В третата Неделя на Великия пост, когато Светата Църква се покланя на Честния и Животворящ Господен Кръст, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, Константийският епископ Яков,  архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия, възглави архиерейска св. Литургия в катедралния храм на областния град „Успение Богородично“. В съслужение с него бяха йеромонах Йоан /Велев/, ефимерий на манастира "Св. Възнесение" в гр. Пещера, секретарят на Пазарджишка духовна околия прот. Боян Кочев  енорийският свещеник Спас Дичев. 

  Преизобилна духовна радост изпълни храма, събрал от ранно утро верния Божи народ, когато в края на утренята беше изнесен за поклонение Честния Кръст. С литийно шествие, предвождано от иподякони с рипиди и свещоносци и при пеенето на тропара на празника „Спаси, Господи, Твоя народ и благослови Твоето наследие”,  владиката обиколи три пъти поставения аналой и положи на него светия Кръст. Всички минаха и се поклониха на Кръста, който е  „хранител на целия свят, Кръста - красота на Църквата, сила за царете, Кръста - укрепление за вярващите, слава за ангелите и язва за демоните“.

  С благословението на Пловдивския митрополит Николай преди началото на светата Литургия в първата степен на църковното служение – четец, беше постриган пазарджишкият иконограф Димитър Пеев. Той застана редом с другите иподякони със запалена свещ в ръка, символ на живота, който християните сме призвани да водим – да бъдем„светлината на света“.

  В края на богослужението епископ Яков се обърна към народа със слово за чудодейната сила на кръстното знамение, което спасява от видими и невидими врагове. 

  „Света Богородица отново ни събра в днешния ден под покрива на нейния храм, където се поклонихме със сърцето и душата си на Кръста – нашето непобедимо оръжие, нашето спасение; дървото, на което Сам Господ Иисус Христос проля Своята кръв, за да ни изкупи от първородния грях, наследен от прадедите ни Адам и Ева. С кръстния знак ние свидетелстваме, че сме Христови, че сме Негов народ, Негово воинство. Всеки християнин в живота си е усещал силата на кръстното знамение – Божията всепобеждаваща сила, която то носи. Братя и сестри, в деня, в който въздигаме знамето на нашата победа – Кръста Христов, да се изпълним с вярата и мъдростта на древните християни, които със силата на това знамение побеждаваха царства и вършеха чудеса. Нека всеки от нас винаги да носи в сърцето си оная радост, която и светата равноапостолна царица Елена изпита, намирайки Честния и Животворящ Кръст Господен и както тя изгради безчет храмове на Бога, така и ние изградим в душата си храм на живия Бог. Нека умът ни непрестанно се издига към небесата и вика: „На Твоя Кръст се покланяме, Христе!“. Тогава и ние ще съхраним чисти сърцата си и ще достигнем до познание на истината и ще намерим спасение“.

  Владиката се обърна и към новопостригания четец на Светата ни Православна Църква и  му благопожела да чете ежедневно светото Евангелие, да слави Бога с думите и делата си и както изписва Господния Кръст на стените на храмовете, така да го изпише и носи достойно в сърцето си.

  В края епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.

  Духовното тържество завърши с многолетствие.

               „На Твоя Кръст се покланяме, Владико, и Твоето свято Възкресение възпяваме и славим”. Третата неделя от Великия пост е Кръстопоклонна.  В средата на Светата Четиридесетница Църквата прославя, възпява и се покланя на Светия Кръст Господен.  

  На 11 март,  Неделя Кръстопоклонна, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай Преосвещеният Знеполски епископ Арсений възглави св. Василиева Литургия в митрополитския храм „Св. вмчца Марина”.  С викарния епископ съслужиха ставрофорен свещеноиконом Тодор Хаджиев, протосингел при Пловдивска митрополия, свещеноиконом Деян Стоенчев, духовен надзорник при митрополията, храмовото духовенство, митрополитският протодякон Илиян Александров, дякон Ангел Ангелов и дякон Ангел Данаилов. Литургичните песнопения изпълни смесеният хор при храм „Св. вмчца Марина” с диригент Росица Димова. 

  Преди началото на светата Литургия бе отслужено последованието на изнасяне на Кръста.  Епископ Арсений изнесе от светия олтар и постави върху украсен с прекрасни цветя аналой една от най-големите светини на богохранимата Пловдивска епархия – частицата от Светия и Животворящ Кръст Господен, която се съхранява в манастира „Св. Троица” на Кръстова гора.  Стотици миряни бяха дошли с благоговеен трепет в храма, за да се поклонят на светинята, да се укрепят духовно в средата на Великия пост  и съучастват с молитви в светата богослужба. Към всички тях се обърна с архипастирско слово Преосвещеният епископ Арсений в края на богослужението, в което разясни дълбокия смисъл на страданието и спасителната за нас саможертва на Кръста на Господа. 

  "Кръстът не е наказание. Ако би било така, тогава хора святи, добри и честни, не биха се подхвърлили на кръстните страдания, но доколкото страдат всички – и добри, и зли, и праведници и грешници, то смисълът на страданията следва да се разбира иначе. Той е нещо друго. Ето Кръстът, който днес лежи в средата на храма, ни помага да отговорим на въпроса: „Какво означава страданието и какъв е неговият смисъл?” Нали Господ нямал никакъв грях, но човешката злоба, клевета, завист връхлитали върху Него в такава мяра и с такава сила, че Го довели до Кръста. Той бил умъртвен, бидейки не само невиновен, но и безгрешен. Жертвата, която Той принесъл, имала очистителна сила за целия човешки род. Христос не се нуждаел от никакво очистване, защото не бил грешен. Но Неговата кръв, пролята на Кръста, умила целия човешки род. Тази жертва е потенциалът на обновлението и на очистването. В нея е залогът на Царство Божие за всеки човек. 

  Какъв е тогава смисълът от нашите собствени кръстове? Взирайки се в Кръста Христов, прониквайки в смисъла на Голготската жертва, ние можем да разберем смисъла на нашите страдания.  Те ни се дават за нашето очистване. Няма безгрешни хора. Няма човек, който да не живее и да не греши. А какво е нужно, за да бъдат простени греховете? Достатъчна ли е думата „прости”, казана на наш близък, роднина, наш колега или наш събрат? Тя не е достатъчна. Както престъпването на светския закон се изкупува със страдание, свързано с ограничаване на свободата, така и престъпването на Божия закон, на Божествената справедливост, не може да изключва страдание за този, който е нарушил този  закон. И това не е наказание. Бог ни изпраща този кръст, за да можем правилно носейки нашия кръст – без ропот, без осъждане, без вътрешна злоба, без ожесточение, да изкупим нашите собствени грехове. Св. Теофан Затворник казва: „По-добре да претърпиш в този живот отколкото да пострадаш в другия”.  Преминавайки достойно изпитанията, които срещаме по пътя, носейки кръста си по християнски, както ни учи сам Господ със Своя пример, ние очистваме душите си."

  В края на богослужбата епископ Арсений преподаде на верния Божи народ отеческия архипастирски благослов на Негово Високопреосвещенство митрополит Николай, както и неговия поздрав по случай Неделя Кръстопоклонна. Поклонението пред частицата от Светия Животворящ Кръст Господен в митрополитския храм продължи през целия ден. 

              На 9 март с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай в храм „Свети Архангел Михаил“ в Пазарджик беше отслужено Малко повечерие с третата статия от Акатиста на Пресвета Богородица. Богослужението беше възглавено от Преосвещеният Константийски епископ Яков, архиерейски наместник на Пазарджишка духовна околия. С архиерея съслужиха прот. Стефан Йорданов и прот. Боян Кочев, секретари на духовната околия, и председателят на храма прот. Витан Йорданов.  

  Присъстващите боголюбиви миряни също възхвалиха Небесната Владичица, повтаряйки от дъното на душите си: „Пресветая Богородице, спаси нас!“ и „Радвай се, Невесто неневестна!“. В края на повечерието епископ Яков се обърна към богомолния народ с думите:„По молитвите на Небесното войнство се събрахме днес в този свят храм, да прибегнем отново към покрова на Майката Божия, та тя да ни даде сили да завършим достойно малкия подвиг на поста, който започнахме преди три седмици; тя да ни пази от изкушенията, защото макар и грешни човеци, ние изповядваме, че сме Христови. А бидейки такива, сме призвани да бъдем солта на земята, да бъдем воини, които с поста и молитвата си да пазим Христовата Църква. Така до края на времената ще има хора, които със своя малък подвиг ще понасят тежестта на раменете си и Църквата ще пребъде во веки. Сега, след като събудихме душата си да се разкае и изповядахме греховете си, след като прибегнахме и до света Богородица, настъпва и Неделята от Великия пост, когато трябва да въздигнем знамето на нашата победа - Кръста Господен, да покажем нашето оръжие, нашето спасение, да покажем на света, че ние именно сме воините на Христа. Нека не се срамуваме от кръстното знамение, заради което в първите векове безчислено множество християни положиха душите си. Нека винаги свидетелстваме, че сме Христови – не само с думите, но и с делата си“.

  Епископ Яков преподаде архипастирския благослов на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай до председателя на този храм и енорияшите, които се събраха в късния час да възпеят заедно с духовниците Божията Майка, и призова верния Божи народ да се моли от сърце за  архипастиря на богоспасяемата Пловдивска епархия.