Старинен храм “Света преп. мчца Параскева” - Пловдив

232770458362“На широкият мегдан в едно урвесто място, на една височина под Джамбаз тепе, имало една малка черковка кевгирена, с печени тухли, направена по стара архитектоническа направа – пет разкрачи надлъж и шест нашир, с един олтарец, гдето да се навъртат двоица попове, осветена на света Параскева.

Като предположим това място черковно като на търкало и в средоточието черквата, 3/8 от мястото покрити са от камъка на тепето, 5/8 урвестото място, до равнището, преградено с една проста стена, съставляваше дворът. В него се закопаваха махленските мъртъвци и на болест от чума или холера всичките граждани пловдивци…”

 

Така видният пловдивски възрожденец Константин Моравенов описва старинния храм “Света преподобномъченица Параскева” в книгата си “Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание”, издадена в Пловдив през 1869 г.

Историята на този малък храм, сгушен в подножието на Джамбаз тепе, се крие в тежките времена на падането на Второто българско царство под турско робство и е свързана с преданието за величествената катедрала, посветена на света Петка Епиватска, която цар Иван Асен II построил в Пловдив в чест на пренасянето на мощите на светицата във Велико Търново. Превземайки Пловдив през 1371 г., Лала Шахин, един от най-големите османски предводители тогава бил толкова впечатлен от катедралата, че веднага решил да я превърне в голяма и великолепна джамия в прослава на неговата победа. Това е днешната Джумая джамия в центъра на Пловдив. На православното население завоевателят разрешил да си построи на друго място храм, носещ името на света Петка и това място било именно там, където и днес се намира настоящият храм.

49092193В сегашния си вид храмът е построен през 1836 г., с ктиторството на богатия пловдивски чорбаджия хаджи Вълко Чалъков–Големия и неговите сродници и с даренията на местните българи и гърци, както и на българи от околните села и градчета като Карлово и Клисура. В запазен списък на ктиторите и сумите, които всеки от тях е дал, се вижда, че в построяването на храма са участвали със своя помощ и Пловдивската митрополия, оглавявана тогава от митрополит Никифор, и Бачковският манастир. От писмо на главния ктитор хаджи Вълко до йеромонах Неофит Рилски се вижда, че първоначално храмът е бил посветен на света Петка Епиватска, особено почитана от българите. След като в края на 50-те години на XIX век поради по-голямата численост на гръцкото население в махалата той преминава изцяло в гръцки ръце, почитта към света Петка се изменя в почит към света преподобнамъченица Параскева /света Петка Римлянка/.

Храм “Света Параскева” става отново български храм през 1906 г., но вече не като отделна енория, а в състава на новопостроения изцяло от българите по-голям храм “Света Петка”. За съжаление при изгонването на гърците  e изгоpяла цялата документация и книжнина на храма и така са унищожени ценни сведения за неговата история. През месац август 2007 г. при възстановителните работи около отварянето му бе открита ктиторска бележка, поставена под Светия престол, посочваща годината и датата на освещаването на храма и имената на ктиторите му. Историческата стойност на този документ е изключително голяма, защото той се оказва единственият оцелял документ от онова смутно време на българо-гръцката църковна разпра. Краткото му съдържание е следното: “Обновление на храма “Света Параскева” ктитор господар Вълко син его Тодор: ефимерий папа Неделю син его Георги и Петър: Вълко и Толю рода 1836 лето месец декември 12”. В този ден Светата Православна Църква чества паметта на свети Спиридон Тримитунтски Чудотворец.

За съжаление в началото на 70-те години на ХХ век храмът е  затворен, като това става причина да изпадне постепенно в запустение и забвение. Самата църква и мястото около нея се превръщат в място, посещавано само от бездомници и наркомани. Тази “мерзост на запустението” е прекратена с идването на Пловдивската митрополитска катедра на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, с чиято заповед е съставено служебно църковно настоятелство, назначен е постоянен свещеник, който да възстанови храма и възвърне в него богослужебния и църковно-просветен енорийски живот. Официалното откриване на храма след приключване на възстановителните работи бе на 9 декември 2007 г. Историческите сведения и спомените на по-възрастните пловдивчани показват, че храмовите празници са два: патронният – на 26 юли /света препмчца Параскева/, и Светли Петък – Живоприемни източник. След обновлението и отварянето на храма за нов живот във връзка с откритата ктиторска бележка се възприе за трети храмов празник да бъде отбелязван – 12 декември, денят на свети Спиридон.

sv paraskeva5Една от най-големите забележителности на храма са иконите. Осемте икони от царския ред на иконостаса са дело на Захарий Зограф, а трите реда малки икони над тях са на зографи от Одринската зографска школа, чийто най-известен представител е Никола Одринчанин. Уникален е и архиерейският трон с инкрустация на седеф и слонова кост.

В храма има и аязмо, което навремето било известно с това, че водата му лекувала очни болести, щом вярващите се обръщали с гореща молитва към света Параскева.

По молитвите на света преподобнамъченица Параскева и на свети Спиридон Бог да дарува на всички, които ще престъпват прага на този малък, но богат на история храм, изпълнение на всичките им просби и смирено следване на Христовия път.  


Председател: икон. Емил Колев Паралингов - тел.: 0896 147 221

Адрес: гр. Пловдив, Стария град, ул."Зора" №15

Facebook