Oснова на покаяние, пример на умиление, образец на утешение и на духовно съвършенство бе твоят равноангелски живот, преподобни, като си пребивавал в молитви, постничество и сълзи. Oтче Иоане, моли Христа Бога за нашите души.

   19 октомври e деня, в който Църквата и цялата българска земя се прекланят пред своя небесен покровител и неуморен застъпник пред Бога - преподобни Йоан Рилски Чудотворец.

   С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений-викарий на Пловдивския митрополит, възглави светата божествена Литургия в храм „Свети Йоан Рилски” в град Пловдив.

   С архиерея съслужиха храмовото духовенство и свещеници от града.

   Литургичните песнопения изпълни митрополитският хор ”Свети апостол Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

   Множество миряни молитвено участваха в светата богослужба, дошли да почетат паметта на св.Йоан Рилски Чудотворец и да се вдъхновят в своя духовен живот от благодатния пример на светеца.

   По време на причастния протоиерей Деян Стоенчев прочете откритото писмо на Пловдивския митрополит Николай до клира и миряните на Пловдивска епархия, до Съюза на архитектите в България и до Общински съвет-Пловдив по повод изявления на председателя на Пловдивския общински съвет Илко Николов в качеството му на заместник - председател на Съюза на архитектите в България –изявления, отразени в някои медии, отнасящи се до законния въвод във владение на Пловдивска митрополия в манастира „СВ.св Кирик и Юлита”.Въвод,станал в изпълнение на съдебно решение, проведен по всички правила на светското законодателство и в присъствието на представители на САБ.Откритото писмо на Владиката на този ден се чете във всички   храмове на Пловдивска епархия.

    Като преподаде архипастирския благослов на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит, Знеполският епископ Арсений в празнично слово към богомолния народ се обърна с думите като каза, че душата и сърцето на свети Йоан Рилски Чудотворец са станали вечен олтар, на който свети Йоан денонощно е служил на въплътеното слово . Осветен от вяра, молитва и труд, от светоевангелските добродетели е този Христов олтар.

   Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Илиян Александров и митрополитския дякон Младен Добрев.

Обични в Господа братя и сестри,

Председателят на Пловдивския общински съвет г-н Илко Николов, в качеството си на заместник-председател на Съюза на архитектите в България е направил изявления, отразени в някои медии по повод законния въвод във владение на Пловдивска митрополия в манастира „Св. св. Кирик и Юлита”. Въвод, станал в изпълнение на съдебно решение, проведен по всички правила на светското законодателство и в присъствието на представители на САБ. На тържественото предаване на владението присъстваха свещенослужители на Пловдивска епархия и няколко хиляди миряни. Всички те, с мир, благоговение и сълзи на очи пристъпиха в Светата обител и благодариха на Бога за това, че този манастир отново възвръща сиянието си на твърдина на православната вяра. И със същите очи видяха мерзостта на запустението, на което манастирът е бил подложен през изминалите години. Видяха състоянието на манастирската църква „Св. Параскева”, която буквално е била поругавана. Как пък през всичките години, в които САБ е управлявал манастирския имот, са се намерили пари за всичко друго: за ресторант, хотел със съмнителна слава, дискотека, игрална зала, барове, кафенета, включително и за тенис-кортове, но не и за реставрация на тази уникална църква? Обвиняват ни, че ние не се грижим за паметниците на културата. Елате и вижте състоянието на църквата на манастира „Св. св. Кирик и Юлита” и пак ще си говорим кой как се грижи за паметниците на културата. Отношението на САБ към храма в манастира не е случайно. То е тенденциозно. Нарочно. С умисъл.

Слава на Бога, предаването на владението стана мирно и спокойно. Тогава благодарих на Съюза на архитектите. Казах им, че всякога са добре дошли. Протегнах им ръка. На споменатата пресконференция от онзи ден, участници в нея са твърдяли, че свещениците са се държали „вандалски, като хуни”, че са чупели и унищожавали ценни мебели и вещи и пр. Тези твърдения са лъжа. Всеки, който беше там ще потвърди, че са лъжа. Никакви ценни мебели и вещи не е имало. Даже благотворителните организации, на които тези останки от мебели бяха подарени, отказаха да ги вземат. Поради негодност. Лъжата си е лъжа. Тя не ме засяга. Това, което ме засяга е определението на моите свещеници като „хуни и вандали”. Това внушаване на неприязън към православното духовенство не е от вчера и не е случайно. То е тенденциозно. Нарочно. С умисъл.

И накрая г-н Илко Николов е произнесъл една знаменателна фраза. Той е казал дословно: „Загубихме битката, но ще спечелим войната!”