Сопотският манастир се намира на около 1 км. северно от гр. Сопот, в подножието на Стара планина. Манастирът отстои на 5 км. от гр. Карлово и на 19 км. от гр. Калофер.
Възникването на Сопотския манастир се свързва със средновековната крепост Копсис (днешно Аневско кале), която през 20-те години на 14в. е била столица на местния владетел деспот Войсил. Най-вероятно манастирът е наследник на предишен манастир в Сопотския район – "Св. Троица", изчезнал около 11-12в. Сопотският манастир е бил даряван с права и грамоти от българския цар Смилец. Тези грамоти били пазени в манастира до 1870г., след което са били предадени на Найден Геров, за да ги публикува.

По време на османското владичество Сопотският манастир е разрушаван и възстановяван неколкократно. През 19в. в него е имало килийно училище и певческа школа. През 1828г. в манастира игумен Партений прави препис на "История Славянобългарска". В Сопотския манастир Неофит Рилски и копривщенският чорбаджия Вълко Чалъков решават да открият новобългарски училища в Копривщица и Пловдив. В манастира също така е издаван сатиричния вестник "Остен".

На 7 декември 1858г. в Сопотския манастир е ръкоположен за дякон Васил Иванов Кунчев от Карлово (Васил Левски) и приел името Игнатий. През 1875г. в манастира революционерът Тодор Каблешков възобновява Сопотския революционен комитет.

По време на Руско-турската война (1877-1878г.) Сопотския манастир е опожарен, като оцелял само олтара на църквата. През 1879г. манастирът е отново възстановен по времето на игумен Рафаил и оттогава запазва днешния си вид.

Сопотският манастир е възпят от Иван Вазов в "Под игото" като място за така наречената свещена кражба.