Нов параклис, посветен на св. вмчк Мина, бе осветен в град Пещера на 26 ноември, 13 Неделя след Неделя подир Въздвижение. С благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Знеполският епископ Арсений, викарий на митрополита, отслужи чина на освещаване и възглави първата архиерейска св. Литургия в параклиса, разположен в двора на храма „Св. Димитър” в Пещера. В съслужение с викарния епископ бяха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митрополията, свещеноиконом Любомир Траянов, архиерейски наместник на Пещерска духовна околия, свещеник Тодор Траянов и митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов. Песнопенията изпълни митрополитският хор „Св. ап. Ерм” с диригент протопсалт Георги Радев.
По време на богослужението 6-годишният Тодор Лютаков, внук на енорийският свещеник Тодор Траянов, бе постриган за четец и певец на църквата ни.
В края на светата богослужба епископ Арсений се обърна с вдъхновено слово за голямото значение на храма като Дома Божий в живота на всеки един човек.
Епископ Арсений даде много примери за значението на храма като училище за благочестие, в което човек върви по пътя към спасението. Като поздрави всички присъстващи с новия параклис и преподаде архипастриския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай, викарният епископ благопожела по молитвите на св. вмчк Мина достойно да извървим нашия житейски път, бидейки достойни християни и изпълнявайки закона Господен за наше благополучие, щастие и спасение.
На 26-и ноември, 13 Неделя след Неделя подир Въздвижение, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Св. Георги“ в село Голямо Белово беше отслужена архиерейска св. Литургия, възглавна от Константийския епископ Яков, викарий на митрополита и архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. В съслужение с него бяха секретарят на околията прот. Боян Кочев, председателят на храма свещ. Стоян Ковачев.
От името на църковното настоятелство при храма свещ. Стоян Ковачев подари на архиерея копие на чудотворната Фануилска икона на свети Георги от Зографския манастир на Света гора и му благодари за всегдашната помощ и молитвена подкрепа, която той оказва на енорията. Епископ Яков преподаде на всички присъстващи благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.
На 25 ноември, в деня за прослава на св. Климент, архиеп. Охридски Чудотворец, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений, викарий на митрополита, отслужи чина на обновление и възглави архиерейска св. Литургия в храм „Св. вмчк Герги Победоносец” в с. Климент, Карловска духовна околия. В съслужение с викарния епископ бяха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митрополията, свещеноиконом Марко Марков, архиерейски наместник на Карловска духовна околия, председателят на храма свещеник Рафаил Павлов, митрополитските протодякон Илиян Александров и дякон Ангел Ангелов.
„Св. Климент бил жертвен архипастир. Като добър пастир – както чухме от днешното Евангелие – той положил душата си за своето паство. Виждаме широкомащабната дейност на този просветител на българския народ, ученик на равноапостолните братя Кирил и Методий, съработник и сътрудник в делото на разпространението на Евангелското слово по славянските земи. Ние добре помним нашите корени и именно Евангелието е корен на нашата национална ценностна система – първо то е преведено на славянски език от вдъхновеното перо и слово на равноапостолите Кирил и Методий. Това първо слово, което чули нашите прадеди и отци, е словото за вечния живот – Светото Евангелие. Тези равноапостолни мъже по вдъхновение на Светия Дух, са създали писмеността и граматиката – основата на нашата култура.
По-късно в Негово Преосвещенство епископ Арсений освети новооткрития мемориал на св. Климент Охридски, разположен в парк „Стария мегдан” в селото. Паметният знак представлява разтворена книга, поставена върху гранитен монумент с изобразени върху нея ликът на българския всеучител и букви от старобългарската азбука – същите, които той завеща на нас и на целия свят. Днес 70 народа и повече от 300 милиона души използват буквите, които създаде св. Климент Охридски, реформирайки глаголицата на своите учители – светите равноапостолните братя Кирил и Методий.