Членовете на Св. Синод на БПЦ - Високопреосвещените митрополити Ловчански Гавриил и Пловдивски Николай, както и Знеполски епископ Арсений, първи викарий на Пловдивския митрополит, придружавани от ставр. иконом Вениамин Павлов, ставр. иконом Александър Величков и дякон Ангел Ангелов, бяха официални представители на Българската православна църква в богослуженията и празненствата, които се състояха в столицата на Казахстан Астана и град Алма-Ата по повод 145-та годишнина от учредяването на Туркестанската епархия – днес Митрополитски окръг на Руската православна църква в Република Казахстан. Поканата за тяхното участие бе отправена с официално писмо от главата на митрополитския окръг митрополитът на Астана и Казахстан Александър, който отбеляза и своя 60 - годишен юбилей. В първите дни на честванията присъства и архим. Теоктист Димитров, предстоятел на Българското подворие в Москва.

       Тържествата започнаха на 17 май с богослужение в Успенския катедрален събор в гр. Астана, в който бе донесена специално за историческия юбилей мироточивата икона на Пресвета Богородица „Смекчаване на злите сърца” с благословението на Негово Светейшество Московски и на цяла Русия патриарх Кирил. Поклонението пред чудотворната икона с образа на Божията Майка започна с литийно шествие от храм ДКЦ „Св. св. Кирил и Методий”, след което беше отслужен молебен, възглавен от митрополита на Астана и Казахстан Александър. В съслужение с него бяха Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивският митрополит Николай и Знеполският епископ Арсений, както и много архиереи, представители на поместните православни църкви.

     На 18 май в Успенския катедрален събор в Астана бе отслужена празнична архиерейска св. Литургия в чест на иконата на Божията майка „Неизчерпаема Чаша”. В светата богослужба съслужиха Високопреосвещените митрополити Пловдивски Николай и Ловчански Гавриил и Знеполският епископ Арсений заедно с архиереи от Руската, Антиохийската, Кипърската Украинската и Полската православни църкви. На богослужението присъстваха много официални гости – високопоставени държавни служители, посланници, извънредни и пълномощни представители. В края на богослужението архипастрите отправиха молитва за мир и края на междуособната война в Украйна.

      По време на своята визита в Астана гостите архиереи приети на 18 май от градоначалника аким Асет Орентаевич Исекешев.

     На следващия ден те посетиха концентрационен лагер от времето на СССР, известен като „Акмолинския лагер за жени, изменнички на Родината”, просъществувал от 1937 до 1953 г. 12 жени, между които една монахиня, разстреляни в лагера заради своята Христова вяра, бяха причислени към сонма на новомъчениците и изповедниците на вярата от Руската православна църква през 2000-та година. Гостите архиереи отправиха молитвите си за всички жертви и преследвани по време на атеистичния режим. По-късно те посетиха храма, посветен на Акмолинските новомъченици.

    На 19 май чудотворната икона на Св. Богородица „Смекчаване на злите сърца” бе посрещната в Иверско-Серафимовския женски манастир в град Алма-Ата. Под звуците на тържествен камбанен звън и песнопения във възхвала на Божията Майка, светинята се отправи с литийно шествие към храма в манастира, където бе отслужен молебен. В богослужението взеха участие митрополит Николай и епископ Арсений.

    На 20 май в кметството на столицата на Южен Казахстан – Алма-Ата, се проведе среща между архипастирите, участници в тържествата по случай юбилея на Туркестанска епархия, и ръководителят на изпълнителната власт на града аким Бауиржан Байбек.

    Духовните тържества, посветени на историческия юбилей, продължиха на 21 май в Иверско-Серафимовския манастир в Алма-Ата, където бе отслужена Божествена св. Литургия, възглавена митрополита на Астана и Казахстан Александър. В съслужение с него бяха Пловдивският митрополит Николай и Знеполският епископ Арсений заедно с десетки други архиереи, представители на поместни православни църкви и митрополитски окръзи на Руската православна църква.

    В същия ден се състоя среща във Возненеската катедрала в Алма Ата между митрополита на Астана и Казахстан Александър, Пловдивският митрополит Николай и и Тамасоският митролит Исайя от Кипърската православна църква, в която участва и Знеполският епископ Арсений. Срещата премина в братска обстановка, на която архиереите споделиха своя опит при осъществяване на благотворителни инициативи в епархиите си. В края на срещата митрополит Николай и митрополит Александър си пожелаха взаимно успехи в благословения труд и начинания.

    На 22 май, когато Руската православна църква чества Пренасянето мощите на Св. Николай Мирликийски Чудотворец, под открито небе пред Николския събор – един от най-старите храмове в митрополитския окръг, бе отслужена архиерейска св. Литургия, в която съслужиха Пловдивският митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений и ставр. иконом Александър Величков.

   В края на богослужението главата на Казахстанския митрополитски окръг митрополит Александър благодари сърдечно на гостите архиереи, свещенослужителите и всички участници в тържествата по случай 145-та годишнина от създаването на Туркестанска епархия.

Източник: http://mitropolia.kz/ru/video/5908-2017-05-26-09-34-38.html

С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Пловдивска света митрополия ще отбележи за пета поредна година 1 юни - Международния ден на детето – с тържество пред катедралния храм „Успение Богородично” в Пловдив. Деца от детски градини от район „Централен” ще изнесат празнична програма. Преди началото на тържеството Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, от 10. 30 ч. ще отслужи молебен за здравето, успеха и духовното възрастване на всички деца и техните родители и учители.

         На 40-я ден след Великден Църквата чества славното Възнесение Господне, когато нашият Господ и Спасител Иисус Христос Се възнесъл от Елеонската планина към небето при Своя Отец, благославяйки учениците Си и всички, повярвали в Него.

        На 24 май, в навечерието на празника, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений – първи викарий на Пловдивския митрополит, отслужи Празничната вечерня с петохлебие в храм „Св. Възнесение Господне” в Пловдив. В края на богослужението eпископ Арсений поздрави присъстващите еноариаши с предстоящия храмов празник и преподаде архиапастирския благослов на правоправящия архиерей на епархията.

        В деня на светото Възнесение Господне - 25 май - Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в едноименния храм в Пловдив. В съслужение с владиката бяха Знеполският епископ Арсений – първи викарий на митрополита, ставрофорен свещеноиконом Добромир Костов - протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев и свещеноиконом Деян Стоенчев - духовни надзорници при митрополията, председателят на храм „Св. Възнесение Господне” свещеноиконом Васил Кашоров, храмовото духовенство, свещеници от града, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни с празнично благоговение митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

       Стотици благочестиви християни, сред които и областният управител на област Пловдив г-н Здравко Димитров, изпълниха храма в този празничен ден, дошли с искрена вяра да съучастват молитвено в светата богослужба. Някои от тях след старателна подготовка пристъпиха към светите Христови Тайни. По време на богослужението Стилян от Пловдив бе постриган за четец и певец на Българската Православна църква. В края на светата Литургия Високопреосвещеният митрополит Николай сее обърна към всички с вдъхновено слово за големия Господски празник, в което каза:

     Възлюбени в Христа Бога братя и сестри, празнуваме великият празник Възнесение Господне – раздялата между Спасителя и Неговите ученици. Трогателна е въобще всяка раздяла с близки хора.

Тези, които бяха негови спътници през земния Му живот, които духовно се бяха сродили с Него и узнали от Божественото Му слово истината за вечния живот, с радост изпратиха своя Учител. Тяхната радост е била голяма. И е обяснимо защо. С Възнесението на Господа те окончателно затвърдиха своята вяра в Него – вяра като в Син Божи, в Спасител на света, както и надеждата си за успеха на предстоящата им мисия. Те си припомниха живота на своя Учител, Неговата дейност, Неговото учение, Неговите чудеса и напълно се убедиха, че Той наистина Е дошъл от небето. И Е дошъл за да подири и спаси погиналото. И че е свършил делото, що Отец му Бе дал да изпълни, и се завръща там, отгдето е дошъл – при небесния Свой Отец. Тяхната радост се е подсилвала и от уверението, което Сам Господ Иисус Христос им Е дал за тяхното бъдеще. „Отивам да ви приготвя място. И кога ида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Мене Си, за да бъдете и вие, дето съм Аз / Йоан 14:3/. Че Той ще бъде с тях и с вярващите през всички дни до свършека на света. Това особено усилва радостта им и ги изпълва с несъкрушима сила и светла надежда.

И действително, Той беше с тях през цялата им велика и неуморна служба – чак до мъченическата им кончина. Той не изостави всички техни приемници, всички мъченици, който дадоха живота си за Него. Той не изостави подвижниците, които се оттегляха в пустинята и пустите места превръщаха в райски градини, сред които с молитва и песен възхваляваха славата и всемогъществото на Твореца и Промислителя на всички.

Спасителят беше със своите последователи, със Светите Отци и учители църковни, със светителите и строителите на църковното дело през вековете. И понеже Той беше с тях, езическите идоли паднаха, езическият мрак се разнесе, гордите мъдреци сложиха своята мъдрост при нозете на галилейските рибари. А Евангелието Христово стана програма и пътеводна звезда на човеците. Иисус Христос Е бил и сега Е с всекиго, който го приема в своето сърце, живее с Него и върви по указания от Него път, единствено отвеждащ на Елеонската височина – планината на Светото Възнесение.”

Митрополит Николай припомни също, че пътят до Елеонската планина тръгва от Гетсиманската градина и преминава през Голгота. „Този път е пътят на духовната борба., на изпитанията, на Кръста. Това е пътят на саможертвата. Това е пътят на жертвата.”

      Архиереят призова и ние да вървим по този път, изоставяйки греховните си привички и склонности, които пречат да вървим нагоре. Той нарече себелюбието „греховно”. „Да се отречем от себе си означава да се отречем от своето собствено себелюбиво „Аз”. Да вземем кръста на изпитанията и страданията и да следваме Христа”- каза още Пловдивският митрополит, който поздрави всички присъстващи с празника и ги благослови. Той благодари на председателя на храма свещеноиконом Васил Кашаров за велепието на Божия Дом и за усилията, които полага за своите пасоми.

     Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров.