На 30 октомври 18 преподаватели по православие от Пловдивска епархия се отправиха на тридневно поклонническо пътуване в Северна България. Те посетиха някои от най-известните и забележителни църкви и манастири край Велико Търново. Пътуването бе организирано по инициатива на Културно-просветния отдел на Пловдивската митрополия и се осъществи с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.

    Преди тръгването свещеноиконом Еленко Йосифов отслужи молебен в митрополитския храм “Св. вмчца Марина”. Първото място, което учителите по религия посетиха, беше Килифаревския манастир “Рождество Богородично” – един от най-големите  културно-просветни центрове у нас по времето на Втората българска държава. Основаването на манастира се свърза със св.Теодосий Търновски, който търсил усамотено място като последовател на св. Григорий Синаит. Скоро светата обител се разраснала и с грижите на цар Иван Александър били построени много нови сгради. Там се превеждали богослужебни книги, жития на светци, хроники и сборници. Славата на манастира надхърлила пределите на България и неговите преводи стигнали до Сърбия и Русия. В края на живота на св.Теодосий там имало 460 монаси, сред които бил и бъдещият патриарх Евтимий. Както почти всички други манастири, и Килифаревският бил разграбен и опожарен от турските нашественици и запустял за близо три века и половина. Днешният манастир започнал започнал да се възобновява в началото на ХVІІ в, когато била построен храмът “Рождество Богородично”. 

Учителите по религия присъстваха на вечернята и се поклониха на светините в прекрасната църква “Св. Димитър”, построена от майстор Кольо Фичето през 1840 г.

   На следващия ден поклонниците от Пловдивска епархия влязоха със смирение и благововение в митрополитският храм “Рождество Богородично” във Велико Търново, издигнат на мястото на катедралата, разрушена при земетресението от 1913 г. и свързана с много значими събития от българската история. Учителите видяха стенописите от средата на ХХ в., изобразяващи покръстването на българите, изпращането на патриарх Евтимий на заточение и образите на светите братя Кирил и Методий и техните ученици.  

   Пътуването на преподавателите по религия продължи в Арбанаси, където имаха радостта да видят нови прекрасни църкви и манастирите “Св. Николай Чудотворец”  и “Света Богородица”, известни и със своите чудотворни икони с образа на Божията майка – Пресвета Богородица.  Предание гласи, че при опожаряването на манастирите  от турците, монашеското братството малко преди да бъде погубено от безбожните нашественици, заровило икона на Св. Богородица в пясък. Тя е открита много години по-късно от млад момък, който чул стонове и ридание из под земята близо до руините на опожарения храм. Момчето извикало други християни и открили иконата, която нарекли “Плачещата”, както е известна и до днес. Все повече хора от цяла България се стичат да се поклонят на образа на великата Закрилница и попросят от нея  духовно и физическо спасение и изцеление, както направиха и поклонниците от Пловдивска епархия. В манастира “Св. Николай Чудотворец” те се докоснаха и чудотворната икона на св. Никола, също известна със изцеление на всякакви недъзи по благодатното небесно застъпничество на Св. Николай Чудотворец. 

   Преподавателите по религия имаха духовната радост в този ден да видят и Лясковския манастир “Св. св. Петър и Павел”, известен още от времето на братята Асен и Петър – първите български царе от династията на Асеневци. Разположена на високо плато недалеч от Велико Търново и Лясковец, светата обител е в била в центъра на средновековна българска крепост, в която е протекла подготовката за въстанието на Асен и Петър. За съжаление тя също е разграбена и изгорена след 1396 г., когато България пада под османско владичество. Легенда разказва, че някой си богат българин Боян построил отново манастира и избягал във Влашко. Гръцки владика обаче изгонил българските монаси, забранил проповедите на български, а богослуженията се извършвали на гръцки език. Минало много време, преди българските монаси да се завърнат там. Многократно пален и опустошаван, манастирът е въздигнат отново през 1662 г. и получил скъп дар от руския император Петър Велики - позлатено Евангелие. Тук многократно и тайно е била преписвана “История славяноболгарская”, а вратите на светата обител са били отворени за Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Георги Раковски и много други  български просветители и будители, но и за бунтовници, организатори на въстания  и борци за нашето освобождение. След като извоюваме църковната си независимост, в светата обител митрополит Иларион Макариополски създава първото духовно училище у нас през 1874 г. Семинарията съществувала до 1885 г. По времето на Стефан Стамболов тук е бил заточен и великият митрополит Климент (Васил Друмев) заради своето забележително слово на Неделя Православна през 1893 г., в което се казва: “Има Православие у нас, има български народ; няма Православие — няма български народ!"

   След Петропавловския манастир, както е известна още Лясковската света обител, преподавателите по религия се отправиха към друга светиня край старата българска столица – Преображенския манастир. Манастирът “Св. Преображение Господне” също е бил важно книжовно средище в миналото ни, основан още през ХІ в. като метох на Ватопедския манастир в Света Гора. Известен е с и уникалните стенописи на големия български художник и иконописец Захарий Зограф от Самоков, който се трудил над тях цели 3 години и накрая дори оставил за спомен свой автопортрет. Най-известната изобразена от него сцена е Страшният съд, на която се виждат праведниците от дясната страна на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и многобройните страшни наказания, които очакват крадците, предателите и прелюбодейците, магьосниците и други грешници. Всички поклонници, които идват в манастира, няма как да не се изумят и от чудото, станало неотдавна – огромна скала пада в манастирския двор и точно преди събори църквата, се разцепва на две части, отдалечени на сантиметри от стените на храма.

   На третия и последен ден от това прекрасно и благодатно пътуване поклониците от Пловдивска епархия се поклониха на светите мощи и икони в прекрасния Соколски манастир “Успение Богородично”, разгледаха с интерес забележителностите на гр. Трявна и възрожденския "Етър" край Габрово.  Преди да пристигнат в Пловдив, поклониците с благоговение разгледаха и Шипченския манастир “Рождество Христово”.

   Пътуването без съмнение обогати преподавателите по религия от Пловдивска епархия. Те видяха отново не само уникалната красота на България, но и разбраха колко силна и непоколебима вяра са имали техните предци, как един беден, измъчен и поробен народ е бил готов на всички лишения, за да има своите църкви и манастири, в които да се служи и прославя Пресветата Троица и се съхрани и умножи светата православна вяра. Велико Търново и неговите околности наистина могат да се нарекат българската Света гора – никое друго място у нас не е дало толкова много на нашата история и култура, а построените 12 манастира край старата столица след възцаряването на Асеневци и общо 20 в околностите й са били и си остават неразрушима крепост и на Христовата вяра, и на българщината. Може би учителите по религия ще заведат скоро своите малки възпитаници по тези свети места, а ако не го сторят, най-малкото ще им разкажат за тях и за Божият промисъл да живеем в една от най-красивите страни на света. И разбира се – за съкровищата и чудесата на благодатната и спасителна света православна вяра. 

      В деня, в който честваме паметта и просим небесната закрила на св. великомъченик Мина Котуански – 11 ноември, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений, викарий на Пловдивския митрополит, отслужи архиерейска св. Литургия в храм „Св. св. апли Петър и Павел” в гр. Пловдив. В този храм има чудотворна икона на Св. Мина, както и параклис, посветен на светеца. С владиката съслужиха свещеноиконом Деян Стоенчев – духовен надзорник при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом  Тодор Тодоров  - председател на храм „Св. св. апли Петър и Павел”, митрополитският протодякон Илиян Александров, митрополитският дякон Ангел Ангелов и свещеници от града. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

      Стотици благочестиви християни  бяха изпълнили храма в този ден. В края на св. Литургия Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений  произнесе проповед за живота и безграничната вяра на великия и безстрашен Христов воин – св. вмчк Мина, в която каза още:

 „Представете си,  че някой поданик на богата и мощна държава получава прием от нейния цар. Царят милостиво го приема в своя дворец и дори  му обещава, че ще изпълни всичко онова, което попроси от него, та дори и постоянен достъп до царските му палати. Но поданикът, придружаван от бляскавата царска свита, застава пред царя и го моли за паница леща, за няколко лева или в най-добрия  - случай да му дадат от трохите.

Поданикът – това сме ние, повечето днешни православни християни, прилепнали към праха и пръста на тукашните земни блага. Царят – това е Господ Бог, а свитата – неговите ангели и светиите. Бог, Пресвета Богородица, ангелите и всички светии слушат нашите прошения и молитви, очаквайки от нас да им се помолим за нещо наистина стойностно, многоценно и непреходно. Например – да станем по-добри, да получим вечните нетленни блага на Царството Небесно. Но ние занимаваме Бога с други неща. Ние занимаваме неговите Светии единствено или предимно със земни, суетни неща – молим ги богатство, за пари, за къщи, за добре платена работа, за благополучие, та дори и за късмет.  Така например на днес честваният светец – св. великомъченик Мина – се молим и сещаме за него когато загубим някаква скъпа вещ, документ или пари. Споменаваме го в нашите молитви и за късмет, женитба, за семейно благополучие и здраве. Трябва да се молим на този светец, а и на всички други светци, най-напред за духовен напредък, който се състои в изпълнение на Божиите заповеди и в побеждаване на греховете, на нашите греховни привички и наклонности. Нека му се молим за намиране на единствено истинската православна вяра и църква и за утвърждаването им в тях, а след това за намиране на загубените си вещи. Нека най-напред се молим на Христа Бога да ни намери, скитащи в пустинята на света, и ни върне в Своето стадо, в Своята кошара – Църквата, а сетне за всичко останало.”

        Като припомни най-важните моменти от житието на св. вмчк Мина, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений разказа и за многобройните чудеса, случили се от древността до днес на хиляди благочестиви християни с благодатната закрила и покровителство на светеца. След края светата богослужба  епископ Арсений произнесе молитва пред иконата на св. Мина.  Викарният епископ преподаде архипастирския  благослов  и поздравите на правоправящия архиерей на епархията  Негово Високопреосвещенство митрополит Николай по случай втория храмов празник.

     Последованието на свещеническото опело бе извършено на 8 ноември в храм „Св.Георги” в село Чалъкови, община Раковски, с благословението на Пловдивския митрополит Николай от викарния епископ Арсений заедно със ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия и митрополитския протодякон Илиян Александров.

   Множество признателни енорияши, духовни чада на новопредставилия се отец Петър, бяха дошли, за да изпратят по пътя на вечността своя многообичан пастир и наставник във вярата.

Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений се обърна към многобройното опечалено събрание и определи кончината на енорийския свещеник като загуба на епархийската ни Църква, загуба на скъп съработник на Божията нива.

   Свещеник Петър Петров е роден на 21 юни  1959г.

   Ръкоположен е за дякон на 19 октомври 1998г.в храм „Св.Иван Рилски” в град Пловдив и през същата година на 26 октомври е ръкоположен за свещеник от приснопаметния пловдивски митрополит Арсений.

    Назначен е в храм ”Св.Георги” за председател на църковното настоятелство и за енорийски свещеник.

    До последния си дъх служеше ревностно като грижовен пастир за енорията си в този храм.

„Нашият скъп покойник имаше страх Господен, изпълняваше Неговите заповеди. Голяма утеха за нас и за вас, и за всички   е, че неговата хвала със спомена за неговата доброта ще пребъдва вечно”- каза в своето искрено и прочуствено  слово владиката.

     Бог да го прости!  Вечна и блажена да бъде паметта му!”