Обръщение на учителите, участвали в V-та конференция на преподавателите по „Религия – Православие” от Пловдивска епархия

       Уважаеми родители,

     Ние, преподавателите по „Религия – Православие” в училища в Пловдивска епархия, ви призоваваме в качеството си и на родители да положим съвместни усилия, за да спрем все по-нарастващата агресия в нашите деца, плод на бездуховност и най-вече от отсъствието на нашите традиционни християнски нравствени ценности. Обръщаме се към Вас, загрижени и разтревожени от многобройните случаи на престъпления, убийства и самоубийства, извършени от деца в последните месеци.  Трябват ли още невинни жертви, трябва ли да си отидат още деца, за да осъзнаем като общество, че нашето съвремие ги изкушава с многобройни съблазни и ги води по път без изход?  Живеем във времена на огромна духовна криза, в която се наблюдава разпад на традиционните нравствени ценности. Съвременните българи нямат доверие един в друг, семейните ни ценности са в упадък – както впрочем и голяма част от семействата, хората скърбят безутешно, убедени, че няма кой да им помогне и подкрепи в труден момент. Днес роптаем срещу всичко – работата  си, дома, съседите, климатичните промени,  държавата, Родината и т.н. и търсим причината за всичките си нещастия навсякъде другаде, но не и в нас самите.  Няма как родители, които самите са объркани, да възпитат децата си в каквито и да са нравствени ценности, освен материалните.

   Часовете по религия и православие и пътят към храма са шанс  да променим живота на нашите деца. Богопознанието е най-важното знание. Нищо по-важно няма от това едно дете да бъде възпитано в основните християнски  добродетели.  Защото децата, изучаващи религия, стават добронамерени, внимателни, толерантни, честни, трудолюбиви, отговорни, уверени в себе си, никога не губят надежда и се уповават на Бога. Те няма да се увлекат по сектантски псевдоучения или игри, призоваващи към самоубийства. Те винаги ще гледат с любов и разбиране към другия човек, защото любовта към ближния е най-голямата добродетел, както е казал нашият Господ и Спасител Иисус Христос (Мат. 22:35-40) . И също: „Който не люби, не е познал Бога, защото Бог е любов” (1 Йоан 4:8).

    Защо трябва да изгубим най-ценното – децата си, за да осъзнаем, че светата православна вяра  може да промени съдбата и на децата ни, и на обществото ни, и българската история дори.  Само и единствено православната вяра ни опази като народ и духовност през тъмните и страшни векове на чужди владичества. Нека да припомним завета на митрополит Климент Търновски (Васил Друмев) – словото, произнесено на 14 февруари 1893 г.:

    „ Да пазим Православието като очите си — това е най-висока и свещена длъжност на всеки честен българин.  Да се не лъжем, братие. Няма по-голямо зло, което би се нанесло на народът ни, от това — да не пазим и да не зачитаме вярата му, да посягаме на нея, защото поколебай ли се народът ни в праотеческата си православна вяра, сетнините от това не могат да бъдат други, освен разпокъсвание, нравствено умаломощение и най-сетне съсипия и загинвание. Да не забравяме, че посегателствата върху вярата на народът никогаж не остават безнаказани за самият народ: те поколебават твърдостта му във вярата и ако се продължават, могат да подкопаят и самото му съществование. 

Има православие у нас, има и български народ, няма православие, няма и български народ.”  

    Тези думи са неопровержима истина, скъпи родители, учители, политици, общественици и граждани на Република България,  която важи с голяма сила и днес. 

    В своето обръщение към българския народ св. Николай Велимирович казва: „ Твоята вяра те пази от всяко зло, българино брате. Винаги, когато те е притискала неволя, твоята вяра ти е помагала”.

     И също:

 „Зли ветрове те удариха от всички страни, българино брате. Усещаш ли? Виждаш ли? Чуваш ли?  Искат да угасят кандилото на вярата вътре в твоята душа. Искат да скъсат твоята връзка с твоите родители, с твоите предци, с твоята слава. Искат да те оставят във "външната тъмнина", без кандило и без божествен пламък в душата. Искат да те осиромашат и оголят, да ти опразнят душата и да я направят пуста.

Тези три ветрове са: неверието, кривоверието и маловерието.

Неверието иска да подсече корена на твоята душа. А щом е подсечен коренът, какви листа и плодове можеш да очакваш от дървото?

Кривоверието иска да изкриви твоето сърце и душа, и характер, както ги е изкривило у своите последовници.

Маловерието иска само да се наричаш християнин, но да не бъдеш такъв.”

      Ние учим децата Ви на добро и на любов към ближния. Защото Православие означава любов.  Ние с вас и с Божията помощ и закрила можем да променим всичко. Днес и сега.

  1. Красимира Брайкова СУ „Св. Константин - Кирил Философ” гр. Пловдив
  2. Красимира Йорданова СУ „Св. Константин - Кирил Философ” гр. Пловдив
  3. Кръстанка Станулова СУ „Св. Константин - Кирил Философ” гр. Пловдив
  4. Десислава Кръстева СУ „Св. Константин - Кирил Философ” гр. Пловдив
  5. Елена Костадинова СУ „Св. Константин - Кирил Философ” гр. Пловдив
  6. Катя Георгиева             ОУ „Петко Каравелов” гр. Асеновград
  7. Василка Добревска         СУ „Христо Смирненски” гр. Брезово   
  8. Маша Енчева      СУ „Христо Ботев” гр. Съединение
  9. Анка Арабададжийска    СУ „Христо Ботев” гр. Съединение
  10. Тошка Стоева       ОУ „Гео Милев” с. Белозем
  11. Живка Стефанова ОУ „Любен Каравелов” гр.   Хасково
  12. Добринка Илиева СУ „Н. Й. Вапцаров” гр. Хасково
  13. Нина Ванчева Неделно училище  при храм „Св. Димитър”  гр. Хасково
  14. Мария Горанова           ОУ „Богданица” с. Богданица  
  15. Теодора Оджакова СУ „ Отец Паисий” гр. Куклен
  16. Мария Личева СУ „Проф. д-р Асен Златаров”, ОУ „Св. св. Кирил и Методий” гр. Първомай
  17. Недка Чолакова Пловдивска митрополия
  18. Евгени Михайлов Пловдивска митрополия
  19. Йорданка Петкова ОУ „П. Славейков” с. Белащица
  20. Йорданка Милушева СУ „Св. Софроний Врачански” Пловдив
  21. Станка Георгиева СУ „П. Хилендарски”   Пловдив
  22. Екатерина Тошева ОУ „Св. св. Кирил и Методий” с. Труд
  23. Петко Димитров преподавател по религия гр. Хасково 
  24. Румен Хитов Пловдивска митрополия
  25. Росица Примовска Неделно училище при храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” гр. Смолян
  26. Соня Цветкова Неделно училище при храм „Св. Николай Мирликийски Чудотворец” гр. Смолян
  27. Цветана Кадьова ОУ „Св. Климент Охридски” гр. Пазарджик
  28. Румяна Зяпкова ОУ „Проф. Иван Батаклиев”   гр. Пазарджик
  29. Валя Пешева СУ „Д-р Петър Берон” гр. Пазарджик
  30. Живко Стоилов  СУ „Д-р Петър Берон”   гр. Пазарджик
  31. Виолета Точева ОУ „Кочо Честименски” с. Гелеменово
  32. Таня Димитрова с. Огняново гр. Пазарджик
  33. Йорданка Василева СУ „Христо Ботев”, ЦПЛР – Детски комплекс  гр. Септември
  34. Михаил Иванов Пазарджик
  35. Красимира Вътева СУ „Паисий Хилендарски”
  36. Камелия Славчева богослов
  37. Стоянка Вътева богослов
  38. Мариана Костадинова ОУ „Д-р Петър Берон” Пловдив
  39. Тодор Дапев СУ „Св. Константин – Кирил Философ” гр. Пловдив
  40. Теодора Йосифова храм „Св. Петка” гр. Пловдив
  41. Милена Кочева НУ „Васил Друмев” гр. Пазарджик
  42. Делян Тодев ОУ „П. Славейков” Димитровград
  43. Мариана Стоянова ОУ „ Христо Смирненски” гр. Пазарджик

Празник на св. мчци София, Вяра, Надежда и Любов

  dsc 7285    На 17 септември,  Неделя след Въздвижение, Църквата чества паметта на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Претърпели жестоки страдания заради спасителната Христова вяра, невръстните Вяра, Надежда и Любов и тяхната майка София, която гледала страданията на децата си, се увенчали с венеца на мъченичеството в началото на ІІ в.

     В този празничен ден с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. Петка” в Пловдив. С архиерея съслужиха ставрофорен свещеноиконом Τодор Хаджиев – протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при  митрополияτа, свещеноиконом Еленко Йосифов, председател на храма, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни смесеният хор при храм "Света Петка".dsc 7537

    Много благочестиви миряни пристъпиха благоговейно прага на Дома Господен, за да възнесат своите молитви към Всеподателя Бога и да почетат паметта на невръстните деца Вяра, Надежда, Любов и майка им София. С едно сърце и една уста боголюбивите християни изповядаха Символа на вярата и казаха Господнята молитва „Отче наш…”, съучаствайки молитвено в светата Литургия. По време на Причастния канон Преосвещеният епископ Арсений произнесе слово, в което разказа за подвига на светите мъченици и обърна особено внимание на кръстоносенето в живота на всеки човек и значението на Христовия Кръст. Преосвещеният епископ Арсений поздрави всички присъстващи с празника, преподавайки архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

Константийският епископ Яков благослови жителите на Девин

dsc01319      На 16 септември с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Константийският епископ Яков – втори викарий на митрополита, посети Девин и благослови жителите и гостите на китния родопски град. Заедно с него молитвите си за хората от града отправиха и протойерей Боян Кочев, секретар на Пазарджишка духовна околия, свещеник Любомир Чавдаров от катедралния храм "Успение Богородично" в Пазарджик и енорийският свещеник от храм "Св. Йоан Рилски" в Девин протойерей Тодор Веселинов.

     Посещението бе по покана на кмета на община Девин г-н Красимир Даскалов по случай откриването на реконструирания топлопровод за минерална вода от Беденски бани до град Девин. На церемонията по откриването присъстваха министър-председателят на Република България г-н Бойко Борисов, министърът на регионалното развитие и благоустройството г-н Николай Нанков, областният управител на област Смолян г-н Недялко Славов, евродепутати, народни представители, кметът на града г-н Даскалов, кметове на общини и населени места от област Смолян, интелектуалци, общественици, много жители и гости на града.dsc01340

     Богатата програма с много песни и танци от прекрасния български фолклор допринесе за празничното отбелязване на това важно за града и района събитие.

     След това духовниците се поклониха в храм "Св. Йоан Рилски", където още веднъж се помолиха на Всеподателя Бога за жителите на града.