Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Храмове

Храм "Св. цар Борис Покръстител"



В ПОДВОРИЕТО НА СВЕТОГОРСКИЯ БЪЛГАРСКИ ЗОГРАФСКИ МАНАСТИР

 

Храмов празник:

Благоверни Борис-Михаил, цар български - 2 май

 

   С покръстването на народа си българският цар Бо­рис-Михаил (управлявал 852-889 г.) извършил равно- апостолен подвиг и обединил духовно двете

най-големи общности в държавата си - славяни и прабълга­ри. Още хан Пресиян (царувал 836-852 г.), баща на Борис-Михаил, прекратил гоненията срещу христия­ните.

   Покръстването е извършено през 865 г. и Борис прие­ма името Михаил, а на Цариградския събор (VIII все­ленски събор) през 870 г. е извоювана църковна неза­висимост.

   Като подкрепил апостолското дело на светите бра­тя Кирил и Методий, цар Борис-Михаил утвърдил Българската църква и въвеждането на славянския език в богословието и богослужението. През 889 г. се отказал от царския престол и приел монашество - вероятно в манастир близко до столицата Плиска. Свети цар Борис починап на 2 май 907 г.

   По време на османското вла­дичество (ХУ-Х1Х в.) Плов­див има предимно православно население и това е една от причините за наличието на голям брой метоси - предста­вителства на различни ма­настири и духовни средища. До Освобождението на Бъл­гария са известни Божигроб­ският (на град Йерусалим) и Синайският (на манастира „Св. Екатерина“). Свои пред­ставителства имали Бачковският, Рилският, Кричимският манастири. По същото време на територията на Трихълмието съществували и няколко светогорски метоха на манастира Великата лав­ра, на манастира Ватопед, на манастира „Св. Павел“.

   От запазените ръкописи (Зо­графски поменици от XVII и XVIII в.) в библиотеката на Зографския манастир „Св. Георги Победоносец“ се вижда, че от Пловдивската епархия са постъпвали зна­чителни помощи, които спре­ли след Освобождението, за­щото манастирите останали впределите на Османската им­перия и връзките с тях били прекъснати за известно вре­ме. След края на Първата световна война българският манастир загубил доходонос­ни имоти в Македония и Бе­сарабия. Благодарение на цар Борис III Обединител, на Стефан митрополит Софий­ски (предстоятел на Св. Си­нод) и на много християни на Зографския манастир са да­рени за вечни времена имоти в София, Видин и Пловдив. Голямата пететажна сграда, построена на мястото на ста­рата баня Хюнкяр хамам, би­ла подарена от пловдивчани за доходно здание на мана­стира и Зографско подворие в града.

   Сградата има четири, ориен­тирани по посоките на света крила, които ограждат вътре­шен двор с правоъгълна фор­ма. Строена е от 1931 до 1935 г. На втория етаж в южното крило е устроен храм, посветен на св. цар Борис-Михаил Покръстител Бъл­гарски. Освещаването на хра­ма и Зографското подворие се извършило на 20 декември 1936 г. На същия етаж, над западния „Светогорски“ вход на сградата, до 60-те години на миналия век са били метохът и представителството на Зографския манастир.

    Храмът е малък, еднокорабен, с широко отворен към наоса притвор. Въпреки не­голямото пространство източната олтарна част завърш­ва с три силно издадени на­вън апсиди. Аркадата между източното и южното крило е предвидена за звънарница. Таванът на наоса е плосък, свързан чрез изписан с деко­ративен орнамент холкел. Иконостасът и владишкият трон (1936-1937 г.) са пред­ставителни, изпълнени в ду­ха на най-добрите традиции на Дебърската школа. Техен майстор е Коста Филипов, последен от старата дебърска фамилия Филиповци.

    Иконите от иконостаса са из­писани в началото на XX в. от зографи монаси от свето­горския манастир „Св. Пантелеймон“. Тяхна е и изработката на иконата „Св. цар Борис-Михаил“, на която светецът е в монашески одежди. Вдясно от иконоста­са, на южната стена, е копие­то на прочутата чудотворна Фануилска икона, изобразя­ваща св. Георги Победоно­сец, наричан още Зограф заради това, че сам нарисувал лика си. Автор на копието е художникът Цанко Лавренов, който посетил Света гора през 1936 г.

   На облегалката на владишкия трон се намират иконите „Иисус Христос - Велик ар­хиерей“ и „Св. св. Кирил и Методий“. Встрани, върху кивот, е светогорската икона „Св. Богородица Одигитрия“, заобиколена от светци, зогра­фисана през 1832 г. В притво­ра има йерусалимия, рисува­на в началото на XIX в. Сте­ните са украсени с щампи от края на XIX и началото на XX в., изобразяващи Светия град Йерусалим, Светата зе­мя Палестина, Света гора Атонска и Зографския мана­стир.

   Храмът не е енорийски и се посещавал предимно от по­клонници по Светите места.