На 1 ноември – Денят на народните будители - в зала „Съединение” на Регионалния исторически музей- гр. Пловдив, се състоя празничен концерт, посветен на 1100 години от успението на св. Климент Охридски. Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивският митрополит Николай, бе почетен гост на концерта, организиран от църковното настоятелство на храм „Св. Климент Охридски” в кв. „Христо Смирненски” в Пловдив. Зрителите се зарадваха на богата и съдържателна програма. Най-напред те видяха уникалните изпълнения на невръстните деца от неделното училище, които изпълниха тропара на Св. Климент Охридски. Пианистката Евгения Тагарева представи своята авторска композиция за пиано „Българският дух”. Ученичката Зорница Георгиева изсвири виртуозно на цигулка композиция от Обер. Митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев изпълни прекрасно църковни песнопения от службата на Св. Климент Охридски. Свещеноиконом Кирил Давидов представи на старобългарски език откритите неотдавна „Предпразнични трипесници – канони за Рождество Христово” -уникални авторски произведения на Св. Климент. Представлението завърши с български народни песни, изпълнени от фолклорния ансамбъл „Тракийска младост” на СОУ „Любен Каравелов”.

  „Никой благоразумен човек няма да забрави езика си, да потъпче културата си, да пренебрегне традициите си или да ненавижда светините си. – каза в своето приветствено слово Негово Преосвещенство епископ Арсений.- Днешният празник е празник на всички веролюбци и всички родолюбци. Днес е празникът на народните будители, който вдъхновява нашето сърце и възвисява нашия дух, защото е празник, събудил националната съвест, възкресил нашата история и запазил нашата култура. Ако един народ забрави историята си, той няма да има ясно бъдеще и перспектива в бъдещето, защото миналото – това е основата, фундаментът на нашия народ, а бъдещето – това е утехата му. Честити сме всички ние, които не сме забравили историята и традициите си, спомняйки си за един велик будител – титан в своето величие на дух, на вяра, на просвета – Охридският архиепископ Климент.”

  Епископ Арсений благодари от името на Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай на всички, които са се потрудили и организирали тази прекрасна празнична вечер.

  Концертът бе организиран с любезното съдействие на Регионалния исторически музей – гр. Пловдив, общинското ръководство на район „Западен” в гр. Пловдив, Библиотеката и Музикалната школа при Народно читалище „Христо Г. Данов” и СОУ „Любен Каравелов”.

   В навечерието на храмовия празник на Кукленския манастир „Св. св. Козма и Дамян”, на 31 октомври Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи в светата обител празнична вечерня с петохлебие. Молитвено съучестие взе Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит. С правоправящия архиерей на епархията съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев – епархийски духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Георги Тодев – архиерейски наместник на Хасковска духовна околия, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и свещеници от гр. Пловдив. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св.ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

   Митрополит Николай се обърна към верния Божи народ с думите:

„Боголюбиви братя и сестри, след като Бог ни посети със своята милост и щедрости с чудни събития в църковния живот на епархийската ни света Църква – посрещнахме светите мощи на св. архиепископ Лука - церител и помощник за всички страдащи от различни болести като облекчава страданията, болките, мъките, ето, днес Бог ни ощастливи да се качим на това място високо в планината, изкачвайки се над суетата на своето ежедневие и доближавайки се духовно с молитва до Бога, да се докоснем с душа и сърце до святите образи на дивните Божи угодници Козма и Дамян – целители, чудотворци, безсребреници, ревностни служители на живия Бог, Лекарят на лекарите, който изцелява всяка немощ у човека.”

   Митрополит Николай пожела на населниците на Кукленската света обител и на всички благочестиви християни благодатното застъпничество на Светите безсребреници Козма и Дамян Асийски и по техните молитви Бог да даде здраве, изцеление от болести и душевно спасение на всички ни.

   На 1 ноември, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений отслужи архиерейска св. Литургия в Кукленската света обител „Св.св. Козма и Дамян” по случай нейния храмов празник. С викарния епископ на Пловдивска митрополия съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев – епархийски духовен надзорник при Пловдивска митрополия, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангел и свещеници от   Пловдивска епархия. Митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев украси светата богослужба с изключителните си песнопения.

   Негово Преосвещенство епископ Арсений ръкоположи Александър Иванов Ангелов от с. Градина за дякон.

   Стотици миряни се стекоха в този ден в Кукленската света обител с благоговение и горещи молитви към Всеподателя Бога и светите безсребреници и чудотворци Козма и Дамян Асийски. По време на Причастния канон епископ Арсений произнесе проповед, в която каза:

„Днес основната ни задача е духовно да изцерим нашето общество, приближавайки го към Църквата Божия, към Господа Иисуса Христа, правейки го причастник на Светите Тайни и вечния живот. И затова трябва да благовестим на света. Всеки от нас е призван към това свидетелство. Ние понякога мислим, че само на свещениците или архипастирите им е възложена тази голяма отговорност. Не, на всеки от нас. Всеки от нас трябва да благовести и за Възкресението Христово, и за тези благодатни Дарове, които ни дава Господ в Тайнството на Църквата и които коренно изменят нашия живот.

Днес ние с особена сила си припомняме необходимостта от това духовно изцеление в Христа. Ето например ставаме свидетели на вилнеещата духовна зараза сред нашия народ и особено сред подрастващата младеж. Чрез училището се внушава програмата „Всичко е позволено” и че нравствените норми на народа ни са отживелица от тъмното минало. През последните години в страната ни се появиха все повече т.нар. празници, на които от самото им име се вижда, че нямат нищо общо с традицията и с духовността на нашия български народ. Един от тях е Хелуин. Независимо дали искаме или не, той придобива все по-голямо присъствие в живота ни. Чуваме по радиото, гледаме по телевизията, четем в пресата, че се организират развлечения, срещи, забавления на децата в училище. Дори се говори, че учителите организират за учениците партита на Хелуин. Вярно е, че християнският празник Все Светих се празнува и от Православната църква в Първата неделя след Петдесетница и се е отбелязвал по същия начин до VІІІ в., когато папа Григорий ІV решава да го премести на 1 ноември. Но за съжаление между Всех Светих и днешния Хелуин няма нищо общо. Днес Хелуин означава забавление, зловещи шеги и вицове, а хората, които участват в тях, са облечени като вещици, върколаци, скелети, чудовища от всякакъв вид. Децата почукват на вратата на съседите и питат: „Дяволия или почерпка?” Този въпрос е поставен като заплаха. Ако съответният човек откаже да им даде сладкиш или почерпка, те ще му направят пакост, ще му отмъстят.

Какво се крие зад гърба на тази проява и на този празник Хелуин? Първо трябва да се каже, че този „празник” няма нищо общо с духовността, вярата и традициите на нашия народ. Той има повече неща с езическите практики и ритуали, отколкото с православната вяра. Най-големият проблем на този псевдопразник е, че с него се изопачават основни идеи на християнството като култа към починалите и учението за живота след смъртта. Преобличането в гротескни герои внушава идеята, че през нощта на 31 октомври призраци се връщат от онзи свят и върлуват сред хората, всявайки в тях страх и ужас. Но тази идея е чужда на Евангелието. От страниците на Свещеното писание ние виждаме, че Бог е приготвил специално място както за праведните, така и за грешните. Душите след смъртта и Божия съд не се връщат на земята и това е показано в притчата за богаташа и бедния Лазар, в която се казва: „ па освен това между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават”.

Следователно душите не могат да се движат по своя воля, но остават според делата им или във вечното блаженство, обещано от Бога, или във вечно съществуване в страдания далеч от Бога.

В никакъв случай починалите не се възприемат като духове, които не могат да намерят покой и затова не могат да намерят покой на земята.”

     След края на св. Литургия по стара традиция всички присъстващи се отправиха към лековитото аязмо в тържествено литийно шествие, предвождано от високо вдигнати хоругви и чудотворната икона на Св.св. Козма и Дамян. Пред образите на светите безсребреници и чудотворци Негово Преосвещенство епископ Арсений отслужи водосвет .

        Многолетствие провъзгласи митрополитският протодякон Илиян Александров.