Храм ”Св. Димитър Солунски” гр. Пловдив

ДУХОВНО СРЕДИЩЕ

НА ТРИ РАЗЛИЧНИ ЕТНОСА В ПЛОВДИВ

 

Храмов празник:

Св. великомъченик Димитър Мироточиви (Солунски) - 26 октомври

По-малък празник на параклиса-аязмо:

Св. мъченици Кирик и Юлита - 15 юли

 

DSC 8927Свети великомъченик Димитър е роден през III в. в Солун. Баща му бил градоначалник и тайно изповяд­вал християнството. Посветил и сина си в православната вяра.

След смъртта на родителите си Димитър бил назна­чен от император Максимилиан за градоначалник на Солун, като му било поръчано да преследва христия­ните. Жителите на града го приели с радост и ува­жение заради високата му образованост и справед­ливост. Той открито започнал да изповядва и слави името на Спасителя.

 

През есента на 306 г. на връщане от поход новият из­точен император Галерии спрял в Солун и узнавайки за измяната, заповядал да затворят Димитър в тъм­ница. От тъмницата светецът благословил младия Нестор, който победил любимия борец на императо­ра - Лий. След това и Нестор, и свети Димитър би­ли убити с копия.

При строежа на големия храм, посветен на светеца, намерили мощите му, от които течало лековито ми­ро. Положили ги в сребърен ковчег за поклонение. Свети великомъченик Димитър много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Култът към светеца е изключително популярен на Балканите и в Русия.

Храмът е построен на тераса откъм северната страна на ви­соката част на хълма Джамбазтепе (на Трихълмието). То­ва го прави най-високо изгра­дената християнска обител на територията на града. На това място в началото на XIX в. съ­ществувала полуразрушена късносредновековна черква, посветена на св. Димитър Со­лунски Чудотворец. Средства за продължаването на строежа били дарени от заможните пловдивчани Иван Политоглу, Вълко и Стоян Теодорович Чалъкови, Стоян Куртович Чалъков, Искро Кесяков, То­дор Вълкович и др. Антон Камизопулос, търговец в Москва от гръцки произход, родом от Пловдив, подарил ценни цър­ковни утвари за наредбата на олтара: украсено с обкови четвероевангелие, кандила и одежди за свещениците. Зна­чителна помощ оказали и бъл­гарите от „Каршияка“, плов­дивския квартал на северния бряг на река Марица, които поради липса на свой ено­рийски храм се черкували в„Св. Димитър“. Немалко били парите за строеж, събрани от почти всички най-известни пловдивски занаятчийски ес­нафи: абаджийския (Литур­гиите, на който се отслужвали тук), кафтанджийския, бакалския, шивашкия и др. Сред­ства дошли и от съотечестве­ници- пловдивчани, занимава­щи се с търговия в Будапеща, Виена, Одеса и Акерман (Белгород). Дарения имало от околните селища - Перущица, Станимака (Асеновград), Кар­лово и Сопот.

Вероятно храмът е построен от известния брациговски майстор Стою Иванов. Той из­дигнал представителна трикорабна псевдобазилика, чиято западна фасада е оформена от открит притвор с тържествена мраморна колонада. Колоните са масивни и завършват с теж­ки капители, поддържащи по­лукръгли арки. Над притвора е изградена емпория, отворена навътре към храма като бал­кон. Шест двойки каменни ко­лони разделят наоса на три ко­раба. Свързващите ги полукръгли арки носят масивно изградените с родопски бигор полуцилиндрични сводове. Подът е изцяло покрит с бели мраморни плочи, а в средата на централния кораб са офор­мени мозаечни розети от цве­тен камък. Най-впечатляващ е мраморният иконостас, един­ствен паметник от този род в нашето възрожденско изкуст­во. Той е създаден през 1860-1869 г. от одрински и местни каменоделци, ръково­дени от гръцкия художник А. Калумен. Средствата за скъ­пия и представителен иконо­стас са дарени от видния жи­тел на енорията Иван Г. Политоглу.

DSC 8928Иконите от стария храм са за­пазени и така до нас достигат ценни средновековни образ­ци, между които се открояват образите на св. Богородица, Иисус Христос, св. Димитър, св. Мина и други, вероятно от XV до XVIII в. Някои от тях имат красиви сребърни обко­ви. По-късните възрожденски икони са живописвани от зо­графа Никола Одринчанин (през 1852, 1857 и 1861 г.). Те са поставени в специални проскинитарии, украсени с богата дърворезба. Забележителната голяма руска икона „Св. Антоний Велики“ е да­рена от един от главните кти­тори при възобновяването на храма - Антон Камизопулос. Върху проскинитарии са по­ставени иконите „Св. Анто­ний Велики“ и „Св. Димитър Солунски“ от началото на XIX в., както и икона на св. Серафим Саровски от нача­лото на XX в. Днес от стари­те стенописи на черквата са запазени единствено изобра­зените в медальони светци между арките на колонадите в наоса.

Дворното пространство на храма „Св. Димитър“ е заоби­колено с високи каменни зидове. В западната част е мал­кият параклис-аязмо, посве­тен на мъчениците св. св. Кирик и Юлита. При северната страна на притвора е строена­та през 80-те години на XIX в. по проект на арх. Йосиф Шнитер камбанария. Едноетажна­та сграда на клисарницата прилепва плътно до южния ограден зид. До параклиса, изграден върху високата подпорна стена, е старият свеще­нически дом.

Храмът „Св. Димитър“ е свър­зан с борбите на българите в Пловдив за самостоятелна българска църква по време на Възраждането. Независимо от преобладаващото българско население в енорията му, дори до началото на XX век в него се служи само на гръцки език. От 20-те години нататък, след ма­совото изселване на гърци, храмът е предоставен за из­вестно време за религиозните нужди на руската колония в града, създадена от имигранти след Октомврийската револю­ция в Русия.

Председател: икон. Деян Рачев Стоенчев - тел.: 0898 930 251

 

Адрес: гр. Пловдив, Стария град, ул. "Тодор Самодумов" №1

Телефон: 032 622 036