Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Храмове

Храм ”Св. Йоан Рилски” гр. Пловдив



СИМВОЛ НА ВЕКОВНАТА ВРЪЗКА С РИЛСКИЯ МАНАСТИР

 

Храмови празници:

Преподобен Йоан Рилски Чудотворец - 19 октомври

Успение на преподобни Йоан Рилски - 18 август

 

DSC 8881   Най-почитаният български светец преподобни Йоан Рилски е роден около 876 г. в село Скрино, край река Струма. Той бил съвременник на царуването на бъл­гарския княз Борис (852-889 г.), на неговия син Влади­мир (889-893 г), на цар Симеон Велики (893-927 г.) и на Симеоновия син цар Петър (927-969 г.). Първоначално свети Йоан приел монашеския живот в манастира „ Св. Димитъркъдето получил образо­ванието си. Привлечен от уединения живот, той се заселил в рилската пустиня, живял дълги години в са­мота и основал манастир. Извършил много чудеса приживе и след смъртта си. Самият цар Петър го посетил.

   Починал на 18 август 946 г. и бил погребан под пеще­рата, където пребивавал в края на живота си. През X в. нетленните му мощи били пренесени в Средец (София). Вероятно тогава е канонизиран. През 1183 г., след като превзел Сердика от византийците, унгарският крал Бела III пренесъл мощите му в Грац. След 4 години ги върнал обратно.

   Българският цар Асен I, след като освободил Бълга­рия от византийско робство, тържествено пренесъл през 1195 г. мощите на свети Йоан Рилски в столица­та Търново. През 1469 г. монасите от Рилския ма­настир пренесли светите мощи в своята обител. Преподобният Йоан Рилски е обявен за небесен по­кровител на българския народ.

   Според преданието още през XVIII в. в северното плов­дивско предградие „Каршия- ка“ съществувал малък па­раклис, посветен на св. Йоан Рилски Чудотворец. Култът към светеца в Пловдив бил силен, защото Рилският манастир имал метох в подно­жието на Таксимтепе. До сре­дата на XIX в. поради липса на по-голям храм жителите на „Каршияка“ посещавали черквата „Св. Димитър“, на­мираща се на Трихълмието.

   През 1848 г. Стоян Чалъков - Големи издействал султански ферман за построяване на представителен храм за нуждите на нарасналото населе­ние в северната част на гра­да. Той самият станал дари­тел заедно със зет си Димитрика Мицора - пловдивски търговец и бегликчия, родом от Мецово. Помощи изпра­тил и Александър Екзарх, който по това време се нами­рал в Цариград. В писмо до него църковното настоятел­ство го уведомява за тържественото освещаване на 6 но­ември 1849 г. и моли да се изпратят така необходимите богослужебни книги.

   За първи свещеници са на­значени поп Златан Кинов (по-късно Серафим митропо­лит Сливенски) и поп Анастасий. Поп Златан става и първият български учител в училището, построено при черквата.

   Архитектурата на храма следва схемата на просторна трикорабна псевдобазилика. Майсторите строители са не­известни. Дърворезбата на иконостаса е изпълнена веро­ятно с градежа на DSC 8878черквата от братята Димитър и Антон Станишеви, като първият сам изработил владишкия трон. Стените са изписани през 1864-1865 г. от пазарджиш­ките зографи Стефан Андо­нов и Атанас Гюдженов, на­скоро завършили стенописи­те на „Св. св. Константин и Елена“. Техни помощници са Андон Варски и МилтиадиНиколов, син на зографа Ни­кола Одринчанин.

   На 3 март 1923 г. стихиен по­жар унищожил до основи сградата на храма. Оцеляла само камбанарията, построе­на в черковния двор. Още съ­щата година започнало съби­ране на средства и така на 19 септември 1925 г. митропо­лит Максим полага основния камък, а през 1929 г. храмът е завършен. Проектът е на арх. Христо Бърнев, строителни­ят надзор на инж. Христо Бъчваров.

   Просторният едно- корабен, кръстовиден наос се осветява от много прозорци и от голям полусферичен ку­пол. Нова висока камбанария се издига над притвора, а из- точната стена завършва с го­ляма полукръгла апсида. Към архитектурата успешно са адаптирани мотиви от старо­то българско църковно изку­ство.

   През 1931 г. резбарят Атанас Филаретов изработва иконо­стаса и амвона, а следващата година Иван Тосков украсява архиерейския трон. Големите царски икони са дело на калоферския художник иконо­писец Кирил Кънчев. В се­верния край на иконостаса върху аналой е иконата от 1854 г. „Взиграние“ (Играе­ща с Младенеца), която изоб­разява св. Богородица, заоби­колена от 12-те апостоли. След построяване на черков­ната сграда и свещеническия дом (1935 г.) целият комплекс получава завършен вид. На 15 октомври 1938 г. новоръкоположеният митрополит Кирил, бъдещ патриарх Бъл­гарски, освещава храма.

   Изписването на стените през 1948 г. е дело на колектив под ръководството на проф. Димитър Гюдженов, син на зо­графа Атанас Гюдженов, ри­сувал стенописите на стария храм. Членове на колектива са проф. Георги Богданов, Олга Богданова, Цанко Васи­лев и декораторът Димитър Македонски. Освен сцените от живота на Иисус Христос и св. Богородица, интерес предизвикват църковно-историческите композиции „Св. св. Кирил и Методий пропо­вядват на народа“ и „Св. Йо­ан Рилски връща даровете на цар Петър“.

   При източната страна на хра­ма е оформен неголям некропол в ансамбъл с историче­ски паметници. Това са надгробията на заслужили све­щеници, духовни водачи, учители, борци за национално освобождение, радетели за Съединението на България като поп Манол Коларов (1843-1918 г.), поп Тачо, чие­то светско име е Христо Кос­тов (1854-1927 г.). От двете страни на апсидата са монти­рани две възпоменателни плочи на загиналите в Бал­канската и в Първата светов­на войни жители на квартал „Филипово“ („Каршияка“). На едната от тях е отбелязано името на Георги Търнев, член на революционния ко­митет, загинал като воевода на чета през 1876 г. Друг за­бележителен исторически паметник показва мястото, къ­дето са погребани двамата руски унтерофицери Раков и Разбицкий, загинали при ос­вобождението на Пловдив в Руско-турската освободител­на война (2 януари 1878 г.).

Адрес на храм "Св. Йоан Рилски" - гр. Пловдив, ул. "Васил Левски" №85
тел. 032/96-01-92

Председател на храма: свещеноиконом Кристиян Садаков

Енорийски свещеници: свещеник Лазар Лазаров