Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия
Пловдивска Света Митрополия

Храмове

Старинен храм “Света преп. мчца. Параскева” - Пловдив

232770458362


“На широкият мегдан в едно урвесто място, на една височина под Джамбаз тепе, имало една малка черковка кевгирена, с печени тухли, направена по стара архитектоническа направа – пет разкрачи надлъж и шест нашир, с един олтарец, гдето да се навъртат двоица попове, осветена на света Параскева.

Като предположим това място черковно като на търкало и в средоточието черквата, 3/8 от мястото покрити са от камъка на тепето, 5/8 урвестото място, до равнището, преградено с една проста стена, съставляваше дворът. В него се закопаваха махленските мъртъвци и на болест от чума или холера всичките граждани пловдивци…”

Така видният пловдивски възрожденец Константин Моравенов описва старинния храм “Света преподобномъченица Параскева” в книгата си “Паметник за пловдивското християнско население в града и за общите заведения по произносно предание”, издадена в Пловдив през 1869 г.

Историята на този малък храм, сгушен в подножието на Джамбаз тепе, се крие в тежките времена на падането на Второто българско царство под турско робство и е свързана с преданието за величествената катедрала, посветена на света Петка Епиватска, която цар Иван Асен II построил в Пловдив в чест на пренасянето на мощите на светицата във Велико Търново. Превземайки Пловдив през 1371 г., Лала Шахин, един от най-големите османски предводители тогава бил толкова впечатлен от катедралата, че веднага решил да я превърне в голяма и великолепна джамия в прослава на неговата победа. Това е днешната Джумая джамия в центъра на Пловдив. На православното население завоевателят разрешил да си построи на друго място храм, носещ името на света Петка и това място било именно там, където и днес се намира настоящият храм.

В сегашния си вид храмът е построен през 1836 г., с ктиторството на богатия пловдивски чорбаджия хаджи Вълко Чалъков–Големия и неговите сродници и с даренията на местните българи и гърци,
49092193 както и на българи от околните села и градчета като Карлово и Клисура. В запазен списък на ктиторите и сумите, които всеки от тях е дал, се вижда, че в построяването на храма са участвали със своя помощ и Пловдивската митрополия, оглавявана тогава от митрополит Никифор, и Бачковският манастир. От писмо на главния ктитор хаджи Вълко до йеромонах Неофит Рилски се вижда, че първоначално храмът е бил посветен на света Петка Епиватска, особено почитана от българите. След като в края на 50-те години на XIX век поради по-голямата численост на гръцкото население в махалата той преминава изцяло в гръцки ръце, почитта към света Петка се изменя в почит към света преподобнамъченица Параскева /света Петка Римлянка/.

Храм “Света Параскева” става отново български храм през 1906 г., но вече не като отделна енория, а в състава на новопостроения изцяло от българите по-голям храм “Света Петка”. За съжаление при изгонването на гърците  e изгоpяла цялата документация и книжнина на храма и така са унищожени ценни сведения за неговата история. През месац август 2007 г. при възстановителните работи около отварянето му бе открита ктиторска бележка, поставена под Светия престол, посочваща годината и датата на освещаването на храма и имената на ктиторите му. Историческата стойност на този документ е изключително голяма, защото той се оказва единственият оцелял документ от онова смутно време на българо-гръцката църковна разпра. Краткото му съдържание е следното: “Обновление на храма “Света Параскева” ктитор господар Вълко син его Тодор: ефимерий папа Неделю син его Георги и Петър: Вълко и Толю рода 1836 лето месец декември 12”. В този ден Светата Православна Църква чества паметта на свети Спиридон Тримитунтски Чудотворец.

За съжаление в началото на 70-те години на ХХ век храмът е  затворен, като това става причина да изпадне постепенно в запустение и забвение. Самата църква и мястото около нея се превръщат в място, посещавано само от бездомници и наркомани. Тази “мерзост на запустението” е прекратена с идването на Пловдивската митрополитска катедра на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, с чиято заповед е съставено служебно църковно настоятелство, назначен е постоянен свещеник, който да възстанови храма и възвърне в него богослужебния и църковно-просветен енорийски живот. Официалното откриване на храма след приключване на възстановителните работи бе на 9 декември 2007 г. Историческите сведения и спомените на по-възрастните пловдивчани показват, че храмовите празници са два: патронният – на 26 юли /света препмчца Параскева/, и Светли Петък – Живоприемни източник. След обновлението и отварянето на храма за нов живот във връзка с откритата ктиторска бележка се възприе за трети храмов празник да бъде отбелязван – 12 декември, денят на свети Спиридон.

Една от най-големите забележителности на храма са иконите. Осемте икони от царския ред на иконостаса са дело на Захарий Зограф, а трите реда малки икони над тях са на зографи от Одринската зографска школа, чийто най-известен представител е Никола Одринчанин. Уникален е и архиерейският трон с инкрустация на седеф и слонова кост.

sv paraskeva5В храма има и аязмо, което навремето било известно с това, че водата му лекувала очни болести, щом вярващите се обръщали с гореща молитва към света Параскева.

По молитвите на света преподобнамъченица Параскева и на свети Спиридон Бог да дарува на всички, които ще престъпват прага на този малък, но богат на история храм, изпълнение на всичките им просби и смирено следване на Христовия път.  

 

 


Адрес на храм "Св. преп. мчца. Параскева" - гр. Пловдив, Стария град, ул."Зора" №15
Председател на храма: протоиерей Емил Паралингов