"Отде да започна да плача над своя живот окаянен, над свойте греховни дела, о, пресладки Иисусе Христе? Какво ли начало да сложа над моето скръбно ридание? О, Премилосърдни, прости ми Ти мойте безброй грехове!" /1 стих от Великия покаен канон/.

С началото на Великия пост в храмовете на светата, вселенска и апостолска Църква започва отслужването на Великото повечерие, по време на което става и четенето на Великия покаен канон, съставен боговдъхновено от свети Андрей, архиепископ Критски. В дните от понеделник до четвъртък на първата седмица от поста, когато се четат четирите части от канона, вярващите се събират и молитвено издигат умовете и сърцата си към Бога, просейки милост и очистване от греховете.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков отслужва всяка от частите на канона в храмовете на град Пазарджик. По традиция началото беше поставено в катедрален храм "Успение Богородично" гр. Пазарджик, където епископ Яков възглави богослужебното последование в първия ден от поста. С архиерея съслужиха секретарите на Пазарджишка духовна околия прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, служащите в катедралата свещ. Димитър Попов, свещ. Максим Ничев, свещ. Спас Дичев и свещ. Любомир Чавдаров, иконом Петър Каръков, председател на храм „Св. св. Константин и Елена“ гр. Пазарджик, прот. Витан Йорданов, председател на храм „Св. арх. Михаил“ гр. Пазарджик, прот. Петко Еленкин, председател на храм „Св. Георги“ в града, прот. Атанас Кънев, председател на храм „Св. Димитър“ с. Звъничево, свещ. Димитър Милков, председател на храм "Света Троица" в с. Динката, свещ. Димитър Пеев, председател на храм „Св. Троица“ с Братаница и дякон Николай Ангелчов. Молитвено участие в службата взеха монах Дамян и монахиня Домника.

В определения за четенето на канона момент от богослужението, облечени с одежди в цвета на покаянието, свещенослужителите се подредиха пред образа на Спасителя. Поред те изпълниха песните от затрогващото сърцето молитвено последование на свети Андрей. Верният Божи народ, събрал се в храма, отпяваше с едно сърце и една уста припева "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!".

В края на повечерието епископ Яков се обърна към присъстващите и каза: "Ето, че по великата Божия милост и безграничната Му любов ние наченахме покайния канон на свети Андрей Критски. Целта на четенето на канона е да придобием покайно чувство и всички онези неща, които са ни служили да оправдаваме греховете си, да ги погледнем с духовните си очи и да не се заблуждаваме вече, а да можем да събудим заспалата в грях наша душа, тя да се издигне в покайна молитва към Господа и да каже: „Прости ми, Господи, защото няма грях, който да не извърших!“. Наистина няма грях, който да не сме сторили било с дело, било с дума, волно или неволно; няма грях, който да не е преминал през ума ни. Когато слушаме умилителната изповед на свети Андрей в думите на канона, нима не осъзнаваме, че и ние сме сторили всичко това? Затова и ние от цялата си душа викаме "Помилуй ме, Боже, помилуй ме!". Светата Църква в дните на поста ни призовава да спрем с гордостта си, да премахнем злобата, омразата от сърцата си, да пуснем там любовта, да не забравяме, че Христос, най-висшата Любов, толкова много обикна всички, че предаде Себе си на кръстна смърт и проля кръвта Си за всеки един от нас. В дните, когато до нас стига и призива на свети Йоан Кръстител "Покайте се, защото се приближи Царството Небесно!", да се вслушаме в неговите думи и наистина да се разкаем за греховете си. Когато това стане, молитвата ни ще се издигне пред Бога като приятно духовно кадило и Господ ще ни чуе и ще изпълни нашите просби.

Възлюбени в Господа братя и сестри! Живеем в тежки времена, времена на изпитания. Ако сме с Бога, Той ще ни прибере на Ноевия ковчег – Своята Църква, и всичко ще премине безметежно. Но ако се отдалечим от Него – то горко ни! Затова, нека не се плашим – с нас е Бог! А щом с нас е Бог, от какво трябва да се боим? Да усилим вярата си, любовта си, да изкореним всичко онова, което погубва и душата, и тялото ни и с твърда, непоколебима вяра да вървим по пътя, който ще ни отведе и до светото Причастие; пътя, по който ще стигнем до Господа, Той ще ни помилва бащински по наведената в разкаяние глава и ще ни каже: „Чедо, молитвата ти беше чута, седни и вечеряй с Мене!“. Разбойникът чу Христовите думи „Днес ще бъдеш с Мен в рая“. Колко повече ние, Христовите ученици, Христовите последователи, които по Божията милост сме допуснати да седнем и вечеряме с нашия Господ, ако пристъпим достойно, ще чуем тези заветни думи. Това е и целта на всекиго от нас. Няма човек без грях. Но ако изпълним сърцето си с покаяние и любов, то Господ ще ни прости всичко и ще ни приеме в Своето Царство“.

Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай над боголюбивия народ от Пазарджишка духовна околия. Той преподаде и дадената от правоправещия архиерей на Пловдивска епархия прошка на всички, като същевременно изпроси от негово име прошка от свещениците и миряните. Епископ Яков увери, че макар и на болничен одър, митрополит Николай не ни забравя и се моли за нас и призова да усилим и ние своите молитви за архипастиря ни в този труден за него момент, та в скоро време отново всички заедно да застанем на молитва пред лицето на Бога.

След това всички минаха и се опростиха взаимно, тъй като във вчерашния ден епископ Яков присъства на вечернята с взаимно опрощение в митрополитския храм „Св. вмчца Марина“ в престолния за епархията ни град Пловдив, а всеки от свещениците отслужи последованието в храма на своето енорийско служение.

На 1 март - Неделя Сиропустна, вечерта,  митрополитският храм „Св. вмчца Марина” в град Пловдив беше изпълнен с духовници и миряни, дошли, за да участват в богослужението, по време на което се пее велик прокимен и се чете молитва на св. Ефрем Сирин, придружена от земни поклони. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений отслужи архиерейската празнична вечерня.

С архиерея съслужиха: Негово Преосвещенство Константийски епископ Яков - архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, Негово Високопреподобие архимандрит Висарион - архиерейски наместник на Смолянска духовна околия, йеромонах Максим, свещеноиконом Деян Стоенчев и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. 

Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св.ап.Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

На богослужбата присъства и кметът на града г-н Здравко Димитров.

По време на изпяването на първата самогласна стиховна стихира цветното храмово и свещеническо облачение бе подменено с черно. Така Църквата и чрез нашите сетива ни напомня за настъпилия велик пост, време за покаяние.

В края на вечернята епископ Арсений огласи архипастирско слово от името на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

След словото, всички в храма пристъпиха един към друг, за да се опростят.

Евангелското четиво в последната неделя преди началото на Великия пост ни припомня Господните думи от проповедта на планината „ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви...“(Мат. 6:14-15). В този ден, наречен Неделя на прошката, светата Православна църква призовава своите верни чеда към прощаване прегрешенията на ближния, с които той волно или неволно ни е оскърбил, та с очистени сърца да влезем в попрището на подготовката за посрещане светлото Христово Възкресение. Тогава благочестивите християни за последен път преди Пасха ядат мляко и млечни храни.

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай празничната света Литургия в катедрален храм „Успение Богородично“ гр. Пазарджик беше отслужена от Константийския епископ Яков – викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджик, в съслужение с прот. Боян Кочев, енорийския свещеник в храма свещ. Димитър Попов и дякон Николай Ангелчов.

Божият народ дойде да съмолитства с духовниците и да изпроси за себе си и близките си духовни и телесни сили за предстоящото време на Великия пост - време на поглеждане в себе си и опознаване собствената си греховност, време на покаяние и откъсване от земното, време на борба против страстите и против „началствата, против властите, против светоуправниците на тъмнината от тоя век, против поднебесните духове на злобата“(Еф. 6:12). Верните Христови последователи издигаха умовете и сърцата си към Спасителя и Неговата Пресвята Майка, търсейки сили и подкрепа в нелекия, но спасителен път на примирение с Бога, със собствената си съвест и с ближния.

По време на причастния беше прочетена проповед върху евангелското четиво на Неделята.

В края на литургията епископ Яков се обърна към вярващите и каза: „Днес, когато се намираме на прага на Великия пост, ние се събрахме в дома Божи, щото да молим Всеподателя Бога да излее преизобилно Своята благодат към нас и нашите близки, да ни укрепява през време на поста, да ни дава сили, за да можем не с тегоба, а с лекота да носим този малък подвиг, който да принесем на Христос; с радост да се изпълват сърцата ни и да бъдат обърнати не към земните съкровища, а да събираме небесни богатства. Защото, както чухме, че ни увери Христос, където е богатството ни, там ще бъде и сърцето ни. Нека през този пост събираме наистина само небесни съкровища, които никоя сила не може да погуби.

Братя и сестри! Нека не бъдем лицемери, постът ни да не е за пред човеците, не те да ни хвалят или ние да се хвалим, защото Небесният ни Отец вижда всичко скришно и когато устата ни изрича „Прощавам ти!“ на някой наш събрат, а сърцето ни стои далеч от тези думи, то тогава Господ вижда нашето лицемерие. Брата си можем да заблудим, но Бога – никога. И когато не сме се примирили с брата си, когато не сме се опростили, когато сме го осъдили с висока мяра, то как да застанем пред лицето на Бога и да искаме прошка за нашите съгрешения, които са много повече от прегрешенията на ближния против нас. Нека в предстоящото време се изпълваме с Христовия дух, с Христовата любов – нелицемерна, неподправена, любов, която цари между Трите Лица на Светата Троица. И ако изпълним това, то тогава Бог, като любящ Баща ще ни помилва и ще ни каже: „Ела, седни на Моята трапеза!“. А когато седнем на Господнята трапеза да вечеряме с Небесния си Отец, то ще приемем в себе си светите Дарове на Неговото пресвято Тяло и драгоценна Кръв, които той проля на Кръста за нас. Тези свети Дарове унищожават всеки наш грях, всеки помисъл, всичко онова, което е вредно не само за душата, но и за тялото ни. Когато това стане и православният християнин бъде допуснат на Господнята трапеза, то сърцето му винаги ще пее: „С нас е Бог, вразумете се народи и се покорете, защото с нас е Бог!“. А когато с нас е Бог, никой и нищо не може да ни надвие. Нищо земно не може да ни погуби. Нека през време на поста често се сещаме за това песнопение, което всяка вечер в храмовете ще се пее и ще видите как поднебесните сили ще отстъпят и ще бъдат победени. Нека не допускаме съмнение в нас. Да си спомним, че светият апостол с вяра тръгна по водата, но когато съмнението влезе в сърцето му, той започна да потъва. Това е нашият пост, нашият живот – имаме ли вяра, нищо не може да ни уплаши. Подложим ли на съмнение вярата си, то тогава потъваме. Кормчия на новия Ноев ковчег – светата Църква, е Сам Господ и Той ни води към спасението. Нека стоим с твърда вяра в нея, придружена с покаяние и любов към Бога и ближния, и тогава никой и нищо не може да ни навреди. Моля Христа да даде всичко това на всекиго от нас, да можем с твърдост във вярата, без колебание, да понесем всички изпитания, които Господ ни е подготвил, защото знаем, че и косъм няма да падне от главата ни без знанието на Бога. Нека Господ ни дава силна вяра, щото светото Причастие да служи за наше спасение; да ни дава покаяние, щото да виждаме собствените си грехове, а не тези на брата си и така заедно да вървим по пътя на спасението“.

Епископ Яков поиска прошка от всички присъстващи, ако някого с нещо е оскърбил, като увери, че в сърцето му няма нищо против никого и няма нищо какво да прощава, но ако все пак в него има нещо останало, което той да не усеща, то да бъде простено на всички.

Накрая владиката преподаде архипастирския благослов на Пловдивския митрополит Николай.

Празникът завърши с многолетствие.