Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай беше удостоен с орден „За дух и непреклонност” първа степен заради неговата позиция в защита на паметника на Альоша, категорично изразена по времето, когато се настояваше за демонтирането му. Това се случи по време на честванията, с които бе отбелязана  60-та годишнина от изграждането и откриването на внушителния монумент, посветен на загиналите във Втората световна война съветски войници и превърнал се в един от символите на град Пловдив.

     На 12 ноември Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи панихида в памет на милионите загинали воини през Втората световна война. Заупокойното последование се състоя пред паметника на Альоша на Хълма на освободителите в Пловдив, с което бе дадено началото на тържественото отбелязване на 60-та годишнина от изграждането на монумента, открит на 12 ноември 1957 г.

    С архиерея на епархията съслужиха  Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп - викарии на митрополита, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев - протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев - духовен надзорник при митрополията и митрополитският протодякон Илиян Александров.

   Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев. На богослужението присъстваха Н. Пр. Анатолий Макаров - извънреден и пълномощен посланик на Русия в България, Н. Пр. Владимир Воронкович - посланик на Беларус в България, полк. Виктор Адвеев - аташе по отбраната на Руската федерация у нас,   г-н Красимир Велчев - председател на парламентарната комисия по вероизповеданията и правата на човека, г-н Георги  Маринов, зам.-кмет на община Пловдив, ветерани от Втората световна война, г-н Георги Гергов - почетен консул на Руската федерация в Пловдив, народни представители, гости от Русия и Беларус, представители на патриотични организации, както и много граждани, дошли да почетат 60-та годишнина от откриването на паметника. Митрополит Николай се помоли за вечен и блажен покой на душите на всички руски, украински, белоруски и български воини, паднали по бойните полета през Втората световна война - най-кръвопролитната война в човешката история, отнела живота на повече от 100 милиони души. 

   По време на „Вечная памет” митрополит Николай прикади с тамян. След края на богослужението владиката и придружаващите го духовници се поклониха на паметника, издигнат за спомен на милионите знайни и незнайни воини, дали живота си във войната срещу хитлерофашизма.

   Честванията по случай 60-годишния юбилей на Альоша продължиха с тържествен концерт в Дома на културата „Борис Христов”, на който бяха наградени потомците на неговите създатели и защитниците му във времената, когато определени групи настояваха за демонтирането на монумента.

  За изключителни заслуги за опазването на паметника от разрушение, като представител на БПЦ и заради позицията на Пловдивския епархийски съвет в защита на паметника Альоша, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай беше награден с орден „За дух и непреклонност” първа степен от Фондация „Бъдеще за децата по света”. Наградата бе връчена от директора на фондацията г-н Христо Барутчиев. Архиереят се обърна към всички присъстващи с благодарствено слово, което бе прекъсвано на няколко пъти от  продължителни аплодисменти.

       „Паметникът „Альоша“ е паметник на безименния руски, украински, казахски, грузински и друг воин, който е изминал хиляди километри от родния си дом, водил е безбройни битки и е проливал несметно количество кръв, за да се възстанови мира в Европа – каза в словото си митрополит Николай. - Мир, впрочем, който трае вече повече от 70 години. Защо безименният миротворец Альоша да е лош? Защо да е виновен? Нима трябва да го презираме или подценяваме и обезценяваме заради това, че е дошъл от Изток, а не от Запад?  В западните страни има паметници на загиналите американски миротворци, в източните – на руските и други миротворци. Такава е историята, такива са фактите. Понеже в конкретния случай и едните, и другите са били достойни да се нарекат синове Божии, затова техните паметници и паметта за тях изобщо трябва да бъде пазена. Руските, украински, грузински, казахски и други миротворци от Изтока не са виновни за политическия режим, в който са живели и който за съжаление и в резултат на техните усилия е бил донесен и привнесен и у нас. Не са виновни за това, че са побеждавали един антихристиянски режим, бидейки изпратени на бран от един друг антихристиянски режим. Те за себе си са вършели Божие дело – възвръщането на мира в Европа. И затова им подобава вечная памят.”

    С различни възпоминателни отличия бяха наградени г-жа Тамара Аргирова, съпруга на главния проектант на паметника на Альоша инж. Георги Аргиров, бившият областен управител г-н Петко Царев - за заслуги за опазването на паметника, както и всички жители на град Пловдив за мъжеството и самоотвержеността, с която запазиха един от символите на града си от посегателство. Плакет от името на гражданите получи г-жа Савина Петкова - председател на общинския съвет на Пловдив.

         На 10 ноември, в навечерието на празника на великия страстотерпец и изповедник на спасителната Христовата вяра - св. вмчк Мина, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Знеполският епископ Арсений, първи викарий на митрополита, възглави архиерейска вечерня с петохолебие в храм „Св. апостоли Петър и Павел” в Пловдив. С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, ставрофорен свещеноиконом Роман Арнаучков, свещеноиконом Тодор Тодоров, председател на храма, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Илия Христев. Песнопенията изпълни митрополитският хор с диригент протопсалт Георги Радев.

       Множество боголюбиви миряни присъстваха на богослужението, дошли да почетат египетският воин св. вмчк Мина, да попросят неговото благодатно небесно застъпничество и се поклонят с вяра и благоговение на чудотворната му икона. В края на богослужението епископ Арсений припомни подвига на св. Мина, мъченията и непоколебимата му вяра. Архиереят поздрави всички с предстоящия празник, като благопожела св. Мина да бъде винаги пример за нас, християните от ХХІ век, и вдъхновител при изповядване на вярата ни. "Ограждайки се със силата на Божествената любов, ние да бъдем наистина Христови, да ни познаят по това, че имаме любов помежду си. Разликата между всички останали човеци и християните е любовта.  Вдъхновявайки се от жертвената любов към Христа на св. Мина, да бъдем негови подражатели - Христови раби, имайки любов помежду си." 

         В деня, в който  Светата Църква прославя и чества паметта на св. великомъченик Мина Котуански – 11 ноември, Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. апостоли Петър и Павел” в гр. Пловдив. С владиката съслужиха Преосвещените епископи Знеполски Арсений и Белоградчишки Поликарп, викарии на митрополита, ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом  Тодор Тодоров  - председател на храма, свещеноиконом Васил Кашоров, храмовото духовенство, свещеници от града, митрополитският протодякон Илиян Александров и дякон Илия Христев. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.

      Стотици боголюбиви миряни изпълниха велелепния храм, известен и с името „Св. Мина” заради благодатната чудотворна икона на светия старстотерпец в него, която в този празничен ден бе обсипана с много цветя  и облъхната с много молитви. Верният Божи народ съучаства в благодатта на светата Литургия, изповяда с едно сърце и уста Символа на вярата и каза Господнята молитва „Отче наш”. По време на богослужението дякон Илия Христев бе ръкоположен във втората степен на свещенството – презвитерската. В своето напътствено слово към него митрополит Николай изрази радостта си от това, че все повече млади хора искат да станат свещеници, но припомни огромната отговорност и трудностите, които ще имат в това служение. 

     „Пристъпи към него със страх Божий, с вяра и любов. Страхът Господен е в основата на всички добродетели. Бъди усърден в молитвата, търпелив в изпитанията и знай, че служението на Църквата в нашето съвремие е безкръвно мъченичество. Ще има и да страдаш, да търпиш упреци, хули, клевети, несгоди, обиди, присмех. Но ти никога не забравяй Пастиреначалника Господа Иисуса Христа, Който всичко претърпя. Не забравяй подвига на светите страдалци Христови, не унивай, имай търпение и знай, че Божията благодат възпълва онова, което не ни достига и лекува нашите немощи.”

     По време на Причастния канон вдъхновено  слово за живота, подвига, мъченията и чудесата на св. вмчк Мина произнесе ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев. Към светите Тайни Христови пристъпиха благочестиви християни, които се бяха подготвили старателно с пост и молитва. В края на богослужението Високопреосвещеният Владика поздрави отечески и вседушевно председателя на храма, църковното настоятелство и свещенослужителите.

      Духовното тържество завърши с многолетствие, провъзгласено от митрополитският протодякон Илиян Александров

          „Не нам, не нам, а имени Твоему!“ Никоя светска награда няма стойност, ако не е поднесена в името Господне, ако не се приема в името Господне и ако нейният смисъл не е да бъдат потвърдени и утвърдени непреходните християнски ценности и принципите, завещани ни от Спасителя на човешкия род Иисус Христос. Един от тези принципи е: „Блажени миротворците, защото те ще се нарекат синове Божии“. Тези, които носят мир, са синове Божии. Така казва нашият Спасител. И кои сме ние, за да оспорваме това твърдение?

        Поначало смятам, че православен клирик и особено митрополит не трябва да получава светски отличия. Отличието за епископа, ако е бил праведен и последователен защитник на нашата вяра, е приготвено не на този свят. Всякакви светски почести са суета, която само може да му попречи да изпълнява дълга си, ако по случайност си повярва, че получаването на светско отличие означава, че той е изпълнил този дълг. Оценката доколко човек се справя с вменените му на този свят задължения, се дава от Висшия Съдия, който е Иисус Христос. Всякакви други оценки имат преходен характер, а често могат да породят и спорове и дискусии в обществото около личността на удостоявания или делото, заради което бива удостоен. Ако приемам наградата, с която сега бивам удостоен, то не е от суета или защото съм си повярвал, а за да мога да кажа няколко думи по тема, която ми се струва важна. Важна за нашето християнско православно себеразбиране като народ.

         Преди време действително се изказах в защита на паметника на руските войни в Пловдив, известният „Альоша“. Определени кръгове настояваха този паметник да бъде разрушен;  а аз казах, че да се поругава или разрушава паметник на покойници е грях и се оказах в групата на тези, които съветваха той да не бъде пипан. Слава Богу, паметникът остана и стои и до ден днешен. Наясно съм с противоположните оценки на този и много други паметници, ознаменуващи победата на антихитлеристката коалиция във Втората световна война. Разбирам защо има противоречиви оценки. Но в крайна сметка исторически факт е, че воините от народите, включени в състава на тогавашния Съветски съюз, са пристигнали в България  през месец септември 1944 г. тук като миротворци. Както впрочем са влезли като миротворци и във Варшава, Будапеща, Виена, Прага и накрая и в Берлин. Те не са нападали, те са се защитавали. Защитавали са отечествата си и Европа от нацистката орда, която е нападнала всички околни народи, водена от налудната идея за установяването на „нов световен ред“. Ред арогантен, брутален, насилнически, безчовечен и антихристиянски. Агресори ли са били воините от народите на тогавашния Съветски съюз или миротворци? Без съмнение – миротворци. Миротворците ще се нарекат синове Божии. Това изповядваме и в това вярваме.

        Паметникът „Альоша“ е паметник на безименния руски, украински, казахски, грузински и друг воин, който е изминал хиляди километри от родния си дом, водил е безбройни битки и е проливал несметно количество кръв, за да се възстанови мира в Европа. Мир, впрочем, който трае вече повече от 70 години. Защо безименният миротворец Альоша да е лош? Защо да е виновен? Нима трябва да го презираме или подценяваме и обезценяваме заради това, че е дошъл от Изток, а не от Запад?  В западните страни има паметници на загиналите американски миротворци, в източните – на руските и други миротворци. Такава е историята, такива са фактите. Понеже в конкретния случай и едните, и другите са били достойни да се нарекат синове Божии, затова техните паметници и паметта за тях изобщо трябва да бъде пазена. Руските, украински, грузински, казахски и други миротворци от Изтока не са виновни за политическия режим, в който са живели и който за съжаление и в резултат на техните усилия е бил донесен и привнесен и у нас. Не са виновни за това, че са побеждавали един антихристиянски режим, бидейки изпратени на бран от един друг антихристиянски режим. Те за себе си са вършели Божие дело – възвръщането на мира в Европа. И затова им подобава вечная памят.

       Същевременно, и това трябва да бъде казано също ясно, не е никак без значение дали един политически режим изповядва и спазва свободата на човека, дали уважава неговото достойнство и дали  гарантира и защитава неотменимите му, дадени му от Бога права. Политически режим, който не пази свободата на човека, неговото достойнство и права, е обречен на провал. Ако смятате, че не съм прав – обърнете внимание на края на нацисткия режим, но обърнете също внимание и на края на съветския режим. И нека не мислим, че няма да свърши по същия начин всеки един режим, който си поставя за цел потъпкването и подиграването с ценностите, върху които е изградена Европа и намира за особена проява на гражданска смелост поругаването на Бога. Бог поругаван не бива и това е съвършено ясно. За това всъщност разказва всеки учебник по история, ако можем да го прочетем както трябва.

       Във всеки режим, дори в богоборческите, а особено в тях, има прояви на християнска доблест, смелост и подвиг. Тези прояви на доблест, смелост и подвиг трябва да бъдат помнени и уважавани. Трябва да бъдат помнени и пазени спомените за доблестта, смелостта и подвига на хора, които са извършвали достойни дела не за себе си, не в свое име, а в името на ценности, които са извечни и които Спасителят ни е наредил да пазим.  Затова: „Вечна памет на миротворците, които ще се нарекат синове Божии“! 

      12.11.2017г.

      Гр. Пловдив