Обични в Господа братя и сестри,
Председателят на Пловдивския общински съвет г-н Илко Николов, в качеството си на заместник-председател на Съюза на архитектите в България е направил изявления, отразени в някои медии по повод законния въвод във владение на Пловдивска митрополия в манастира „Св. св. Кирик и Юлита”. Въвод, станал в изпълнение на съдебно решение, проведен по всички правила на светското законодателство и в присъствието на представители на САБ. На тържественото предаване на владението присъстваха свещенослужители на Пловдивска епархия и няколко хиляди миряни. Всички те, с мир, благоговение и сълзи на очи пристъпиха в Светата обител и благодариха на Бога за това, че този манастир отново възвръща сиянието си на твърдина на православната вяра. И със същите очи видяха мерзостта на запустението, на което манастирът е бил подложен през изминалите години. Видяха състоянието на манастирската църква „Св. Параскева”, която буквално е била поругавана. Как пък през всичките години, в които САБ е управлявал манастирския имот, са се намерили пари за всичко друго: за ресторант, хотел със съмнителна слава, дискотека, игрална зала, барове, кафенета, включително и за тенис-кортове, но не и за реставрация на тази уникална църква? Обвиняват ни, че ние не се грижим за паметниците на културата. Елате и вижте състоянието на църквата на манастира „Св. св. Кирик и Юлита” и пак ще си говорим кой как се грижи за паметниците на културата. Отношението на САБ към храма в манастира не е случайно. То е тенденциозно. Нарочно. С умисъл.
Слава на Бога, предаването на владението стана мирно и спокойно. Тогава благодарих на Съюза на архитектите. Казах им, че всякога са добре дошли. Протегнах им ръка. На споменатата пресконференция от онзи ден, участници в нея са твърдяли, че свещениците са се държали „вандалски, като хуни”, че са чупели и унищожавали ценни мебели и вещи и пр. Тези твърдения са лъжа. Всеки, който беше там ще потвърди, че са лъжа. Никакви ценни мебели и вещи не е имало. Даже благотворителните организации, на които тези останки от мебели бяха подарени, отказаха да ги вземат. Поради негодност. Лъжата си е лъжа. Тя не ме засяга. Това, което ме засяга е определението на моите свещеници като „хуни и вандали”. Това внушаване на неприязън към православното духовенство не е от вчера и не е случайно. То е тенденциозно. Нарочно. С умисъл.
И накрая г-н Илко Николов е произнесъл една знаменателна фраза. Той е казал дословно: „Загубихме битката, но ще спечелим войната!”
