Изключително интересна научна дискусия, посветена на огромния принос и значение на св. Климент Охридски за разпространението на Христовата вяра и славянската писменост сред българите, се проведе на 22 ноември в епархийския салон към храм „Св. Петка” в гр. Пловдив. Дискусията бе организирана от църковното настоятелство на храм „Св. Климент Охридски” като част от честванията и проявите, свързани с 1100-годишнината от успението на светеца. В нея взеха участие доц. д.и.н. Димо Чешмеджиев от Философско-историческия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски”, гл.ас. д-р  Иво Янев от Богословския факултет на СУ„Св. Климент Охридски”,  известният  богослов и писател г-н Дарин Алексиев, преподавател в Православната духовна академия „Св.св. Кирил и Методий” и Софийската духовна семинария „Св. Иван Рилски”,  енорийският свещеник при храм „Св. апостоли Петър и Павел” в София Козма Поповски  и  историкът и богослов Георги Тодоров, автор на поредица  актуални публицистични и научни трудове.

   В своето задълбочено изложение  д.и.н. Димо Чешмеджиев изтъкна, че прословутите 3500 ученици на св. Климент, споменати в житието му и във всички исторически трудове, посветени  на делото му, всъщност са свещеници. И благодарение на огромните усилия, на титаничната духовна и просветителска дейност на св. Климент, през 893 г., когато богослужебният език в България е сменен и започва да се служи на български език, тези 3500 свещеници стават и просветители, и апостоли на Христовата вяра. 

   Доц.д.и.н. Д. Чешмеджиев се спря и на предположението, че св. Климент може би е ръкоположен в Рим от папа Адриан ІІ по време на посещението на светите братя Кирил и Методий в Рим, когато за свещеници и четци са ръкоположени някои от учениците им. Тогава Св. Константин Кирил Философ предава скъпоценен – мощите на Св. Климент, папа Римски, намерени по време на неговата мисия при хазарите.  

Върху дейността на учениците на светите братя Кирил и Методий в България се спря и преподавателят от Богословския университет на Софийския университет гл. ас. д-р Иво Янев. По време на престоя си в столицата Плиска те не само са общували с висшата българска аристокрация, но без съмнение и са проповядвали Христовата вяра. С решение на княз Борис св. Климент заминава за областта Кутмичевица, в чиито главни градове – Девол, Главиница и Охрид – били изградени огромни за времето си просветни центрове, в които населението се учило не само на просвета и култура, но и на молитви, четене на Свещеното писание, на различните служби, но вече на разбираем български език. 

     Дарин Алексиев изказа предположението, че в основата на конфликта на св. Методий с немското духовенство във Великоморавия е промяната „филиокве” в Символа на вярата. „Пред св. Климент стои една важна мисия: толкова точно да преведе Свещеното писание и богослужебните книги, щото да не изопачи истината, по някакъв начин да не я направи лъжовна.”

   Дарин Алексиев обърна внимание и на факта, че думи, които използвал за пръв път св. Климент Охридски, не само са актуални,  днес, но и сега са пълни със значение и смисъл. Една е от тях думата „благодат”, както и „триипостасен”, ”трилъчен”, "тричислен", "трибезначален"  и "трисветъл" – понятия, използвани когато светецът е говорил догматически за Бога. Тази терминология използваме и днес и е точен смислов  еквивалент на оригинала. Много интересна и дори изключителна е аналогията, която използва Св. Климент, за да обясни догмата за Пресветата Троица на български – „Трислънчев”.

   Енорийският свещеник при храма „Св.апли Петър и Павел” Козма Поповски говори за поетическото наследство на Св. Климент Охридски и за приноса му при превода и дори създаването на някои богослужебните книги. „Той на практика пише нов Октоих. Св. Климент пише и цикъл от общи служби. Когато една църква е нова и използваният богослужебен език е различен от този на църквата-майка, трябва за кратко време да се създадат текстове, с които да се извършват всекидневните богослужения в манастирите. Затова Св. Климент най-напред вероятно е направил т.нар. общи служби, които преди създаването на празничните минеи са били най-разпространените в българските църкви, както показват многобройните преписи. Без тях е невъзможно да започне богослужението на старобългарски език. Това е част от огромната мисионерската дейност на светеца”.

     За изключителното значение на св. Климент Охридски от богословска и историческа гледна точка говори и последният лектор  - Георги Тодоров, автор на няколко забележителни книги, сред които „Златният век на св. Борис и отстъпничеството на Симеон”.   Той отново се спря на митовете, които властват в българската историография и оттам в съзнанието на съвременния българин – за същинския златен век на българската духовност и култура, приключил преди идването на цар Симеон. „Златният век е превода на Библията и Евангелието и създаването  на целия корпус на славяноезичната богослужебна литература, химнографията и поезията, проповедите и житията на светци – всичко това е приключило до времето на Преславския събор”. Георги Тодоров обясни и заблудата, породена от неправилния превод от латински, но присъстваща във всички учебници по история – а именно, че княз Борис избил 52 болярски рода, докато всъщност става дума за 52 души, опитващи се да свалят законния владетел.

   Дискусията премина при изключителен зрителски интерес и бе осъществена с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. Тя завърши с новината, че нетленната глава на Св. Климент Охридски ще пристигне за поклонение в гр. Пловдив в неделя, 27 ноември.