На 26 февруари се навърши една година от канонизацията на Богучарския архиепископ свети Серафим Софийски Чудотворец. В памет на небесно просиялия дивен Божи угодник с благословението на Негово Светейшество Българския патриарх Неофит Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, възглави архиерейска света Литургия в храм „Св.Николай Чудотворец” в София, подворие на Московския патриарх и на цяла Русия в България. С архиерея съслужиха йеромонах Зотик Гаевски- секретар на Руското Подворие в България, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - духовен надзорник при Пловдивска митрополия, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Иван Иванов, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов от Пловдивска митрополия. Песнопенията изпълни църковният хор при храм „Св. Николай Чудотворец“ с диригент Василена Ченова-Стефанова. 
Много благочестиви миряни бяха дошли да почетат паметта на Св. Серафим. Някои от тях пристъпиха с вяра и благоговение към Светите Тайни Христови. В края на светата Литургия Знеполският епископ Арсений се обърна към тях с думите:
"В днешния неделен възкресен празничен ден с особена тържественост чрез богослужения, чрез песнословия и с химни духовни ние отбелязваме паметта на дивния Божи угодник и чудотворец св. Серафим Софийски. Пред нашия духовен взор се изправя кротък, благ, изпълнен с вътрешна сила и благодат, любвеобилен и жертвен архипастир, наш любим отец – светител Серафим. Какво е лежало в основата на неговия дивен живот? Св. Серафим е образец на кротостта, защото той е бил и правило на вярата. Но се случило така, че тази чиста и свята вяра, имаща за източник Божественото откровение, т.е самия Бог, се подхвърлила на опити да й изменят, да я разрушат или да привнесат в нея някакво греховно човешко измерение. Св. Серафим се явил активен борец за съхранение чистотата на светата Православна вяра. Всички добре знаем, че той изобличил лъжеучението и лъжемъдруването на софийната ерес и ереста на икуменизма. „Като знаем същността и целите му, казвал св. Серафим, изцяло да отхвърлим икуменизма, защото той носи в себе си отстъпление от православната вяра, предателство и измяна на Христа.”
Св. Серафим се явил като непоколебим страж, верен защитник на чистотата на светата вяра – такава, каквато са ни я преподали Светите отци и учители на Църквата. С това св. Серафим станал пример за нас как трябва да се пази съкровището на вярата, как трябва то да се положи в основата на нашия живот, за да стане норма в него. Тази вяра трябва да бъде чиста, непомътнена, „непомъдрена” от човешки, философски и лукави мъдрувания, за да я „осъвременят”. Ние добре знаем, че „всяко нововъдение в православната вяра е от лукавия”, както казва св. Серафим. Възприемайки я чрез съвременните знания, през призмата на своя светоглед, ние не трябва в никакъв случай да я изменяме, да я изопачаваме или привнасяме в нея каквото и да било свое или чуждо философско мъдруване, чуждо на православното учение. Именно това ни учи св. Серафим – че този източник на Божествената мъдрост, който се открива само в светата Православна вяра, ние трябва да изповядваме безстрашно. Затова когато помним заветите на св. Серафим и когато се стараем да подражаваме на примера му, тогава ще бъдем достойни негови чада.
И в днешния празничен ден, когато тържествуваме неговата памет, нашата молитва към св. Серафим е да бъдем благоразумни, да пазим и съхраняваме светата Православна вяра, да строим своя живот върху твърдата основа на тази вяра, върху вечните и неизменни истини, които Бог сам дал на човека за негово щастие, да строим своя живот, изпълнен с духовна сила, с мъдрост, за наше щастие, за наше благополучие и спасение.”
Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитския протодякон Иван Иванов.
След това в криптата на храм „Св. Николай Чудотворец”, където се намира гроба на св. Серафим, бе отслужен молебен, предстояван от Негово Светейшество патриарх Неофит. В съслужение с първойерарха на Българската православа църква бяха Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, Тихвински и Лодейнополски епископ Мстислав от Руската Православна Църква - Московска Патриаршия, Мелнишки епископ Герасим - главен секретар на Светия Синод, Браницки епископ Григорий - викарий на Софийския митрополит. Беше осветена нова икона на св. Серафим, която ще стои над гроба му. Архимандрит Филип Василцев - предстоятел на Подворието на Московския и на цяла Русия патриарх в София , помаза миряните с осветен елей от кандилото при гроба на новопросиялия светец Серафим Чудотворец.
На 19 февруари, Неделя Месопустна, когато се навършиха 144 години от обесването на йеродякон Игнатий – великият Апостол на свободата Васил Левски, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи архиерейска св. Литургия и панихида в храм „Успение Богородично” в гр. Карлово. С владиката съслужиха Знеполският епископ Арсений - викарий на Пловдивския митрополит, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев - духовни надзорници при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Марко Марков, архиерейски наместник на Карловска духовна околия , храмовото духовенство и митрополитският протодякон Илиян Александров. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. 
йеродякон Игнатий - Васил Левски бе поставен в средата на храма на маса, украсена богато с цветя. След края на светата Литургия Негово В
„Познаваме ли йеродякон Игнатий – Васил Левски, и изпълнили ли сме в живота си идеалите, за които той пожертва себе си? Ето, 144 години ние полагаме венци на всички негови паметници, скланяме глави пред подвига му, а той, йеродяконът Игнатий, записва в бележника си: „Народе…” – и оставя многоточие. Многоточие, което преминава през всички тези години и стига до нас, отеква в нашето съвремие като въпроси, зададени от самия апостол. „Народе, за тебе аз се борих, за тебе аз положих живота си на жертвеника на свободата, за теб аз исках да създам чиста и свята България”. Левски нарече своята свободна България „чиста и свята”, защото виждаше в нейните основи вградени добродетелите, които ни благовести Господ Иисус Христос в Своето Евангелие. Та нали преди да стане Левски, той беше йеродякон Игнатий – „много набожен и проникнат с мистичен дух” според писателя Тодор Влайков, „смирен и благочестив” в спомените на Господин Славов от Стара Загора.