Храм - параклис "Свети Николай" гр. Пловдив

Храмов празник:

6 декември – Никулден.

 

Sveti-NikolaiЦърквата „Свети Николай” се намира на самото Таксим тепе в град Пловдив, на около 70-80 м западно от църквата ”Света Богородица”. Тя е параклис към катедралната църква. Предполага се, че била строена по времето на  българския владетел Иван Александър, някъде около 1355 г. и още тогава била посветена на  Свети Николай. За тази стара църква споменава и Стефан Герлах в 1578 г., когато той посетил града при своите пътешествия из Балканите.

В самото начало на ХІХ в. параклисът бил възстановен с отпуснати  от настоятелството на храм „Света Богородица”, 4300 гроша. Поради наложените ограничения от властта тогава, ремонтът се оказал некачествен и се наложило изграждането на  нова постройка.

Сегашната сграда на параклиса датира от 1835 г., когато била съградена с дарени средства от пловдивския възрожденец Вълко Тодоров Чалъков, който живеел съвсем близо до храма. На северната стена на сградата, над главния вход, е запазен един надпис на български и гръцки език, който свидетелства, че параклисът е построен през 1835 г., по време на тогавашния Пловдивски митрополит Никифор, със средства на православни християни от града.

Кои са били майсторите, издигнали сградата не се знае със сигурност, но се предполага, че са били от Брациговската школа.

По своята същност параклисът „Св. Никола” представлява малка, еднокорабна базилика, с една абсида и размери 17,5 м на 9,80 м на 6 м.  Изградена е от неоформен камък, само източната олтарна стена и абсидата са от правилно издялани каменни блокчета. Поради стръмния и скалист терен, на който се намира храмът, притворът му е от северната страна, а не от западната, както обикновено се строят църквите. Абсидата е петстенна. Иконостасът на параклиса е от старата съборена църква, поради което той е най–старият иконостас в Пловдив. Датира от 1733 г. и е с интересна и оригинална старинна резба. Предполага се, че е изработен от местни майстори, повлияни от дърворезбата в голямата църква на Бачковския манастир. Размерите на иконостаса са 7,50 м на 3,90 м. В горната си част той е покрит с резба, която е цялостно позлатена. Тази резба е плитка и се предполага, че е изработена от дебърски майстори. С дърворезба са украсени  и царските двери на иконостаса.

Иконите в храма са изписани от възрожденските живописци Захари Зограф и Димитър Зограф, за които се знае, че по същото време ( 1836 г. ) работели заедно в пловдивските църкви. Царските икони на Иисус Христос, Света Богородица, Свети Йоан Кръстител, Свети Николай са дело на Захари Зограф. На иконостаса има и една сравнително малка икона на Свети Николай, чийто автор бил Христо Димитров – бащата на Захари Зограф, който бил един от най–тачените български художници в началото на ХІХ в. По този начин в този храм за първи път се срещат икона на бащата Христо Димитров, поставена редом до иконите на по-малкия му син – Захари Зограф. Съхраняват се и икони на свети мъченик Николай Нови (Анатолийски), на свети Сава и света Варвара.

Храмовата икона на свти Николай Чудотворец била подарена на параклиса от съпругата на чорбаджи Вълко – Рада Чалъкова. Под изображението на светеца е запазен един надпис, който свидетелства от кого е подарена иконата: „Святителю Христовь приими моление раби твоея  Рада супруга В. Т. и изпроси ей и чадомь от Бога греховь прощение.” Друга икона е „Успение Богородично”. Тя е в руски стил и затова се предполага, че най – вероятно е донесена от Русия. Тя е със златни орнаменти. В храма се съхранява и икона на светите първовърховни апостоли Петър и Павел, която е изрисувана върху платно. Датира от 1885 г. и е дело на възрожденския общественик, революционер и живописец Георги Данчов – Зографина.

Архиерейският трон е също резбован. Предполага се, че е дело на дебърски майстори. Най-вероятно датира от ХVІІІ век и също е останал от стария храм. Той е с височина 3 м и ширина 80 см. На архиерейския трон  е изрисувана иконата Иисус Христос Велик Архиерей с датировка 1882 г., 26 февруари. Авторът й е неизвестен, но по стил тя прилича на  иконата „Успение Богородично”, която е  изрисувана от А. Гюдженов в 1880 г. и се намира днес в катедралната църквата „Света Богородица”  

Когато на 17 май 1841 г. умира главният дарител на храма Вълко Т. Чалъков, заради големите му заслуги за църквата, енориашите го погребват в наоса на параклиса „Свети Николай” и надгробната му плоча и до днес се пази там.