бил основан местен таен революционен комитет, ръководен от самия игумен - отец Гервасий. Така манастирът станал известен със своята разностранна патриотична  дейност.